За политическата реклама
Кръгла маса със заглавие „Политическата реклама: за и против. Изводи след Избори 2013” бе последната фаза от тригодишен период на проучване на българската реклама от страна на изследователи от Национална художествена академия и фондация „Медийна демокрация”. Заключителното събитие се състоя на 29 май в галерия „Академия”, а участници в него бяха председателят на СЕМ Георги Лозанов, Орлин Спасов – изпълнителен директор на фондацията, Димитър Найденов – преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски”, Николета Даскалова – експерт от фондацията, Цветана Георгиева – от webcafe.bg, и домакинът от НХА - проф. Божидар Йонов.
Георги Лозанов започна с това, че не за първи път поставя въпроса с въвеждането на политическата реклама като термин и като подход, който, според него, ще помогне за ясното разграничаване между платена и неплатена форма на диалог с аудиторията и по този начин ще ограничи възможностите за манипулация. Лозанов коментира и съпротивите срещу въвеждането на понятието – една от тях, идваща от самите медии заради необходимостта от много по-ясно очертаване на финансовите им взаимоотношения с политиците; а от друга страна - съпротивата на обществото, което продължава да възприема политиката като спонтанно състояние на обществения диалог, в резултат на персонална воля и моментна реакция, а не като на професионална работа, която произвежда продукт, продаващ се на медийния пазар. Според Лозанов, по отношение на политическото слово трябва да са в сила същите изисквания, които важат и за търговското слово - и така, когато има политическо позициониране в предаване в предизборна ситуация – например, политик готви при Звездев[1], то това трябва да бъде ясно за зрителя. В същото време Лозанов подчерта, че паралелно с платената предизборна кампания в медиите, трябва да се развива и политическа журналистика, която е в неплатена форма и се основава на редакционната воля и журналистическата отговорност. И макар и подобна паралелна форма да крие рискове, тя не трябва да обезсърчава, защото, подчерта Лозанов, възстановяването на ролята на журналистиката като професия и отговорност в предизборна ситуация минава през признаването на политическата реклама и другите форми на платено политическо слово като част от ясно означен регламент. Случващото се трябва да бъде рамкирано в границите на модерната политика, а тя изисква честността да я правиш професионално, каза Лозанов.
От своя страна, Орлин Спасов припомни, че в началото на прехода първа била политическата реклама, а едва след това се разгърнала и комерсиалната. По онова време самият рекламен код бил разбиран като ново изразно средство, през което можело да се разкаже всяка една история. Достатъчно е да се спомним предаването „Ку-ку”, където историите често най-неочаквано завършваха като реклами, каза Спасов. След това обаче политическата реклама започнала да се амортизира и настъпилата умора най-ясно проличала по време на последната предизборна кампания. За първи път при нея не се заложило активно на предизборни клипове, хроники, дискусии, рекламни билбордове. Това, според Спасов, бил отговорът на политическите пиари на протестите през февруари. Освен това, с цел създаване на представата за по-голяма и спонтанна активност, пиарите ангажирали квазигражданска активност в интернет.
От своя страна, Цветана Георгиева отбеляза, че три политически субекта са се откроили с активната си кампания в интернет - партията на Светльо Витков, ДСБ и България на гражданите. Николета Даскалова пък подчерта, че алтернативната политическа реклама има предимства пред традиционната заради това, че няма определени времеви рамки и че посланията й са по-ефектни и богати. В същото време обаче, „народното” творчество в сферата на политическата реклама започнало да попада и на полето на официалните медии и така започнали да се наблюдават опити за неговото партийно опитомяване.
Димитър Найденов от своя страна разкритикува политическата агитация в медиите заради минималното количество идеи, вложени в нея. Той призна, че харесва последния предизборен клип на СДС, но той бил в разрез и с търговския закон, и със Закона за политическите партии, които не допускат правенето на съпоставителна реклама. В крайна сметка, Найденов акцентира върху факта, че досега социологическите проучвания не са отчели политическите платформи, клипове или външни реклами да имат някакво ключово значение за потенциалните избиратели.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
