Един У Цин
У Цин. „Един ден”. Превод от китайски Стефан Русинов. ИК „Сиела”, С., 2013, цена 14 лв.
Въпреки азиатската мода през последните години, все още е по-скоро рядкост (не)изкушените читателски ръце да попаднат на автор, преведен от оригиналния си език. Недоверието (кой е този автор? какъв е този преводач?) се сменя с радост, когато, разлиствайки на крак в книжарницата ароматните страници (от устойчиво управлявани гори) между две сиви корици, в “Един ден” от У Цин срещаме един симпатичен, неуверен в себе си “аз” – (уж) този на съвременния китайски писател У Цин, разказан от първо лице.
Книгата би могла да се казва “Един писател”, “Един град”, “Един читател”, “Една улица”, “Един живот”. “Един ден” е всичко, но не и едноизмерна книга. Разделена на петдесет части, тя разказва за това как в един малък китайски град един писател-неудачник се опитва да пише текстове, не успява, среща се с приятели и непознати (които дори при внимателно вчитане за нас остават непознати), яде баодзъ, гладува, спи с момичета, не спи с момичета, припомня си детството, измисля минало, представя си бъдеще... и след това отново и пак. Трудно е да кажем къде свършва разказвачът и къде започва писателят – дори да не търсим замисъл в това, лабиринтът на “Един ден” не позволява да делим фикционалния от действителния писателски “аз”. Затова ще говорим просто за У Цин.
В действителност, У Цин е повече от писател – той води радиопредаване, снима документални филми, пише стихове и поддържа няколко интернет страници (каквото и да означава това днес). Той е болезнено откровен, говорейки за текстовете си – “Единственото що-годе интересно е езикът ми и случките, които измислям”, признава си той в част 20. Може да наречем книгата дневник, лабиринт, хроника, но форматът й се доближава най-много до небрежен пътепис из едно ежедневие, което всеки път свършва заедно с частта на деня. Денят, спомените, думите на У Цин са мрежата, която държи произведението да не се разпадне на съставните си части, и в тази особеност на формата виждаме запазен първоначалния скелет на текстовете му – блога. Един от главните въпроси, които поставя “Един ден”, е именно този – доколко е литература писането в интернет и дали и кога блог или интернет страница могат да станат и да бъдат книга.
“Един ден” на У Цин би си говорил чудесно с текстовете на Даниил Хармс, Бруно Шулц, Итало Калвино, може би дори Джовани Бокачо и Чарлс Буковски.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
