Лицето на победата
Любен Петров с наградата за млад живописец на името на Едмонд Демирджиян, изложба[1] на Едмонд Демирджиян и Любен Петров, Галерия „Ракурси“, 13 - 26 септември 2013
Тази година журито на традиционната вече награда определи приза като Награда за живопис за обещаващо развитие и посветеност на изкуството. Определение, което поставя акцента върху това колко трудно се прави живопис в днешното състояние на света и каква степен на посветеност на изкуството изисква това усилие. Без да рискува, журито тази година е заложило на един от най-сигурните кандидати. За разлика от предишните лауреати, които получиха много рано в кариерата си отличието и го приеха като сериозна мотивация, Любен Петров има голям опит в живописта, а огромното по обем „творчество” на родения през 1984 автор илюстрира забележителна посветеност.
Любен Петров се дипломира в София (Живопис в НХА, 2007) с голяма серия мощни като експресия информели. Тъмни платна с по една голяма мида, охлюв или друг подводен обект. Монолитната отломка е потопена в тежка паста от бронз и акрил в стегната композиция без въздух, без фон и план, с чисто въздействащо тягостно състояние. Подводният свят като естетическа постановка се оказва ключ към неговата живопис и своеобразна концептуална призма или кредо на живописната му дефиниция. Това важи и за рисунките, които прави след дипломирането си – зайци и кучета в роли и сцени от филми на Дейвид Линч. Те са поставени в ситуации, отделени от зрителя чрез усещането за екранна композиция и дълбочина, вместо очаквания комикс ефект. Битуването на образите в кино персонажи и едновременно в реално и разграничено от реалността пространство предлага много консервативен и класически прочит на съвременната поп култура. Едно описание на света под повърхността на водата или екрана завръща живописта към архаичните й корени.
По-късно, по време на магистратурата си в Бърно, комбинира наслагванията на персонажи, застинали в своите (налудни) действия, с пейзажи и фонове, които продължават да бъдат едновременно пластичен слой и физическа среда. Враждебни или приласкаващи морски и космически повърхности активно участват в действието, упражняват натиск, притеглят или изстрелват чудатите герои в иначе банални ситуации и състояния. Целият този архитектоничен декор участва изключително активно в „драматургичната стихия на действието” (по Исак Паси) в картините на Любен Петров. Той вече не е предаден през гъстотата на водата или транс-формата на екрана, а се изразява с много висок хоризонт и остър ъгъл към плоскостта. Ракурсът поставя зрителя в позиция на дистанциран и привилегирован наблюдател. Авторът сръчно избягва употребата на паралелни пластове и ограничава влиянието на Новата лайпцигска школа само до оригинални образи, свободно пренебрегващи логика или наратив, с действия, състояния и самото си присъствие. Разнородните пластове се разрояват в изобразяването на самите протагонисти, в характеризирането им, което запазва класически модел, но използва наслагване на привидно несъвместим актуален реквизит.
Последните платна на Любен Петров, представени в изложбата заедно с произведения на Едмонд Демирджиян, запазват въздействаща фантастично-абсурдна образност, но показват търсене в друга посока. Серията рисунки на плувци в схватка с водната повърхност са пробивът на проблема „плоскост и ракурс” и носят новата теза на автора. В останалата част от изложбата образите частично или напълно са напуснали (или стърчат от) повърхността, която до скоро наблюдавахме отгоре. Те преодоляват живописния слой и се преместват отсам, в едно и също пространство със зрителя. Светът от композициите на Любен Петров, където съжителстват попарт, фолк и спортен жаргон, вече е горд победител в битката за своята автентичност и непреодолима доминация в съвременния свят. Гротеската, облечена в носии и скафандри, мустаци и бикини, колониална експлоатация и православен турбо шик, не е вече Лаокоон.
[1] Лицето на победатаI, II, III, IV, V, VI е заглавието на серията рисункис плувци (акрил и лак), включена в изложбата.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
