Български  |  English

Фестивалната Сцена на младия музикант

 

На 13 юни зала № 9 на НДК стана територия за музициране на трима млади таланти от Русия – Анна Одинцова, пиано, Александър Рам, виолончело, и Павел Милюков, цигулка. Тримата се оказаха различни артистични индивидуалности. Анна Одинцова е стабилен музикант с добра техника, без да се отличава от общоприетите стандарти за музикантското тълкуване на творбите. Ореолът на яркото дарование прониза виолончеловите произведения, с които Александър Рам се представи (съвместно с Анна Одинцова) – Соната от Дебюси, 3 част из Соната опус 19 от Рахманинов и „Хумореска” от Ростропович. Особена красота имаше в широката епичност на Рахманиновата линия и шеметния порив на „Хумореската”, превърнала се в едно от украшенията на концерта. Цигуларят Павел Милюков увлече публиката със спонтанната си виртуозност и артистична свобода във Валс–скерцо, Размишление и Мелодия от Чайковски, както и в цигулковия хит Nelcorpiunonmisentoот Паганини.
На следващата вечер, отново в същата зала, се състоя клавирният рецитал на двадесет и пет годишния белгийски пианист от български произход Филип Иванов. Той откри с Шакона от Бах–Бузони, музика, която въздейства с органно–тембровата обагреност и колосалния обем в конструкцията. Концертът продължи със соната в CDurот Хайдн, където се осъществи стремежът към автентична трактовка на музиката от миналото – хамерклавирен звук, барокова окраска. Бисът – Прелюд из втора тетрадка „Прелюди” от Дебюси беше майсторски импресионистично скициран от Филип Иванов.
Изискана програма ни предложи друг млад пианист, също българин, който живее в чужбина – Евгени Генчев. Той е завършил Royal Academy of Music и Guildhall School of Music & Drama в Лондон. Акцентът бяха руски композитори – Скрябин и Стравински, а между тях прозвучаха две Листови клавирни транскрипции на музика от оперите „Танхойзер” и „Тристан и Изолда”, елегантен жест на изпълнителя по повод 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер. Евгени Генчев не е екстровертен артист, чужд му е инстинктът да се хареса на публиката. Пианистът търси тънката нюансировка на звука. В това отношение особено се запомниха 5 прелюда опус 16 от Скрябин и транскрипциите на Лист.
Чух Евгени Генчев и като партньор в Сонатната вечер, с която виолончелистът Атанас Кръстев заинтригува публиката на „Софийски музикални седмици на 21 юни в зала 6 на НДК. Чудесна идея на изпълнителите беше да се обгради знаменитата виолончелова соната опус 119 от Прокофиев със сонатите от Бетовен, опус 102, №1, и Брамс – Соната №1, опус 38. Искреност и строго уважение към авторовия замисъл характеризират музицирането на младия Атанас Кръстев. Възхищава пълноценното материализиране на изисканата гротескност и тиха лирика на интелектуалния Прокофиев стил. С много интензитет, елегантна скерцозност и конструктивност във фугата беше изпълнена любимата на меломаните Брамсова соната. Многобройната публика на концерта поиска бис и двамата млади артисти отвърнаха с „Хумореска” от Ростропович и „Лебеда” от Сен-Санс.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”