Рядко вдъхновен и изперкал човек
Чочо така и не успя да разграничи мечтите си от реалността. Във филма „Приятелите на Емилия” той изигра ролята на млад мъж, който e влюбен до полуда в една жена. Тази любов е споделена, но има едно препятствие – любимата на Чочо е омъжена и живее в чужбина. Двамата се срещат за по няколко дни в Париж, в Берлин и никога в България. Героят на Чочо няма повече сили да издържа тези продължителни раздели. Той сънува своята любима с отворени очи. Припознава се в нея по улиците на София. Не яде, не спи, непрекъснато мечтае и брои дните до тяхната следваща среща.
Не щеш ли, един ден в апартамента, в който той живее със сестра си, на вратата се звъни. Сестрата на Чочо отваря и вижда на живо младата жена от снимката, по която брат й си е изгубил ума. Отива в стаята да му съобщи за неочакваната гостенка и героят на Чочо изпада в паника – срещата, за която той непрекъснато бълнува, се превръща в реалност и цялото очарование на мечтата изведнъж се изпарява. Мястото на тази среща е повече от реално, то е сюрреално, като се има предвид занемареният апартамент, в който живеят братът и сестрата, грозният, мръсен град, от който всяка красива любов би избягала с писък, да не говорим за състоянието на нещата в главите на хората. Всички тези мисли карат героя на Чочо да даде следната инструкция на своята сестра: излез и й кажи, че ме няма! Какво да я правя тук – в тоя скапан апартамент, в тоя скапан град, в цялата тази скапания наоколо!
Бленуваната среща така и не се осъществява. Самият Чочо приличаше на своя герой по това, че трудно понасяше реалността. Предпочиташе да бъде другаде. Усещал съм тази вродена склонност в почти всички добри актьори. Те често копират в живота ролите, над които работят в момента. При Чочо тази склонност беше неистова. Той не желаеше да се връща обратно на никаква цена.
Когато преди повече от двайсет години снимах с него „Любовното лято на един льохман”, Чочо беше така изпълнен с енергия, че трудно му се разбираше какво говори. Изстрелваше залп след залп и само той знаеше какво точно е казал. Аз нямах звук на терен поради някакви глупави производствени причини и не се притеснявах за разбираемостта, защото щяхме да правим нахсинхрон в студио. Когато този момент настъпи, на Чочо му стана истински трудно. Той трябваше в стерилна обстановка, изправен пред един микрофон, да възстанови енергията си от снимачната площадка. Гледаше се на екрана изумен и повтаряше: не, това не съм аз, аз не съм чак такъв идиот.
С годините Чочо овладя изкуството да говори по-бавно, но не овладя изкуството да се вмества в граници. Той напрягаше до скъсване цялото си живеене. Яростно се съпротивляваше на нормалността. „Любовното лято на един льохман” е филм за едно момче, което се опитва и понякога успява да отиде отвъд нормалността. Тази роля се играе от актьора Емил Котев. Приятелите на главния герой в изпълнението на Петър Попйорданов, Александър Морфов и Христо Шопов са всмукани в света на Лъчо и когато в края на филма той ги докарва дотам да видят вълшебството на света, гледайки през една малка дупка в скъсано брезентово платно, героят на Чочо идва на себе си и казва: всички ще изперкаме покрай теб, Лъчо!
За разлика от своя герой в „Льохмана”, Чочо никога не дойде на себе си. Той беше рядко вдъхновен и изперкал човек. Скоро го чух да казва в едно интервю, че енергията на хората не изчезва с тяхната смърт, а остава тук, на земята. Напълно го вярвам, когато си мисля за него.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
