Български  |  English

Образи - портали

 

Надежда Павлова, „Портали”, „Експо-Баня София”, 10 юни-10 юли 2013. Част от Месец на фотографията 2013
 
Редица проекти в съвременното изкуство залагат на ефекта от социализирането на авторски творби по начина, използван от монументалната реклама в ежедневието, като разчитат на възможността „истинското” изкуство да победи хаоса от изображения, предлагащи до втръсване нови и нови стоки. През 2010 г. в Лос Анджелес изложбата „Колко билбордове? Вместо тях изкуство”[1] е представена чрез билбордове, инсталирани на различни места в мегаполиса. По думите на Кимбърли Майер, директор на Центъра МАК за архитектура и изкуство, „философската пропозиция... е проста: изкуството трябва да заеме видимо място в какофонията от образи, излъчени в града. … Неочакваното съществуване на художествена реч, смесена с комерсиалната реч, предлага освежаваща промяна в темпото. Комерсиалното послание ти казва да купуваш, артистичното те окуражава да гледаш и да мислиш.” По подобен начин организаторите на единствения засега Международен фестивал на изкуството на билборда, приключил в средата на октомври 2012 г. в Торун, декларират, че използват билборда – символа на съвременната консуматорска епоха, и го превръщат в символ на осмислянето, размишлението и дълбокото вникване в себе си и окръжаващата действителност. Не е трудно да се забележат обаче двусмислената и иронична ситуация, в която се вкарва изкуството с главна буква, и неговата несигурна победа, използвайки оръжията на „врага”. В рамките на тези нагласи могат да се разглеждат фотографиите на Надежда Павлова, съставящи нейния дългосрочен проект „Портали”.
Прилагайки схващането за билборда като екран за проектиране на човешки въжделения, били те естествени – да имаш дом, или внушени – непременно да имаш дом с ламиниран паркет, тя го метафоризира по-нататък като пробив, отвор, портал към друга реалност. В по-ранната серия, показана в Месеца на фотографията в София през 2011 г., нейният обект, представен в редове от малки кадри, е преди всичко номенклатурна единица – изследвана, документирана и класифицирана според способността й да излъчва послания. Същевременно метаморфозите, на които вещта е подвластна в битуването си край магистралите, са регистрирани от обектива и поднесени на зрителя като форма на съпреживяване от страна на фотографа, придаваща достоверност и имагинерност на образа. Същата емпатична връзка е налице в новата серия, участвала в Международните фотографски срещи (Пловдив, октомври 2012 г.) и допълнена за изложбата в „Експо-Баня” (юни 2013) в рамките на Месеца на фотографията. Символната природа на обекта сега е изявена не чрез директното фотографско запечатване, а чрез инсценировка на ситуация, в която манипулацията е позволена. Очакваният рекламен образ е подменен с избрани шедьоври на класическата и модерната фигурална живопис. И тъй като кадрите не са документация на възможна художествена акция в градска среда, те поднасят хипотеза в стила на „какво би било, ако?”, една покана към зрителя да погледне едновременно с критично око, с фантазия и с иронията, на която е способен, към себе си и заобикалящата го среда. Чрез двойната намеса, един път реално извършена във фотографския образ и втори път – чрез фикционалното вмъкване на изображенията в подчертано безлично урбанистично пространство или крайпътен пейзаж, е постигната удивителна автентичност. Тя произтича от внимателното обработване на всяка фотография по отношение на цветовите стойности и съотношения, композицията, степените на контраста, така че да бъдат споени в едно чувствителността на окото спрямо видимостите – конкретното място, в което се снима, и живописните платна, и разумът, който трябва да насели виртуално с изкуство една непривична среда.
Успехът на тази фотосерия се дължи на поддържаната игра на двойствености между сериозното и забавното, въображаемото и действителното, вица и поетичната недоизказаност, случайно получилите се и обмислените връзки между отделните детайли, игра, впрочем подсилена от избраното необичайно изложбено пространство за реклама на вани, огледала, мивки и бидета. Серията щеше да е скучна, ако препращаше само към изтърканите теми върху феномените на консуматорското общество, или ограничена, ако разчиташе само на културалния анализ на съвременната градска среда, макар и изговорен като комичен сблъсък между възвишено и прозаично. Щеше да е интелектуално задръстена, ако се опитваше да търси многозначност чрез посланията на „възвишеното изкуство”. И точно, защото тя е повече от всичко това, не търпи излишни коментари или преразкази, а въздейства мигновено и притегателно, и позволява дълго вглеждане. Всяка фотография поотделно и всички, взети заедно, осъществяват едновременния ефект на билборда и музейната картина, на ниската и високата култура, който не би се получил, ако въобразените билбордове се реализират като урбанистична акция.
Тази серия „Портали” е и може да съществува само като чисто фотографско произведение на изкуството, което е единственият начин на победа на образа над рекламния образ, събирайки ги в едно невъзможно съжителство. Така образът действа като портал, отворен пред зрителя и приканващ го да мине през него, за да открие от другата страна образа на съкровеното желание, недокоснато от тривиалността на ежедневието и освободено от тревогата за безцелно консумираното битие.


[1] How Many Billboards? Art In Stead, вж. http://www.howmanybillboards.org/.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”