Български  |  English

Клаудио Магрис

 

Дунав
 
Превод от италиански Ваньо Попов
Издателство „Авангард принт”
Цена 18 лева
 
 „Дунав” на Клаудио Магрис е монументална творба. Нейното скромно подзаглавие е „биографията на една река”, но прочутият професор германист и бележит белетрист от Триест би могъл да постави и други уточняващи жанра на книгата подзаглавия - като пътепис, серия от писателски портрети, репортаж, дневник, дори срамежлива изповед… Всички са валидни.
Издадената през 1986 г. книга изобилства от фактологическа информация, макар и през цялото време Магрис да твърди, че е плод на въображението, като всяко позоваване на реални места и хора е чиста случайност. Всъщност, не бих искал да е съвсем така, защото в главата „Една несигурна картография”, посветена на българските работи, срещнах, по моему, едни от най-хубавите страници, писани за Йордан Радичков. В тях, да речем, четем: Радичков е поет на студа, на снега, на зимната белота. Той е изискан и ироничен писател, който преобразува света в сапунен мехур, но е също и жизнерадостен селянин, пуснал корени в онази епична цялост, за която говори, бродира и променя края, фамилиарничи със смъртта и е способен да изслуша всички гласове на живота... Нека добавя, че редом с обширния портрет на Йордан Радичков и, разбира се, на Елиас Канети (вж. „Култура”, бр. 20 от 31 май т.г.), в книгата има провокативни размисли за Хайдегер, Селин, Фройд, Лукач, Витгенщайн, Херта Мюлер, Паул Целан, изброявам напосоки.
Прочее, наблюденията на Магрис върху България през 80-те са далеч отвъд повърхностното мислене на обикновен литературен пътешественик. „Дунав”, примерно, анализира как в цяла Централна и Източна Европа един и същи географски топос има достатъчно много имена съобразно променливите държавни предели, в които се намира, и племената, народите, нациите, които са го населявали и прекосявали. Затова и ироничният автор предчувства възхода на национализмите тук, на Балканите, наблюдавайки с тревожен финес нашите митове и фрустрации. Неслучайно произведението на Магрис е преведено на над 30 езика и през 2011 г. „Гардиан” го класира между 100-те най-вeлики небелетристични книги. Но като всяка истински голяма книга, така и „Дунав” ще се удави в нашето безмълвие…
М.Б.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”