Книгоиздаване в криза
Студентски поглед към едноименния семинар по проблемите в бранша
2013-а година е важна за българското книгоиздаване - не само защото, по всеобщо мнение, то продължава да се намира в дълбока криза, но дори защото специалността „Книгоиздаване” във ФЖМК на Софийския университет навършва 15 години. Осмислянето на постигнатото в образованието на бъдещите издатели на фона на по-едрите проблеми в областта на книгоиздаването, книгоразпространението, журналистиката и литературата привлече очаквано много участници - и като докладчици, и като дискутиращи - в семинара „Книгоиздаване по време на криза”, състоял се на 20 и 21 май във факултета. Като студенти последен курс по книгоиздаване, ние вече сме с единия крак в бъдещето на този бизнес. Затова за нас семинарът имаше особена важност, а тук ще поемем риска от цялото му богатство на теми и идеи да представим преди всичко това, което ни направи впечатление като начинаещи професионалисти.
След откриването на семинара, при което проф. дфн Алберт Бенбасат, основен негов инициатор, разказа вълнуващи факти от създаването на специалността, пръв говори Веселин Тодоров, председател на УК на Асоциация „Българска книга” и управител на издателство „Сиела”. Той представи кризата, позовавайки се преди всичко на финансови показатели, които тепърва ще се нуждаят от задълбочен анализ. Акцентите в неговия доклад бяха свързани със спада в издаването на нехудожествени и професионални книги у нас и нарастващите проблеми в книготърговията, които се отразяват директно върху книгоиздаването; със снижаването на качеството на книжното тяло за сметка на по-високата му цена и въобще с цялостния спад на тиражите. Тодоров изказа мнение, че все пак кризата води до ползи за читателите, а именно заради тенденцията издателите да им предлагат промоционални цени, клиентски карти за намаления и др. Според Тодоров, забелязват се опити за вертикално развитие на бизнеса – една фирма да разполага едновременно с издателство, печатна база и книготърговска мрежа.
Следващият доклад беше на проф. дфн Ани Гергова на тема „За историята на книгата, преподавана в петнадесетгодишната специалност „Книгоиздаване” на СУ „Св. Климент Охридски”. Тя наблегна на нуждата от поглед „напред през миналото“, отбелязвайки факта, че историческите сондажи в книгоиздаването винаги могат да бъдат поучителни и да ни предпазят от буксуване.
Проф. д-р Вера Ганчева започна изложението си върху стихийността на книгоиздателската работа днес с това колко осезаема е нуждата държавата да промени пасивното си отношение към книгоиздаването у нас. Кризата не винаги означава пречка, кризи, заяви тя, е имало и преди 1989 г., но сега кризата е преди всичко в неспособността на книгоиздаването да мисли за себе си извън строго търговските си функции. Може би това се дължи на факта, че кризата започва в съзнанието на хората, предположи легендарната директорка на ИК „Народна култура”. Издателите ни в момента работят единствено „на парче“ – бестселър след бестселър, заключи тя. Акцентът в доклада на проф. дфн Николай Аретов беше върху връзката на издателската криза не толкова с икономическата криза, колкото със спада на образователното равнище у нас и ограничените време за четене и средства за книги . Трябва сериозно да се помисли върху същността на авторското право, призова той - то да бъде адаптирано към развитието на технологиите, а не обратното. Нека не приписваме плагиатството на дигитализацията – то е по-старо от интернет, подсказа ученият. Йонко Йончев, управител на издателство „Рива”, представи кризата в книгоиздаването като криза на читателите - заради загубата на интереса им към четенето вследствие на ускорената динамика на живот, но и заради чисто демографския срив. Изложението му акцентира върху взаимовръзката между бавното навлизане на електронните книги и липсата на печалба от тях - проблем, с който българските издателства не успяват да се справят.
Второто заседание на семинара постави акцент върху липсата на качествена критика и всъщност въобще на професионална критика за литературата, която се издава у нас. Проф. д-р Тотка Монова изрази неодобрението си към „таблоидния“ формат литература, който налага елементарен и еднообразен разказ за света, елиминира задълбочения размисъл и стимулира посредствеността. Той налага стереотипи, вместо да ги разрушава, спомага за неумението на аудиторията да йерархизира текстовете, а, за жалост, напоследък все повече завзема пазара в България. Гл. ас. д-р Йордан Ефтимов от НБУ отбеляза, че трябва да се прави разлика между качествената висока литература и качествената популярна, дори „таблоидна“ литература, а и те просто нямат допирни точки. В медиите, според него, присъстват само авторите, пишещи главно mainstream литература, но представяни като пишещи добре тъкмо „висока” литература – и тук той даде пример със „Сестри Палавееви” на Алек Попов
(Според нас обаче желанието на съвременните читатели да получат „таблоидна“ литература ще бъде удовлетворено, независимо дали поставяме рязка граница между „висока“ и „mainstream“ литература или възприемаме двата жанра като паралелно съществуващи и отговарящи на търсенето на различни читателски групи.)
Д-р Ангел Манчев също представи кризата предимно в числа. Неговият доклад „Издаване и търговия с електронни книги в България по време на криза“ очерта някои тенденции в тази сфера - като липсата на електронно съдържание и оскъпяването на електронните книги в България вследствие на DRM-защитата. Доц. д-р Росица Сарджева от ТУ-София пък представи последната иновация в дигиталния печат, по-точно нанографията. Доц. д-р Милена Цветкова постави своеобразен контрапункт на изразените дотук мнения за електронната книга, като предрече края й. Нейното изследване се базира на двете крайни звена, а именно издател-потребител, пренебрегвайки междинното – книготърговията. Изложението й започна с факта, че в българското законодателство дефиниция на електронна книга не съществува. Тя маркира няколко „болестни симптома“ на електронната книга, а именно: устройствата за четене не са адаптирани за учене, изследователско и научно четене; електронната книга улеснява плагиатството, нарушават се правата на читателите с вмъкването на реклами в електронната книга; цените на електронните книги не позволяват печалба на издателите от тях. Доц. Цветкова обобщи, че ще победи по-удобната, а не по-здравословната медия - и че електронната книга рискува да ни остави без книги. В допълнение Ваня Стоянова, докторант във ФЖМК, разгледа недостатъците на четенето от екран. Тя акцентира върху липсата на страници или разбъркването на номерациите им, негативното въздействие върху зрението, намалената ефективност на четенето, тъй като информацията върху монитора е оптическа по характер, а не семантична; освен това, тя се спря върху затруднението в ориентацията поради липсата на пространствените индикатори на печатната книга. Четвъртокурсничката Таня Данаджикова разгледа проблематиката на рекламата. В по-общ план рекламните тенденции от САЩ се пренасят в България, заяви тя и акцентира върху огромното влияние на екранизациите на книгите върху тяхната продажба и тенденцията за създаване на трейлъри за книги като по-евтин и успешен начин за реклама.
На следващия ден семинарът започна с поглед към “дигитална и креативна Европа”. Докладът на проф. дпн Петранка Филева разгледа сливането на британските издателства Penguin и Random Houseкато стратегия за превес на издатели над търговци. От друга страна, тя проследи и тенденцията подобни компании да се ориентират към по-големи пазари - като този на САЩ, например, макар книгоиздаването да продължава да бъде най-голямата културна индустрия именно в Европа. Фокусът й се премести върху България, където все още има достатъчно конкурентоспособни издателства, способни да изградят дългосрочна перспектива за печалба, ако прилагат “портфейлно планиране” на предстоящите си заглавия. Гл. ас. д-р Жана Попова от катедрата “Радио и телевизия” разгледа въпроса за това как се говори за литература, автори и издатели във видеоплатформите в интернет. Нейното проучване показа, че в YouTube, Vbox и Vbox7 най-активни са не книгоиздателите, а самите читатели. Техните аматьорски видеоклипове Жана Попова раздели най-общо в няколко категории: четене на детска литература, четене на друга литература (предимно поезия), записи на радиопиеси, авторски четения и промоции на книги. Отново за книгите във виртуалния свят говори и доц. д-р Грета Дерменджиева. Според нея, те първо се “дегустират” от читателите в социалните мрежи, книжните блогове или други сайтове в интернет, много преди да добият “книжна плътност”. Авторите достигат до публиката именно чрез web-пространството, пускат книгите си за безплатно теглене - и така читателите преценяват дали си заслужава да ги закупят. Остава въпросът кое е по-важното: колко хора са купили дадена книга или колко хора са я прочели?
Доц. д-р Андреана Ефтимова пък очерта друг проблем – промените, които настъпват в българския книжовен език и най-вече осведомеността на работещите в сферата на книгоиздаването за тях. От години БАН не провежда информационни кампании сред обществеността. Това води до липса на добре подготвени кадри, които да заемат редакторски и коректорски длъжности. Важно е и самите издателства да участват активно в тези реформи, защото работата им е тясно свързана с езика. Гриша Атанасов разви своята теза за издателството като медия. Той акцентира върху издателите като „журналисти на книгата”, които сами списват публикации за своята продукция в подходящите за това пространства – блогове, сайтове. Последва докладът на гл. ас. д-р Васил Загоров на тема „Книгоиздаването по време на криза – аспекти и проявления в историята на българската книга”. Започвайки с твърдението, че българското книгоиздаване винаги се е развивало в условията на криза, той допълни, че историята може да предложи решение на актуалните проблеми. Условието е съвременният издател да спре да мисли, че светът започва и свършва с него.
Шестото заседание на семинара беше посветено на същността на кризата през призмата на библиотеките. Доц. д-р Антоанета Тотоманова и ас. Илона Калоянова направиха подробен библиометричен анализ на издателската продукция в България в периода 2009 г. - 2012 г., като отбелязаха, че броят на заглавия на година далеч не претърпява значителна промяна, за сметка на тиражите на книгите, които прогресивно намаляват. Виктория Бисерова, управител на издателство „Ентусиаст”, сподели с аудиторията кои са основните моменти в създаването на издателство по време на криза. Двата основни пункта доклада й бяха стартът като най-лесния момент и изграждането на марка като най-трудния. Важно е да се създаде стратегия за достигане до по-големи и различни таргет групи, като нейният подход е използването на две марки – „Ентусиаст” и „Апостроф” – между които се разпределят административните разходи според таргет групата. Един от основните въпроси в доклада на Катя Кирилова на тема „Съвременното детско книгоиздаване в България – проблеми и перспективи” беше дали не е време в България да се учреди Асоциация на детската книга, тъй като проблемите в издаването на детски книги имат свои специфични черти. Кирилова отбеляза, че в това отношение вече има напредък благодарение на сайтове като Azcheta и Detskiknigi. Финал на седмото заседание постави Вида Делчева, докторант във ФЖМК, с доклад на тема „Комиксът в политиките за насърчаване на четенето”. Децата, четящи комикси, като цяло четат повече и са по-склонни да посягат и към други книги. Включването на комикси в учебния план и в училищните библиотеки би могло да стимулира интереса към четенето; комиксът като жанр присъства от 2003 г. в програмата за 4-и клас. Ключов момент в доклада беше мнението, че на комикса не трябва да се гледа като на бариера, а по-скоро като на вход към други жанрове...
А този семинар беше вход към нашето бъдеще на книгоиздатели, пред които стоят много проблеми и много надежди...
Текстът подготвиха
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 14.06.2013 06:17
Пази Боже сляпо да прогледа!
Пази Боже сляпо да прогледа!
От: Mitko Nikolov
Пази Боже сляпо да прогледа! Блогове, сайтове, креативност, слотове, медийна активност и прочее. Аз живея в САЩ и никога не употребявам такива думи, но в България, разбира се, живеят истински "експерти" и псевдо-интелектуалци, които объркват книжовния български език с профанския компютърен жаргон на един тинейджър. За съжаление, папагалите, които копират американски модели, термини, манталитети и празници дори, не са малко, но най-лошото е, че те заемат важни позиции в БНТ, БНР, Софийския университет и други среди. Тези хора са за съжаление; те не могат да се погледнат отстрани. В много случаи, те с едно мило снизхождение ще ти обяснят, че изнасилването на българския език с глупаво и смешно звучащи англиканизми го обогатява. Пази Боже сляпо да прогледа! България пътува към миналото от 23 години насам...а какво е миналото? Липса на държава, култура, език, образование, национално достойнство, спорт, армия и прочее. Кога е било? Между 1397 и 1878 г. Робска психика, прегъване в кръста, теманета, самоунижение. Алма матер ли? Не - наследници на роби! Срам ме е от тях!
