Симетрия и асиметрия
Русия забрани влизането на нейна територия на 18 американци като репресивна мярка срещу публикувания в Съединените щати „списък на отговорните руски лица, визирани от американски санкции, за които се предполага, че са замесени в смъртта в затвора в Москва на юриста Сергей Магнитски”.
Както трябваше да се очаква, отпорът беше „симетричен” и „пропорционален”. Бяха необходими по-малко от петнайсет часа, за да публикуват на свой ред и руските власти един списък на 18 американци, на които е забранено влизането в Русия и чиито евентуални авоари на руска територия ще бъдат запорирани. Това е наказателната мярка на списъка Магнитски, който американската администрация публикува в навечерието във Вашингтон. Този списък също включваше 18 високопоставени руски чиновници, замесени пряко или косвено в смъртта на този юрист през 2009 година в затвора, както и чеченски граждани, обвинени в убийство и въпреки това оправдани от правосъдието в тяхната република.
Все пак, Москва се погрижи да омаловажи персоналната отговорност на Белия дом в този случай, който руската дипломация окачествява като „русофобско” действие. По случайно съвпадение, съветникът на Барак Обама за националната сигурност, Том Донилън, ще бъде в руската столица на 14 и 15 април в опит да се даде тласък на преговорите по взаимното разоръжаване.
„Под натиска на русофобите – членове на Американския конгрес, бе нанесен сериозен удар на двустранните отношения и на взаимното доверие”, отбеляза в комюнике руското Външно министерство. В началото Конгресът бе поискал от Държавния департамент да включи 280 руски чиновници в черния списък, на това в крайна сметка се противопостави Белият дом, за да не настройва Кремъл срещу себе си. Тъй като не разполагаше с точен ъгъл за атака, Москва от своя страна се върна върху двете „хуманитарни” претенции, които руската дипломация традиционно предявява срещу Съединените щати: обвиненията за изтезания в затвора в Гуантанамо и „за отвличане” на бившия руски търговец на оръжие Виктор Бут, арестуван в Тайланд през 2008 година от американски агенти за борба с наркотиците, след това екстрадиран, преди да бъде осъден на 25 години затвор от нюйоркски съд.
Така че в черния руски списък могат да бъдат открити двама бивши командири на военната база в Гуантанамо, един високопоставен служител в Правосъдното министерство по времето на администрацията Буш, както и няколко нюйоркски съдии и агенти на американските служби за борба с наркотиците. „Войната на списъците не е наш избор, но ние нямаме право да оставим без отговор този очевиден опит за шантаж”, заяви говорителят на руската дипломация Александър Лукашевич.
Официално нито Кремъл, нито Белият дом желаят влошаване на отношенията помежду им, дори само по икономически причини. Погледнато от Москва обаче, последното превъплъщение на конфликта Магнитски само изостря антиамериканските чувства, които съществуват в руското население, подхранвани от държавните медии.
Пиер Аврил, кореспондент в Москва
LeFigaro, 13 април 2013
Театралното действие „Справедливост за Сергей Магнитски”, съпровождано от обилна и високопарна риторика от двете страни, в крайна сметка завърши в духа на шпионски скандал от времената на Студената война. Американската страна публикува списък от 18 (въобще не 80, а още по-малко 280) имена, руската страна, без да се бави, също представи списък от 18 души. Танто за танто.
Трудно беше да се очаква нещо друго, доколкото обменът на жестове – в това число и недружелюбни жестове – се отнася към азбуката на дипломатическата техника. Око за око, а също и е2-е4, е7-е5. Ответната мярка се прилагаше към забравилите под покрива на посолството чувство за мяра разузнавачи. Забравили, че да пият е разрешено, но да ги разобличат – не, втори секретари и аташета по културата бяха обявявани за persona non grata, след което другата страна, като произнасяше всички подобаващи за случая формули за вредите, нанесени на развитието на двустранните отношения, отговорността, която изцяло лежи на... и т.н., и т.н., изгонваше от държавата точно същото количество секретари и аташета.
Теоретично това можеше да доведе до развитие на спиралата – след ответния жест можеше да последва нов, още по-рязък, който да предизвика на свой ред нов ответен жест и т.н.; и така, дума след дума, играта можеше да свърши и с война. На практика обаче, размяната на дипломатически любезности водеше до доста по-мирни последици. Никой не искаше да воюва и поради това, след обменянето на ритуални ругатни, инцидентът с шпионите тихомълком биваше признат за изчерпан и известно време и двете страни вършеха по-акуратно дейността си, несъвместима с дипломатическия статус.
Тъй като и днес никой не иска да воюва и дори за прекъсване на дипломатическите отношения никой и не мисли, свеждането на „Справедливост за Сергей Магнитски” до обмяната на жестове на взаимна основа, т.е. до пълна симетрия, с много голяма степен на вероятност свидетелства за затихване на инцидента. Известно количество „бау-бау” (постепенно затихващи, впрочем) все още ще се издава от двете страни, но за всички, които това ги засяга, ще е ясно, че лаенето не е от сърце, а по дипломатическо задължение. Малко парадоксално звучи, но симетричните мерки, основаващи се на взаимност, по принцип гасят инцидента, можещ да предизвика неприятни последици, и в този смисъл са проявление на разум и такт, когато става дума за междудържавни отношения.
Докато „крякаха гъските” от Конгреса на САЩ и Държавната дума, руското външно министерство и Държавният департамент изявиха готовност да приключат делото тихо и веднага, по стар дипломатически обичай. Да владееш техниките на дипломацията си е голяма работа!
Но ако симетричните мерки покажат за пореден път, че работят, то ще се постави въпросът: „толкова голяма ли беше нуждата от асиметрични мерки, т.е. от „закона Дима Яковлев”. Министърът на външните работи Лавров по начало се отнасяше към тези асиметрични мерки без особен ентусиазъм, предполагайки, по всяка вероятност, че когато един инцидент може да бъде изчерпан – и старата дипломатическа традиция го доказва – със стандартни мерки на взаимна основа, няма смисъл да се прибягва до асиметрични мерки. Още повече пък към нееднозначни и предизвикващи силни спорове мерки.
Както княз Талейран учил навремето младите дипломатически сътрудници, Surtout, messieurs, pas trop de zèle („Най-важното, господа, не се старайте твърде много”).
Максим Соколов, Известия, 15 април 2013
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
