Голямата загадка Тумас Транстрьомер
Още в началото на XX век големият норвежки писател Кнут Хамсун възкликва: „Научих толкова много от шведската поезия и най-вече от поетите й от новото поколение.” Тук е мястото да призная, че не съм задълбочен изследовател и познавач на шведската поезия, но мога да твърдя, че също съм научил много от поетите на тази държава, които съм чел в превод на английски. Такива като Хари Едмунд Мартинсон, Гунар Екельоф, Дан Андершон и Ялмар Гулберг.
Но има един шведски поет, който отдавна заема почетно място в библиотеката ми между големите имена на световната поезия. Този голям поет е Тумас Транстрьомер. Той ме накара да видя, че модерната поезия не е само американска, английска, руска или полска. Той ми показа, че от една студена държава могат да дойдат много топли думи. Думи, подредени чрез висшия пилотаж на великата поезия. Затова смея да твърдя, че сборникът с негови стихове „Голямата загадка”, който наскоро се появи на българския литературен пазар, е събитие с колосални размери. Събитие, чийто отзвук ще отеква за дълги години напред. Първо искам да отдам заслужена дан на хората, благодарение на които тази книга се превърна в реалност. Това е екипът от преводачи: на първо място съставителят на този сборник (ИК Жанет 45”) е изтъкнатата преводачка от скандинавски езици проф. д-р Вера Ганчева. Следват Живка Колева, Мария Змийчарова, Любомир Гиздов, Адриана Дерменджиева и Северин Василев. Те са виновниците сега да държим книгата на един от най-големите световни поети в ръце.
Но тук е мястото да призная, че тази книга не е лесна за четене. Трудна е, защото те издърпва навътре в себе си и пускане няма. Стихотворенията на Транстрьомер работят на много нива. Отначало повърхността им е спокойна, като огледалното излъчване на езерото Венерн, но цопнеш ли вътре, потъваш все по-надълбоко и по-надълбоко. Докато достигнеш онова място, до което малцина читатели са достигали. Това го могат само огромните поети. А Тумас Транстрьомер е един от техните флагмани.
Отново повтарям, че тази книга е трудна за четене. Защото е изпълнена с истинска поезия. Тя е сън, който те води в друг сън и накрая в трети сън, докато всичкото това съновидение не се разтвори пред теб в цялата си изящност. По този начин Транстрьомер ти дава възможност да халюцинирате заедно, да поскитате ръка за ръка из дебрите на непознатото мироздание, което той открива пред теб парче по парче, прашинка по прашинка. Това е едно пътуване из реалният свят на един мечтател, скитник, фантазьор, реалист и гадател.
Шведските и световните литературни критици се надпреварват в това да дават определения на поезията на Транстрьомер, (модернизъм, експресионизъм, сюрреализъм, мистицизъм и др.), но за мен това няма никакво значение. Аз не се интересувам от това какво мислят другите за него, а от това какво мисли той за мен, какво има да ми каже със стиховете си и къде би ме завел чрез тяхната подредба. Дори след награждаването му с Нобеловата награда за литература през 2011 г. множество литературни усти, най-вече от САЩ, се разтвориха, за да избълват редици от безсмислени думи: наградата му била незаслужена, понеже творчеството му е доста оскъдно. Оскъдно? Това, че Транстрьомер е изключително пестелив поет, пречи ли на неговата изящност, която хиляди днешни поети и писатели не могат да достигнат с цялото си обемисто творчество? Има една истина и тя е: великите поети не броят написаните думи накрая на деня. Те просто продължават вечната си игра със словото и времето. И музиката, в това число. Дори и без да сте чели нищо за жизнения път на този поет, можете сами да усетите музикалността на стихотворенията му. След разлистването на тази книга ще разберете кои са любимите му композитори и по какъв начин Транстрьомер следва тяхната повеля в това да се използва универсалният език на музиката и превъплъщаването му в поетичния канон. Музиката може да се чуе от всяка строфа, от всяко изречение.
Един от любимите ми писатели, който си отиде преди две години, а именно Кристофър Хътчинс, веднъж отговори по следния начин на журналистически въпрос: „Поезия ли? Обичам да чета поезия, но никога не бих могъл да я пиша, защото нищо не разбирам от музика.” Тумас Транстрьомер е един от най-инструменталните поети, които съм чел. „Голямата загадка” е доказателство за това. Доказателство, че в тези мрачни времена на словоблудство, графоманска логорея и изгубване в безпътицата на евтините литературни романчета, там някъде, в Швеция, има един творец, който мисли за света с приятни вибрации. Усетете ги.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
