Български  |  English

В навечерието на войната с... | spy

 
Широко известнае страстта на Обама към информационните технологии. Не толкова известно е, че от 2 години насам, под предлог защита от тероризма, администрацията му е разширила до недопустимост правомощията на Агенция за национална сигурност (NSA) да съхранява и анализира данни на американските интернет потребители. Светът допреди дни не знаеше и друго - че в издадената през октомври м.г. Директива 20 Обама поръчва на висшите служители в националната сигурност и разузнаването да съставят глобален списък с потенциални мишени за американски кибер атаки по света. Някои точки от директивата бяха публикувани през януари т.г., , но в тях нищо не се споменава за мишени и намерения за офанзива.
Всъщност, пълният текст на директивата видя бял свят на 7 юни в Guardian благодарение на бившия служител на NSAЕдуард Сноудън.Сноудън, който бе обвинен в шпионаж и кражба на държавна собственост, според медиите в момента обитава летище Шереметиево край Москва в очакване на убежище в Еквадор и по всичко личи, че ще сподели трудната съдба на Асанж. Вероятно жертвата му си струва, защото американските планове за Offensive Cyber Effects Operations („операции с офанзивен кибер ефект”) бяха окончателно доказани. Според документа, това са операции, които могат да предложат уникални и нестандартни възможности за напредък в постигането на националните цели на САЩ по света с малко или никакво предупреждение на противника и с потенциални ефекти, вариращи от едва доловими до силно увреждащи. А целта е да се поставят на място инструменти и рамкови структури, за да може правителството да взема решения. Да взима решения за кибер акции навярно, което означава, че интернет се милитаризира, а американският президент е на път да изработи доктрина за кибер-война. Нуждата на САЩ от такава доктрина официално се оправдава със съпротива срещу кибер агресивния Китай, това обаче е само повод, не причина. САЩ отдавна организира кибер атаки към интересуващи го дестинации. Сигурно си спомняте компютърния червей Stuxnet, заразил иранския ядрен реактор в Бушер и урановите центрофуги в Натанз през 2010. Stuxnet дойде от NSA. Но докато интересът на САЩ към Иран е относително предвидим, разкритията на Сноудън поднесоха и една абсолютна изненада: NSA подслушва и приятелски държави като Германия. Мониторингът на приятели – това е неприемливо, това не може да бъде толерирано. Ние вече не сме в Студената война.каза по този повод канцлерката на Германия Ангела Меркел. Каква може да е причината за шпионирането на Германия тогава? Заплаха от Ал Кайда? Наркотрафик? Или, както подозира Шпигел, чисто и просто подготовка за международни срещи на върха на лидери на приятелски народи? Особено важен от геополитическа гледна точка за NSA се оказа град Франкфурт. То е, защото оттам Агенцията успява да прихване интернет връзки с Близкия изток.
Скандалните разкрития обаче не свършват дотук. Оказва се, че САЩ шпионира и Европейската общност като цяло - както през гостоприемно предоставените й във Вашингтон офиси, така и през Брюкселските.
Но да не демонизираме излишно САЩ! Документите разкриват, че NSA постига целите си не без локално съучастничество. Британските, американските и германските служби на драго сърце си сътрудничат и си обменят информация. Le Mondeсъщо с възмущение писа, че Франция е задействала масивна операция за електронно шпиониране на гражданите в NSA стил.
Явно това е тенденцията - държави подслушват други държави, подслушват собствените си граждани или се договарят помежду си в подслушването на някой трети. Тенденцията сочи развитието на цяла една катаскопична индустрия, а Сноудън е просто поредният самоубиец.
Доколко готови сме ние, българите, за тази реалност? Каква е нашата геополитическа цена като евентуална кибер мишена? Кого да попитаме: държавната си администрация или традиционните неправителствени износители на информация за донори като USAIDи Световната банка? Всъщност, последните в момента са твърде заети с тъповат медиен флирт с многохилядния бунт пред офиса на Орешарски, за да обърнат очи навън, към геополитическата скука. Там в момента се минират отношенията на Европа с Русия.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”