Марио Варгас Льоса в София
На 17 май т.г. един от най-големите писатели и общественици на нашето време – испано-перуанският белетрист Марио Варгас Льоса, носител на Нобелова награда за литература за 2010 г., беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
След приветствените думи на проф. Цветан Теофанов, декан на Факултета по класически и нови филологии, Марио Варгас Льоса благодари за възможността да стане част от академичното тяло на Софийския университет с мандат, който изисква от него интелектуална висота до края на дните му. В импровизираното си слово той разказа как често по панаири на книгата, литературни фестивали и други форуми го спират мъже за автограф с молба: „Подпишете тази книга за съпругата ми. За сестра ми. За дъщеричката ми”. „А вие не четете ли? Само жените ли четат книги у вас?”, питал Льоса. „Не, аз съм прекалено зает”, бил редовният отговор. Жените, според неговия събеседник, разполагали с повече време и за тях четенето било хоби, възможност за разсейване, всъщност, направо време за губене. „Много се радвам за жените – продължи Льоса, - но не е точно така.” Според него, литературата не е само хоби или приятно занимание. Четенето е фундаментално за развитието на еволюцията и за създаването както на активния и съзидателен гражданин, така и на обществото. То е начин да се разнообразим, но изисква активно участие на интелекта и чувствителността. И ни припомня общността, към която принадлежим. Днес, според Льоса, специализацията създава разделения между хората и ги изолира едни от други. Специалистите говорят на странни, екзотични и неразбираеми за останалите хора езици. Вече живеем в свят, в който само специалистите могат да се разберат помежду си. Литературата обаче не е специализирана – тя може и трябва да стигне до всички. Защото ние, които имаме един-единствен живот, чрез литературата можем да живеем хиляди, десетки хиляди животи, да прескачаме граници във времето и пространството. Това важи за добрата литература – определение, което Льоса неведнъж спомена в академичното си слово. Добрата литература ни кара да видим нищожността на расовите и сексистките си предразсъдъци, разделенията по идеологически и религиозен признак. Благодарение на нея разбираме смисъла на човешкото равенство. Тя е начинът да се изправим срещу специализацията на хората, които вече не общуват помежду си, защото са скупчени в отделни архипелази. На второ място, благодарение на литературата можем да опознаем своя собствен език, да се научим да се изразяваме точно и нюансирано, без фалш и без да се отклоняваме от съдържанието. Собственият ни език е източникът на нашата рационалност, подчерта той. На трето място, добрата литература развива въжделенията, които не бихме открили и разпознали без нея. Без добрата литература не бихме достигнали до най-финия израз на любовта. Няма еротизъм без литература, заяви Льоса. Без литературата любовта щеше да е само секс, като у примитивните народи. Литературата ни отделя от животните. И благодарение на нея разбираме колко беден е реалният свят. Сравнението между добрата литература и действителността предизвиква нашето неудовлетворение. Докато чета, аз съм Д’Артанян, капитан Ахав, дон Кихот… Защо обаче истинският живот не е толкова разнообразен, защо живея един-единствен живот?!? От точно това неудовлетворение се ражда критичният дух. Тоталитарните режими винаги изпитват недоверие към литературата. Всяка диктатура веднага създава цензура, която прережда и тършува в добрата литература. Защото книгите крият опасност за тези, които смятат, че са открили всички решения, с които да намалят тревогите и страданията на хората. Затова добрата литература винаги е дисидентска и поддържа критичния дух в обществото. В отворените общества неудобствата от литературата изчезват, но там хората започват да смятат, че литературата е само забавление. Достатъчно е обаче свободата да бъде застрашена – и литературата се намесва. Тя едновременно успокоява желанието да бъдеш различен, но и поддържа недоволството, възпрепятствайки конформизма. Важно е и мъжете да четат добра литература, върна се към началото на изложението си Марио Варгас Льоса, защото гражданите, пропити с литература, много по-трудно могат да бъдат излъгани. Ако искаме да бъдем живи, да бъдем част от общество, което не е разрушено от свръхспециализираността днес, трябва да четем добра литература. Благодарение на книгите ние сме излезли от пещерите. Книгите са се родили, за да стигнат до всички, не да останат в библиотеките и кабинетите на писателите. И всички трябва да стигнат до книгите.
На следващия ден Марио Варгас Льоса се срещна с читатели в 65-а аудитория на Софийския университет, където участва в разговор с испанския писател Хуан Хосе Армас Марсело, директор на Катедрата „Марио Варгас Льоса” към Фондацията „Виртуална библиотека Мигел де Сервантес”, и отговори на въпроси. Тук той сподели, че журналистиката винаги е допълвала неговата работа на писател и му е помогнала да не се изолира от света, от което винаги се е опасявал. Защото не му харесва идеята като Пруст да се затваря в стаята си и да живее в свой собствен свят. Според него, ерата на диктатурите постепенно отминава, като се е доказало, че всички утопии, с изключение на културните утопии, убиват. Льоса отново заяви, че днес културата все повече се развива от жените, които имат времето да й се посветят. И сподели, че от своето детство той си спомня не съучениците си, а литературните герои, до които се е докоснал в най-ранна възраст…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
