Български  |  English

Рангел Вълчанов

 

Хем съм сам, хем няма никой
 
ИК „Сиела”
Цена 14 лева
 
Няма униние с Рангел
Банална истина е, че ресурсът на Рангел Вълчанов за магнетични лакърдии е неизчерпаем.
След толкова филми, експерименти и болести, на достолепните 82 той дебютира като писател с “Всички ще умрем, а сега наздраве” (Издателство „Жанет 45”, 2010). Тази книга бе началото на Рангеловия благолаж (вж. «Култура», бр. 9 от 2011). През 2012 я последва „Ура! Най-после и онемях!” (пак издадена от „Жанет 45”). Също витална, проповедническа и щура, тя изглеждаше малко претупана (вж. „Култура”, бр. 25 от 2012).
И ето, че на 9 април присъствахме на премиера на третата книга на Рангел. Тя е с още по-симптоматичното заглавие „Хем съм сам, хем няма никой” с подзаглавие „боклуци, любов и смешки” (издание на „Сиела”). Съдържа 197 страници и е разделена на четири части (всяка с епилог). В първа част има и „пиеса”, а в трета – предговорът (като такъв) и кратък предговор към основния предговор, и „моят гневен предговор”, и „смиреният ми предговор”, а минавайки през важни рекапитулации (включително на свои филми), на финала авторът събира и 4 китки. И покрай въображаемия диалог с гръка Йоргос за история, народопсихология, ужаси и смешки, книгата съдържа реални случки и парадоксални фиксации, афористични бликове и пасторални загуби... В рошаво-концептуалното повествование са замесени и доста повече реални хора: родителите му, дъщеря му Анчето, нейната швейцарска баба, наричана „мама Рози”, внукът му Велян; баба Ванга и папа Бенедикт ХVІ, филмови присъствия - от величествения Христо Ганев до кинаджийския талисман Стоянчо... Разбира се, в богатата наративна нишка е втъкана и галеристката Ива Съйкова от Габрово, без чиято щедра преданост Рангел едва ли би имал дързостта да издаде една, та камо ли три книги.
Idontunderstand е не само натрапчиво повтарян израз, а и трагикомична енигма, подобно на Рангеловите мисли за разликата между боклук и отпадък, кино и съдба... Книгата всъщност е писана от 3 юли 2008 до 30 декември 2012 - от Поморие през Габрово и София до Виена. И, инжектирана яко с мисълта за края, е още по-крайна от предишните две. И – през иронията - още по-автоскептична.
Въпреки че „Хем съм сам, хем няма никой” е решително по-фактологична, тя затвърди усещането, че и мемоаристиката на Рангел Вълчанов, подобно на него самия, не е обикновена мемоаристика. Тя е като бълнуване - ту вълшебно, ту досадно - на уникален разказвач, но неизкусен писател.
Премиерата на „Хем съм сам, хем няма никой” бе празник, разпънат между тъгата и радостта, сълзите и смеха. Коста Биков (летописецът на Рангел) и Джони Пенков (верният му приятел и петле в „Немирната птица любов”) са монтирали чудна 35-минутна версия на филма от 1990 (под зоркия SMS-надзор на Академика). Спомням си как навремето разказваше из Киноцентъра за невероятната малка богиня от Кипър (Емилия Цанева), размахвайки сценарий, в който имаше само скица на петле. И филмът – карнавален и импровизаторски, нежен и режещ, бе тъпкан с нелепо-смешно-страшни проекции на абсурда: от хроникалността до постмодерните задявки, от мъдрото момиченце до непроницателните възрастни, от критиците до овцете, от Арчимболдо до белия воал, от претенциите до искреността... Сега „джобното издание”, по израза на Рангел, пак е и шашаво, и живо, но е по-компактно. И най-вече - зверски безнадеждно. Най-малко по 2 причини: авторът се оказа ясновидец за съдбата на Киноцентъра и демокрацията ни; мнозина от чародеите във филма вече са отвъд...
И все пак, когато имаме Рангел, дори безмълвен и в тръбички като извънземен, с неговата великанска виталност, няма място за униние. Ще се убедите, като прочетете „Хем съм сам, хем няма никой”. Или пък, като гледате някои от филмите му.
Геновева Димитрова

 



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”