Национално образование и/или лов на вещици
Сред многото скандали, които разтърсиха България през последните седмици, общественият интерес все пак успя да обърне внимание и на този, който засегна образованието по литература в средното училище. Във фокус попадна това, което винаги настървява публичното мнение: отнемането на някой класик/текст от задължителната програма. И започна поредният лов на вещици. Кои са авторите на скандалното предложение, кой чиновник е организирал абсурдната реформа, кой заместник-министър да падне жертва на народното недоволство... Сред общата медийна шумотевица прозвуча самоотверженото обещание на новия министър да накаже виновните и следващия път да се допита до четиридесет учители. Всичко това обаче заглуши онези важни въпроси, които би трябвало да си зададем, когато става въпрос за една наистина наболяла потребност от реформи в преподаването на литература. И в този случай двете „изчезнали” стихотворения на Ботев и романът „Тютюн” ще се окажат само малкият, макар и лъскав, връх на един огромен айсберг.
Какви са другите промени, от които те представляват не твърде голяма част? Каква е концепцията, която стои зад провеждането на тези промени? Как са дефинирани причините, замисълът и целите на уж подготвената национална реформа? Има ли изобщо някаква стратегия на пътя, по който трябва да се отправи българското училище? Какво печели Министерството от това, че се опитва да действа в публична тъмнина? И в този случай изобщо не става дума за личния принос/недостатъци на някой чиновник или консултант; оттук и опиянителният екзорсизъм на колективното поведение ще изгуби смисъл. Истинската беда е там, че Министерството на образованието няма никакво съзнание за това как се прави реформа. Не четиридесет, ами четиристотин и четиридесет учители да бъдат разпитани поотделно, това пак няма да доведе до единна концепция. Защото става въпрос за съвсем различен подход, за друга организация и други цели. На първо място, според мен, е необходима не индивидуално-лична, а инстутиционално отговорна експертиза от всички, които са готови да участват в изработването на обща стратегия. Обсъжданията – вътре в различни учителски общности, в университетските катедри по българска литература и по методика, дори с родителски организации – могат да бъдат проведени предварително. Съюзът на учителите например, Асоциацията на преподавателите по български език и литература, Софийският университет и т.н. ще бъдат готови със свои експертни становища; доколкото зная, някои от тях и сега имат обобщени предложения за промени, но Министерството не им обръща внимание. Едва като втора стъпка може да бъде формиран „авторски” колектив, но не от хора с частно мнение, а от представители на вече изработени институционални позиции. В пресечната точка между тях и в процеса на публично открити дебати постепенно може да бъде изработена една консенсусна обща стратегия. Реформата преди всичко трябва да знае накъде върви и защо се случва. Оттам нататък започва още по-дълга работа. Програми по класове, апробации с представителни групи от различни видове училища, обсъждане на резултатите, корекции, нови програми... Ще отнеме години? Разбира се. А помни ли вече някой от колко години Министерството и без никакви дебати се люшка в напразни опити да излезе с прилични промени?
Образованието по принцип е консервативна институция, то не може да бъде тласкано ту напред, ту назад; неговата стабилност е сред гаранциите за стабилността на самата нация. Пет-шест-осем години... А колко чакахме досега? Колко чиновници и правителства се смениха? Къде изчезнаха парите от много проекти? И когато най-сетне стратегията е изработена във всички детайли, не може да има никакъв лов на вещици. Защото зад нея ще стоят колективно отговорни институции, защото дебатите ще са били проведени публично и всички мнения ще са били сложени върху масата за обсъждане. И което е най-хубаво – няма да има значение кое правителство е на власт и кой е поредният нов министър. Само че започна да звучи твърде хубаво. Може би трябва да се върнем обратно, към нашето време ... за да започнем отнякъде.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
