Български  |  English

Карлос Саура в София

 
Карлос Саура бе удостоен със званието doctor honoris causa на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Това се случи на 14 юни в претъпканата аула с почитатели на големия испански режисьор от всички възрасти. Пред академичния съвет и множеството ректорът проф. Любомир Халачев откри тържествената церемония по удостояването му, а деканът на факултет „Екранни изкуства” проф. Божидар Манов представи биографията му, най-важните филми и награди, обобщавайки: „възможно най-кратката визитка на г-н Саура”. След това, по традиция, проф. Халачев прочете решението на Академичния съвет на старобългарски и латински и връчи на Саура свитък и медальон.
Младоликият и ведър Карлос Саура произнесе академичното си слово с нисък и плътен глас. Започна с шега: „Изненадан съм, че моят приятел г-н Манов знае много повече за моите филми от мен самия... Имам добра памет, но не чак толкова”. И продължи за киното.
„Сега бих искал да кажа няколко много кратки думи за това какво представлява киното за мен. Филмът е представянето на идеи, мисли, спомени, които трябва да бъдат реализирани под някаква форма, да се преобразяват конкретни лица, пейзажи или звуци. Актьорите са нещо като посредници, нашата втора или трета самоличност. Те са тези, които трябва да изиграят това, което сме написали в един определен ден като сценарий. Киното, както и театърът, е начин да покажеш нещо. Нещо, което се случва, но всъщност не се случва. Човек може да се откъсне от паяжината и да стъпи здраво на земята, за която мечтае, но където има болка, радост, където всичко това определя условията, в които живее. Всеки един от нас е един голям свят. Ние сме това, което сме, или по-скоро малкото, което сме. Киното не е нищо повече от представянето на това, което живее у нас – нашия дух, нашите идеи.
Не е вярно, че един образ е повече от сто думи. Всичко това зависи от фотографа, режисьора, сценариста. Понякога едно изображения само изяснява казаното от текста и посочва какво сме, къде се намираме, в какъв момент. Много бих искал да си мисля, че „образ” на испански (imagen) идва от „въображение” (imaginación). Ето защо аз тръгнах по един труден път. С моите филми аз искам да достигна до различна реалност. Не знам каква е тя, но е твърде далече от битовизма. В днешно време трябва да продължим по пътя на изследването на различни пътища. Знам, че той е труден, но, според мен, киното представлява следване на пътя на познанието и откривателството.
Винаги съм бил на мнение, че живеем в хаос, в който всички сме потопени, и аз се опитвам да организирам този хаос, за да мога да направя филм. Тръгвам от съмнението, от несъвършенството, за да мога да реализирам плановете си. Има един католически автор, който написа една книга - „Случайността и необходимостта”. Именно по силата на случайността и необходимостта аз съм днес тук, в София, България. Много съм щастлив, че съм с всички вас. Мога да кажа само, че съм на 81 години, имам 7 деца и съм направил 42 филма”.
И тъй като церемонията беше лаконична, а медиите – десетки, Божидар Манов им предостави думата за кратка пресконференция. Карлос Саура говори за своята хибридна техника „FotoSaurio“, която съчетава рисунка върху фотография („Би трябвало да се казва „FotoSaura”);за кризата и киното („Мой приятел казва, че Европа е музей. В момента условията да правиш кино са много трудни. Но има революция в начина, по който се създава един филм, благодарение на дигиталните технологии. Виждам тук пред мен моите приятели фотографи, които виждат в малкото прозорче какво са заснели. Да можеш да видиш това, което си фотографирал, е огромен прогрес. В момента можеш да направиш прекрасен личен филм с цифров фотоапарат, 2-3 актьори и малко талант. Никога в историята на киното не е имало толкова възможности и улеснения да направиш това - мисля, че има революция в начина, по който се прави кино, а именно дигиталните технологии”); за 3D („Никога не бих го правил, но нямам против. И все пак филмът, заснет в 3D формат, е за мен като кино в аквариум”), за Пикасо и предстоящия си филм с Антонио Бандерас („Винаги съм обожавал Пикасо, ще се съсредоточа върху 33-те дни през 1937, когато рисува „Герника”. Тя е емблематична картина за мира и описва всичко, което е Испания”); за актьорите („Най-добрите са онези, които се отдават най-много и са най-обикновени хора”); за своето творчество („Филмът съществува само, когато е завършен – преди това е само проект. Когато приключих „Кармен”, в бележника си записах: „Кой ли ще поиска да гледа този филм”, а той се оказа най-гледаният и най-награждаваният от всичките ми”)...
След Никита Михалков, Дейвид Линч и Ищван Сабо, Карлос Саура е поредният чуждестранен филмов носител на почетната титла на НАТФИЗ. В събота на същото място се състоя негов отворен майсторски клас, съсредоточен предимно върху „Кармен”, а вечерта в Дома на киното се срещна с публиката на „Стреляй!” (1993) с Антонио Бандерас и Франческа Нери. Това е неговият филм с българска връзка - запитано какъв иска да стане, като порасне, момченце отвръща „Като Стоичков!”. „Стреляй!” бе част от минипанорамата на Карлос Саура в Дома на киното в компанията на „Иберия” (2005), „Фадо” (2007), „Аз, Дон Жуан” (2009) и „Фламенко” (2010).
Маестрото бе за първи път у нас и по повод Седмицата на испанското и ибероамериканското кино, в чиято програма е и филмът му „Мама стана на 100 години” (1979, Специална награда на журито от Сан Себастиян и номинация за „Оскар”). Антонио Бандерас я откри, а Карлос Саура я закри.
От краткото лично приближаване до класика ще запомня, че от малък колекционира фотоапарати и вече има 600, че е получил от Станли Кубрик изричните права да дублира филмите му в Испания, че „По-добре критиците да пишат за теб, че си глупак, защото има шанс да докажеш обратното, а когато те хвалят, си обречен”...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”