Ходене по буквите
Илко Димитров. „Това едно/ Можеш ли го”. ИК „Критика и хуманизъм”, С., 2013
Вярата вече не е съкратено знание, а знание,/ доведено до радост, заявява един от малкото разпознаваеми и без да са подписани стихотворенията му български поети. Прочее, дотам интровертен автор, че не подлежи на никакви подражания… И като че ли това само увеличава авторитета му на литературната сцена у нас – и дори пред иначе скептичните пред лириката философи (неслучайно книгата излиза в „Критика и хуманизъм”). Всъщност, повече от всякога сега се опитвах да разбера какво превръща това философско писане в поезия - примерно, пробвах да си представя как всички стихотворения са форматирани типографски като есета, тоест, до края на реда върху страницата. Откъде в това нагнетено писане се излъчва загадката на поезията? И имам това едно обяснение - от неравномерния, пресеклив, объркан, но винаги единен и винаги въпросителен ритъм на дъха. И още: в предишните си книги Илко Димитров е фатално подреден и образите в стихотворенията му са членове, алинеи, параграфи от един стихотворен закон. Тук обаче той пледира пред съда на читателя в полза на неразчленимото единство на всички равнища, в полза на цялостното битие отсам и отвъд – и срещу приумиците на понятията, които очевидно са престъпникът между нас. Чудесно е, че Димитров хем е разпознаваем, хем не усяда в стилистиката си и продължава да се развива. Това можеш ли го?
Мария Донева. „Заекът и неговата мечта”. Поема за живота. Художник Мила Попнеделева-Генова. ИК „Жанет 45”, Пд, 2013, цена 10 лв.
Дали зад очарователната поема на Мария Донева не показва уши една басня. Басня за заека, самоотвержен съпруг и баща, който колкото повече потъпква копнежа си да види най-сетне морето, толкова по-нещастен, верен на дълга си и, хм, „пасивно-агресивен” към себе си става… Мария Донева е не само виртуозен версификатор (с тази книга действително от класата на Валери Петров!), но и умее да предизвиква щастие както у своите герои, така и у своите предани читател(к)и. Затова изобличението изчезва, за да се възвиси любовта – и работохоликът Зайо, и търпеливата му Зайка стигат брега, а децата им оцеляват и самички. Поемата за живота бълбука от закачливо изящество, като не си струва труда да се чудим дали е за деца или за възрастни. Тя лекува всички, които унищожават себе си заради никому ненужен перфекционизъм. Мария Донева е намерила страхотен съдружник в лицето на Мила Попнеделева-Генова. И след нейните топло-дяволити Зайо book и Bg-Зайка, се надяваме сътрудничеството им да продължи.
„За Шумен”. Антология. Издание на „Лексема”/ „Пергамент”, Шумен, 2013, цена 7 лв.
Сборникът съдържа стихотворения от Мария Калинова, Камелия Спасова, Антоний Петров, Владислав Христов, Ясен Василев, Мирослав Христов, Иван Димитров, Васил Тоновски, Тони Теллалов, Красимир Вардиев, Йорданка Белева и Ралица Красимирова – относително млади имена, чието утвърждаване е свързано с шуменския студентски литературен конкурс. В някои случаи автобиографичните им бележки са по-интересни от произведенията им.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
