Български  |  English

В памет на Георги Генков

 

Само по себе си, авторското посвещение в книгата „Георги Генков. Опит за портрет от Бистра Атанасова (София, издателство „Мелани”, 2013), е предварително поета мисия. Още повече, че това е и първото монографично издание за композитора Георги Генков – авторитетна и високо ценена сред българското музикантство личност, оставила своя незаличима следа в националната ни театрална и филмовата култура, както и в дейността на Дружеството за нова музика и на последвалите издания на фестивала MusicaNovaв София.
Авторката на книгата – утвърденият режисьор и педагог проф. Бистра Атанасова, несъмнено е и най-близкият човек на композитора през годините на съпружеския им живот и това крие опасността от прекалена интимност в разказа от първо лице. Но тъй като е пишещ човек и това не е първата й книга, Бистра Атанасова съумява чисто по режисьорски (и като единствен у нас пряк възпитаник на школата на Станиславски) „да умре в актьорите” на конструираното от нея диалогично повествование. Нещо повече, тя умишлено търси и съответстваща (на деликатната и пословично скромна личност на композитора) форма на обобщение: „опит за портрет”. И независимо, че по външни белези този многоизмерен „опит” попада в жанра на мемоарната литература, типичният мемоарен тон е избегнат благодарение на обстоятелството, че авторката строи разказа не с литературна, а с концептуална логика. Така, вместо предговор, тя започва с „Някои мисли за четенето”, споделени приживе и с обяснима тревога от композитора Георги Генков за изчезващата категория на четящите хора. Във въвеждащата биографична част на книгата – „За Жорето (...)”, богато илюстрирана със снимки от семейния архив, неочаквано се озоваваме сред полифоничните изказвания на множество и различни гласове: на драматурзи и музиканти, на режисьори и актьори, на музиколози и киноведи, на съпругата и дъщерята... Но изненадващо над всички тях се откроява тихият, ненатрапчив глас на композитора и човекаГеорги Генков, който в последното лято на своя, преизпълнен с музика, живот ни прави съпричастни на пределно лаконичната си автобиография, написана в строго отмерения смисъл на думите.
Втората част на книгата включва двете глави – „За композитора (...)” и „Диалози”, в които селективно е представено написаното и публикуваното за творчеството на Георги Генков в периодичния и в специализирания печат, включително и проведени през годините интервюта, анкети и разговори с него по различен повод. Авторският коментар (доколкото може да се окачестви като такъв) присъства единствено в разширените заглавия на главите, но той по-скоро регистрира признатата и от композитора подробност, че за архива му се е грижила единствено неговата съпруга. Като свидетел на процеса по написването на книгата обаче, държа да добавя, че за издирването и събирането на музикалния и най-вече на звукозаписния архив на композитора, не малка заслуга има и дъщеря му Марина Генкова. Благодарение на тези „семейни” усилия, последната част на монографията е снабдена с прецизно изготвен справочен апарат, който не би могъл да се открие в нито едно от представителните ни енциклопедични издания за музика, театър или кино. Именно това е и изключителният принос на изданието, което оттук нататък може да послужи като отправна база за специализирани изследвания върху творчеството на композитора в различните жанрове на театралната и филмовата му музика, и на неговото забележително песенно творчество, особено по текстове на Валери Петров.
Всепризната истина е, че Георги Генков е най-талантливият преводачна стиховете на Валери Петров на музикално-сценичен език – доказват го и неговите четири мюзикъла и една опера, създадени по известните приказки: „Копче за сън”, „Меко казано”, „Морско синьо”, „В лунната стая” и „Бяла приказка”, които с основание се определят като съвременни класически образци на българския музикален театър. Неслучайно Валери Петров споделя, че не може да си представи техните стихове без „странната, нежна, деликатна, умна и честна” музика на Георги Генков. Чудесно е, че всички те са записани и на компактдиск приживе на композитора, с участието на студенти от НАТФИЗ на проф. Бистра Атанасова. Със същата непреходна стойност е и скромният звукозаписен фонд с музика на Георги Генков в БНР, в който се откроява сюитата му по музика към филма „Време разделно”.
Не бих си позволила да коментирам съпътстващата поетична книга на Бистра Атанасова „Старомоден любовен роман”, посветена също на Георги Генков, поради дълбоко интимния й характер. Не мога да не отбележа обаче, че съкровената изповед в тази също толкова необичайна стихосбирка е още едно потвърждение на написаното между редовете в монографията й за композитора: две противоречиви по природа личности се вдъхновяват не само от чувствата, но и от духовната близост помежду им.
Иска ми се да уверя авторката, че книгите, родени от несравнима любов и желанието да се надмогне болката след нея, винаги намират своите признателни читатели.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”