Браковете – еднополови и разновидови
Въпросът за узаконяването на хомосексуалните бракове отново се изостри. Какво да се прави, любовта не трае и настоява на своето. В случая - на права. В обстановка на повсеместно обезценяване на публичния обред и на тайнството брак за сметка на неформалното съжителство, някой настоява именно за легализация на вид бракове – еднополовите. Защо? Очевидно не за да се направи възможно самото съжителство. И привържениците, и противниците на хомосексуалните бракове биха се съгласили, че евентуалната им легализация нито би попречила, нито би способствала за фактическото еднополово съжителство. Дори напротив – поради особеностите на случая, при липса на легален брак, партньорите биха могли да претендират за ролята (и съответно за полагащата се помощ) на двама самотни (бих казал, не без основание) родители. И все пак се настоява за узаконяване на този вид бракове. Причината очевидно е другаде.
Ако този вид бракове бъде узаконен и широко разпространен, тоест, ако бракът бъде легализиран в този си пародиен и безсъдържателен вид, то от него не би останало нищо, освен вид граждански договор (нека припомним, че всичко останало би могло да се консумира и без брачна санкция). Щом някакъв брак е защитим просто като вид граждански договор, това означава, че зад всеки брак е възможно да няма нищо друго. Знаем, че валидното изобщо е валидно и в частност.
След като бракът е преди всичко право, а правото на брак е преди всичко право на договор, то правото на кой да е брак (включително еднополовия – останалите никой не оспорва) е свидетелство, че всеки брак е преди всичко договор. Би могло да се каже и по-просто: щом една връзка може да няма изобщо отношение към пола и е в състояние да се превърне в договорен брак като всеки друг, то в самия брак може би няма нищо, освен договор. Строго погледнато, става дума не за опасен вид съжителство, не за борба срещу брака между мъжа и жената, а за кауза, която разлага всеки брак на съжителство и договор. Мисля, че това е амбицията, която седи зад цялата кампания. Струва ми се, че така може да се обясни и странната синергия между ригористичните защитници на законността и разюзданите привърженици на „сексуални практики“, които, кой знае защо, се наричат „нетрадиционни“. Евентуалното узаконяване на еднополовите бракове би удовлетворило не само нужди на последните, но и на секуларния легализъм изобщо; така, както свеждането в очите на обществото на брака изцяло до гражданска конвенция ще предреши почти със сигурност законовите проблеми на хомосексуалните двойки. Почтеният старец Кант едва ли е подозирал възможността на гей-парадите, определяйки брака като „договор между мъжа и жената за взаимна консумация на половите органи“, но същата посока на разсъждение отдавна е оставила границите на въображението му зад себе си.
Оттук нататък полът, броят, а защо не и биологичният вид на брачните партньори е въпрос на свобода на договаряне. Засега законодателят изисква сключващите граждански брак да са разнополови, да са само двама и естествено – да са от един и същ биологичен вид. Но става все по-лесно да се покаже, че това са само конвенции; и все по-лесно е да се изменят конвенциите. Ако едно фактическо съжителство с животински или растителен вид се окаже защитимо като взаимна грижа (симбиоза), а бракът е само конвенция, то защо да не е защитимо и като брак? Искането двама партньори, страдащи от разстройство на сексуалното влечение, да могат да се свързват в законен брак и да възпитават деца в духа на сексуалното си разстройство, заобикаля и въпроса за тяхната дееспособност на договаряща се страна. Впрочем, от комбинациите на различни сексуални разстройства могат да се очакват и сполучливи, традиционно казано – щастливи бракове. Достатъчно е например садист и мазохист да скрепят с договор своя стремеж към неразделно съжителство.
Все пак, хомосексуалните бракове имат особеност, на която противниците им могат уверено да заложат. Засега те консумират поколението на нормалните бракове, осиновявайки деца, без да могат да имат собствени. Сегашните прегради пред вегетативното размножаване на хората в случая не са единственият проблем. По-сериозният е, че резултатите на in vitro поръчките няма да са общи,а или напълно чужди, или еднояйчни копия на някой от еднополовите партньори, или създадени без участието на другия еднополов партньор. Едва ли естественият егоизъм или безкористната любов на двамата биха понесли такова изпитание. Боя се, че перспективата хомосексуалните връзки да поглъщат поколението на разнополовите ще се окаже единствената трайна форма за удовлетворяване на тяхната родителска любов. И този безполов Молох ще се храни с плодовете на чуждата любов, докато не му докажат, че между родителската любов и обикновената педофилия има съществена разлика. За съжаление, подобни доказателства са невъзможни без съгласието на самия Молох и по-точно - на всички действащи лица. Аз лично се надявам на по-сигурни фактори. Всеки би искал да има внуци. И най-свободомислещите дебеловратковци няма да позволят да обясняват дълго на поколението им, че има сексуална ориентация, а не пол. Стига да стане ясно, че има опасност да се затрие скъпоценната им семка.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
41 - 19.12.2014 17:53
По повод сексуалните разстройства
По повод сексуалните разстройства
От: Damyan
Г-н Шиндаров, цитирам Ваш по-ранен коментар:
"...напомням, че на същите основания той би трябвало да е дължим и на общностите с друг вид сексуални разстройства (били те генетично обусловени, или не)."
С цялото ми уважение към гледната Ви точка и желанието Ви да защитите тезата си с инструменти от висшия пилотаж на словесното изкуство, хомосексуалността, след десетки изследвания, чиито резултати са публично достъпни, е депатологизирана от Световната здравна организация през далечната 1990-та година. На 17 май, ако трябва да сме точни.
Хомосексуалността няма биографична обусловеност, не е свързана с психотични или невротични разстройства. Но, позволете ми да отбележа, процесът на отхвърляне ("denial") е.
Поздрави.
"...напомням, че на същите основания той би трябвало да е дължим и на общностите с друг вид сексуални разстройства (били те генетично обусловени, или не)."
С цялото ми уважение към гледната Ви точка и желанието Ви да защитите тезата си с инструменти от висшия пилотаж на словесното изкуство, хомосексуалността, след десетки изследвания, чиито резултати са публично достъпни, е депатологизирана от Световната здравна организация през далечната 1990-та година. На 17 май, ако трябва да сме точни.
Хомосексуалността няма биографична обусловеност, не е свързана с психотични или невротични разстройства. Но, позволете ми да отбележа, процесът на отхвърляне ("denial") е.
Поздрави.
40 - 19.07.2014 19:33
Ех, тая истина - все на моралните убягва
Ех, тая истина - все на моралните убягва
От: Гергин Борисов
Уважаеми г-н Шиндаров, не зная от къде черпите информация за желанието на който и да е гей активист или организация да се ревизират културни паметници и художествени произведения. Доколкото си спомням, болшинството от апелите за налагане на цензура върху някаква артистична форма на изразяване идват от така обичния Ви Св. Синод - там редовно къркорят с неодобрение за най-разнообразни аспекти от културната програма на държавата и често даже имат върховната арогантност да намекват, че божеството им е прекъснало за миг активното си несъществуване, за да причини някоя и друга трагедия и природно бедствие, защото някоя певица се е разгологъзила на сцената, или защото 400 хомосексуални са се събрали да настояват държавата най-накрая да почне да си върши работата.
39 - 17.06.2013 20:07
тежест на доказателството
тежест на доказателството
От: Петър Тодоров
Никога, като поддръжник на брачното равенство не ми е хрумвало да намеся зоофилията в аргументацията ми. Няма нужда да обяснявам защо няма да се стигне до зоофилия, понеже не е моя работа: тежестта на доказателството е на ваша страна. Г-н Шиндаров сравнява, в текста, родителската любов в хомородителски семейства с педофилско влечение. Как все на педофилия и зоофилия ви избива? Много ми е интересно как работят „нормалните“ ви мозъци.
38 - 17.06.2013 20:04
до г-н Стефан
до г-н Стефан
От: Петър Тодоров
Г-н Стефане, очевидно не разбирате същината на дискусията. Ще повторя. Правите логическа грешка. Софистика. Намесвате тема, по която не се спори: броя на участниците в брака. Точка.
Мога само да се удивя на намесените теми. Вие, опоненти на еднополовите бракове намесихте полигамията и дори пироманията в спора. Апропо, повтарям апела си към г-н Шиндаров да ни обясни как така пироманията е сексуална ориентация, т.е. къде е връзката между пиротехническите средства и еротиката. Вярвам ще се насладим на отговора на един „нормален“ човек.
Мога само да се удивя на намесените теми. Вие, опоненти на еднополовите бракове намесихте полигамията и дори пироманията в спора. Апропо, повтарям апела си към г-н Шиндаров да ни обясни как така пироманията е сексуална ориентация, т.е. къде е връзката между пиротехническите средства и еротиката. Вярвам ще се насладим на отговора на един „нормален“ човек.
37 - 17.06.2013 14:57
До г-н Петър Тодоров
До г-н Петър Тодоров
От: Стефан
Очевидно не сте схванали същината на въпроса. Ще го повторя преформулиран: Ако гражданският брак е вид договор, чиито условия за правото на сключването му( брой, пол, вид на участниците в съдружието)са въпрос на конвенция, то има ли съдружие, което не бихме узаконили и на какво основание? Гейбраковете, както и еднополовата или разнополовата полигамия, за която дадох пример в предишния си коментар, са само частни случаи. Ако узаконим гейбраковете на основанието на конвенционалния характер на пола на участниците в брака, то ще трябва да узаконим и еднополовата или разнополовата полигамия. Основанието е същото: броят на участниците в брака е въпрос на конвенция. Забележете, аз не казвам, че не трябва да се узаконят гейбраковете, а само питам, с помощта на текста на г-н Шиндаров, до къде сме готови да стигнем.
