Недискретният чар на мита
„Carmen collection” - спектакъл на балет „Арабеск”
Спектакълът „Carmen collection” по мотиви от новелата „Кармен” на Проспер Мериме и едноименната опера на Жорж Бизе на хореографката Боряна Сечанова изследва женската сила, магнетизма на съблазънта, породен от желанието да съзерцаваш една дръзка красотата, която подчинява, унизява и поробва. Да се преразказват големите културни митове и така да се създава интерес, е безспорно патент още на старогръцката трагедия, където всеизвестността на мита се сблъсква с авторовата рецепция и от привличането и оттласквате между двете нива се поражда художественият ефект. Сечанова има вкус към риска от работата с големите културни наративи и разчупването на шаблоните. Не й липсва нито дързост, нито оригиналност. Още от неокласическата „Пепеляшка” на Прокофиев, която рамкира със злободневието на нищетата сега, през стихийната жажда по наслади в „Carmina Burana” и постмодерния чувствен бонвиван в „Дон Жуан”, тя настойчиво изследва съвременните трансформации на духа, които са колкото изкривени „цитати” на велики образи, толкова и безсрамни чудовищни адаптации на истината за настоящето.
Спектакълът онагледява безплътността на властовия механизъм, желанието като стратегия за подчинение и ги извежда чрез художественото обобщение до съвременния мит за лукса, еманципацията, силната жена. Много мощна в своята заявка, художествената реализация обаче не надмогва сферата на допустимото, на свенливия и обичаен сценичен език, който намеква за драстичното, но не успява да го употреби като енергия. Оттук и разминаването във впечатлението, което подклажда „Carmen collection”, но така и не успява да удовлетвори. Хореографският език е сложна амалгама от висок модерен танц, физически и движенчески театър. Телата собствено не притежават ясно очертани образи и характери, нито чисти идентичности, а са полиморфно жадни властово и сексуално, те просто онагледяват неосъзнатите си влечения. Хореографката нарочно бяга от наратива и се спасява в колажирането, в смесването на нивата – хитроумна и безспорно работеща иронична стратегия. За да се проведе стратегията, спомага и аранжирането на музикалния мит на Бизе, дело на Петър Дундаков. Той също следва иронично-пародийния ключ, като преекспонира мотивите в неочаквани оркестрации и ритми и така обновява скуката на шаблона. Дори успява да разсмее с хабанерата-кючек или арията за Фалернското вино, разработена едновременно като валс и арабска мелодия. Подход, виртуозно приложен от французина Хюг де Курсон (Hughes de Courson) през 1997 г. в проекта „Моцарт в Египет”. В партитурата има и оригинални моменти, несвързани с Бизе, често обаче съвсем емоционално произволни и някак звучащи като механични кръпки към драматургичното единство.
„Carmen collection” на Сечанова показва новата, постмодерна, разкрепостена жена-еманципантка, наследница на Марлене Дитрих, Коко Шанел, Мадона и Сесилия Саркози – млада, наслаждаваща се на сексуалната си власт, безскрупулна, самонадеяна и неизменно предизвикателна. На модно ревю се показва колекция в червено и черно. Лицата са покрити с мрежи – анонимни маски, а дрехата е единствената същност на жената, която мъжете гледат, неустоимо привлечени и възхитени. Излиза удивителна рокля в испански фламенко стил, дълга поне 5 метра - Кармен, дело на сценографа и костюмографа Николина Костова-Богданова, чиято работа много помага за сценичните акценти. Ироничната стратегия на Боряна е чрез модата и култа на шопинга да изведе Кармен не просто като нахаканата манекенка с дългата рокля, а като всяка една жена, съгласила се да живее по манекенски - без лице, без личност, само като машина на съблазняващата страст-власт. Тази Кармен-тинейджър в не много увереното изпълнение на Таня Кацарова е и Кармен-манекенката, и миг по-късно нахаканото улично момиче, което дръзко флиртува с минувачите, за да си набави нови наслади и да изпробва нахалната власт на младостта си. Тя без свян дръпва ципа на един свенливец – Асен Наков, за да изкара още пари, но бързо се хвърля в прегръдките на трети. Влиза в пряк двубой с гневната мъжкарана, приятелка (Ангелина Гаврилова) на същия свенливец, и докато спори с нея, ще я гали, удря и целува еднакво сладострастно. Но с дързостите дотук. Като опозиция на новата Кармен е Той на Асен Наков – мъж, търсещ любов, загубил устоите си и на практика роб на съблазънта. Наков е в чудесна форма и прави филигранно психологическо соло, както и красив дует с Гаврилова, а после и с Кацарова. Нерешен някак е образът на Смъртта в невероятното присъствие на Теодора Стефанова, чиято сценична сугестивност се движи по бръснача между макабрена съблазън и ужас. На лексикално равнище, кинетичните иновации са малко и макар и подсказани, отношенията остават бегло защриховани в самата тъкан на движението. Колизиите се натрупват, но не се разгръщат. Финалът идва внезапно, без да има претенциите за отвореност. Подходът е калейдоскопичен - натрупване на фрагменти, на отношения, които ценностно не са означени вън от ироничното, което обаче остава недостатъчно. Въпреки великолепното хрумване за уличния мъжки Harlem Shake или хабанерата-кючек в дискотеката, за модното ревю без лица - ироничните оттласквания не успяват да изведат „мита Кармен” до избистрена нова метафора за заплахата от съществуването-суета. Нито в символ на постмодерната телесна естетика на властта, чиято страховита регулация достига до свободата на духа. Въпросът за гибелта на любовта, резултат от егоизма и лукса-лъст, е плахо повдигнат, но не и превърнат в болезнена сценична истина.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
