От пръв поглед ( кино), брой 27 (2998), 19 юли 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Зомбирани от лайфстайл
Български  |  English

Зомбирани от лайфстайл

 
Блясък” (The Bling Ring), 2013, САЩ/Великобритания/Франция/Германия/Япония, 90 минути, режисьор София Копола, продуценти: Роман Копола, София Копола, Юри Хенли; сценарий: София Копола, Нанси Джо Сейлс (по статията й „The Suspect Wore Louboutins” във Vanity Fair през март 2010), оператори: Крис Бловълт, Харис Савидес, художници: Ан Рос, Кевин Бърд; костюми Стейси Батът. В ролите: Кейти Чан, Ема Уотсън, Израел Брусард, Клеър Джулиън и др.
От 19 юли в мултиплексите
 
Лятната скука е раздрана. Едва ли ще бъде за дълго, но новият филм на София Копола връхлита буреносно. Друг е въпросът за тъпото заглавие, колкото и да има връзка със събитията на екрана. Това у нас вече като че ли стана правило. Да не говорим, че си има известен австралийски филм „Блясък” (1996) на Скот Хикс с Джефри Ръш и Армин Мюлер-Щал...
Та американският „Блясък” трябва да се гледа на всяка цена. Утвърждава независимата София Копола като един от най-смислените режисьори не само в американското кино.
Силна е връзката с дебюта й „Девственици-самоубийци” (1999) по романа на Джефри Юдженидис, познат у нас като „Непорочни самоубийства”. Тук отново е фокусирана върху тийнейджърска обсесия, но бунтът срещу статуквото на 70-те е подменен с хладнокръвните безчинства на звездофренията в епохата на социалните мрежи, а екранизацията по роман – с действителен случай. Родителите отново са миманс, училището – досаден фон на младежката експанзия, дрогата – ненаказуема, слънчевите очила – мания... Само че в „Блясък” четири момичета и едно момче (чудесни актьорски попадения), зависими от брандове и лайфстайл и необезпокоявани от родителски надзор, проучват през twitter къде ще купонясват любимите им звезди и тарашат луксозните им домове с адреналина „искам да съм Нея”, после се перчат с урожая си пред съученици или се постват във facebook, докато ги хванат и тикнат в затвора. Но с това абсурдът не свършва – Ники (Ема Уотсън) попада в килия с една от жертвите им Линдзи Лоън и, рецитирайки високопарни клишета, се готви през интернет да изманипулира цялата история в своя полза.
Ако в „Девственици-самоубийци” децата бяха жертва на обществената схоластика, тук всичко живо е под ножа, защото обществото като цяло, и особено в Ел Ей, е подвластно на евтината слава и няма място за интимитет. Безмилостен филм. Колкото по-шарено и кичозно е личното пространство на звездите, толкова е по-изкусително за грабителите – те ги третират като свои близки. Всъщност, самите злосторници, с изключение на инициаторката Ребека (Кейти Чан), също живеят охолно. Но пък тъкмо тя е най-храбрата – да свива коли или да нахълтва в спалнята на Парис Хилтън неведнъж... като в олтар. С решителност приобщава набързо към своята „кауза” фрустрирания Марк (Израел Брусард), който най-сетне се чувства значим, т.е. част от „лайфстайла”, и започва да се харесва (с дамски токчета)...
„Блясък” е конструиран във флашбек и въздейства като документално наблюдение. София Копола, както обикновено, е дистанцирана, но сега – още повече. Дори има епизод, където проследяваме нощното щуране из дома на Орландо Блум, например, отдалече, през стъклата на френските прозорци. Тъмните кадри са френетични. Всъщност, филмът е посветен на страхотния визуалист Харис Савидес, починал на 55 по време на снимки.
„Блясък” радикализира заниманията на София Копола с тиранията на социалните матрици, познати и от „Изгубени в превода”, и от „Мария Антоанета” (вж. „Култура”, бр. 1 от 2007), и от „Някъде” (вж. „Култура”, бр. 37 от 2012). Но, за разлика от тях, меланхолията в петия й филм е удавена в щур ритъм, а екзистенциалният дискомфорт - в недосегаем цинизъм. Честно казано, на моменти се усеща тавтология, но филмът е толкова важен, че я подминавам.
Прочее, в късната вечер на 14 юли по БНТ1 излъчиха „Изгубени в превода”. Това съвпадение би могло да се смята и като загрявка към „Блясък”. На всичкото отгоре по-рано по bTV показаха „Сексът и градът-филмът” (2008), чийто далеч по-стойностен тв-оригинал най-мощно артикулира маркопсихозата от края на ХХ и началото на ХХІ век. Но страстта на чернокожата секретарка Луис от Сейнт Луис по луксозни чанти под наем (от интернет) и прехласването й от коледния подарък на Кари Брадшоу (Louis Vuitton), са блед щрих в свирепо сардоничния контекст на „Блясък”. Там обувките Christian Louboutin, чантите Chanel, очилата Alexander McQueen..., собственост на звезди, са религия.
Прочее, след като показа филма си в Кан и не бе посрещнат с ентусиазъм, София Копола се занимава с клип на бандата Phoenix, чийто вокалист е съпругът й Томас Марс, и работи по дизайна на чанта за... Louis Vuitton.
 
още от автора


1 - 19.07.2013 17:51
От: Янко
Това накрая за стойността на сериала "Сексът и градът" май не беше шега?!
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”