Има ли бъдеще сатиричният семеен роман?
Джонатан Франзен. Поправките. Превод от английски Владимир Молев. ИК Колибри, С., 2013
Третият роман на Джонатан Франзен, „Поправките”, се появява в 2001 година. Моментът изглежда щастлив: началото на новия век поражда оптимизъм – както с вярата в светлото бъдеще на американските литературни традиции, така и с перспективата за несвършващо финансово благополучие, породено от историческия разцвет по времето на президента Клинтън. Може би и това има значение, когато се опитваме да си обясним изключително ласкавото и шумно внимание на критиците към романа на Франзен – той става емблема на вярата в неограничените възможности на американското общество (и) през XXI век. Залива го истински „душ от рецензии”, както ще отбележи кисело една феминистка писателка. Печели блестяща поредица от девет награди и номинации за финалния кръг на най-престижните литературни конкурси, включително Пулицър.
Самият Франзен, роден през 1959 г., журналист и публицист в списание The New Yorker през 90-те, в следващото десетилетие става свободен писател и специалист по всичко в безброй радио и телевизионни предавания. Пет години преди да се появи „Поправките”, е публикувал литературен манифест („Perchance to Dream”), в който твърди, че писането на големи социални романи върху идеите и проблемите на една епоха е вече отмряло, дошло е време да се представя „вътрешният живот на героите”, техните чувства и личен опит. И все пак „Поправките” представлява социален роман, „голям социален роман, който с всички сили се опитва да не бъде такъв”, както го казва добре Джеймс Уд в The Guardian. Наистина, сюжетът и персонажът са побрани в рамките на едно семейство, типично за американския Среден Запад – Ламбъртови. В изображението на това семейство лично, домашно и социално се преплитат; личната драма на всеки един от петимата главни герои е възможна само в тази конкретна среда, като продукт на точно тези обществени и културни традиции. Всяко едно от децата, израснали в дома на Ламбъртови, е събирателен образ на някаква огромна социална група от хора в американския свят на 90-те години, включително с личните си качества, успехи, разочарования и конфликти. Фабулата е положена върху класическия проблем за отношенията между деца и родители: яростната съпротива на децата, които искат да бъдат различни, и бавното примирение с факта, че възрастта ги „коригира”, прави ги все по-подобни на своите (омразни) родители. Ако към всичко дотук прибавим детайлизирания анализ на американския бит и дискретния сатиричен план, в който са разказани обезсмислянето на живота, закостенелите навици на средната класа, комичната патетика в ежедневното поведение, изветрялата романтика на привързаността към професията, ще си спомним за вече прочетения дебют на Джоан Роулинг в „сериозната” литература за възрастни и ще можем да забележим, че съществува някакъв прилив на потребността от социално-семейна сатира в англоезична културна среда.
Сред най-увлекателните страници на романа, който иначе (типично за жанра си) е огромен и не винаги съблазнително интересен, са тези, които разказват какво се случва около края на 90-те години в бившата съветска държава Литва, където по куриозен начин е попаднал един от синовете на Инид и Алфред Ламбърт. Краят на острата политическа поляризация в обществото, появата на манипулативни партии като „Евтин ток за народа”, мафиотизирането на икономиката, мрачното разочарование, обзело „обикновените граждани”..., всичко това ще се стори отблизо познато на българския читател. Както и задължителният „посткомунистически” модел, в който го е напъхало въображението на западния писател. И като знаем, че Франзен открито иска да бъде колкото „сериозен”, толкова и комерсиален творец, можем да прочетем тази част на романа като представителна за предварителните очаквания на американската публика да прочете какво се случва днес в бившия комунистически свят. Колкото до българския читател, той пък може да се посмее над своите собствени социални проблеми, безболезнено пренесени върху една друга държава, която винаги е изглеждала по-спокойна и по-добре уредена, погледната от нашия европейски ъгъл.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
