Войната на социозаврите
„Лъжа, по-голяма лъжа, най-голяма лъжа, статистика“. Прочутата градация приписват на Хегел, но ако той живееше днес, сигурно щеше да я изрече иначе: „Лъжа, по-голяма лъжа, най-голяма лъжа, социологическо проучване“. За радост на социолозите обаче, поклонникът на Абсолютния дух си отива от света доста по-рано (1831) от годината, в която Огюст Конт използва термина „социология“ (1838) в своя „Курс по позитивна философия“, затова те безпрепятствено могат да претендират, че са едва ли не единствените, които са в състояние да ни кажат истината за обществото. Като за тази цел дори не им е кой знае колко необходимо да се обосновават, имат си отдавна добре разработен маниер – публикуват някаква елементарна демоскопия и медиите гръмват. Както гръмнаха по повод изследването, цитирано от вестник „Преса“.
Тук е важно да направя за не помня вече кой път едно уточнение – социология и демоскопия не се припокриват, втората е само част от първата и то много-много малка част. Това е все едно да кажем, че предаването „Вяра и общество“ е всичката телевизия, а, както е известно, съвсем не е. Защото нито телевизията е толкова богоугодна, нито демоскопията е толкова наукоугодна. Също като първата, и тя е търговски ориентирана, така че с науката има общо само дотолкова, доколкото я взема за алиби. Претенцията й обаче винаги е била силно настоятелна – дотам, че чак принуждава Пиер Бурдийо да възкликне: „Обществено мнение не съществува!“.
Но съществува или не съществува, пазарът не го интересува – важното е да се продава. А т.нар. „изследвания на общественото мнение“ се продават добре. Така че скандалът с изследването на „американски и френски“ агенции, макар и да се мисли за обществен, си е чисто търговски – кой на пазара ще се котира по-добре. Чиста проба конкуренция, но като всяка пазарна конкуренция – с удари под кръста. Един от тях беше заявлението на Кольо Колев пред bTV, че пет социологически агенции са решили повече никъде да не се явяват с Мира Радева, защото само я легитимират. Колев обаче, изричайки тази клетва, не помисли (ако, разбира се, с помътен от неприязънта си към своята колежка разум можеше да го направи – емоциите много разстройват мисленето), че всъщност в национален ефир обяви създаването на нещо като социологически картел: пет агенции се договарят да вършат едно и също, какво им пречи да се договорят и за друго, вкл. за манипулиране на резултати?! Ако в България имаше работещи държавни органи, Комисията по конкуренция незабавно трябва да се самосезира. Но тъй като няма, и това признание ще увехне като българско „лале“…
А подобна опасност никак не е невъзможна, особено като виждаме как Кольо Колев, Кънчо Стойчев и Андрей Райчев самоотвержено се хвърлят да тичат само по левия фланг на политическото игрище. Впрочем, това е още една причина за сблъсъка – различните постановки на тяхното обществено присъствие: ако Мира Радева откровено се води от принципа: „Който плаща, той поръчва музиката“ (смешна и жалка беше тя, когато по едно време ни в клин, ни в кръв все споменаваше свободните демократи и Стефан Софиянски – явно изпълняваше поръчка, но вече спря – платеното време за реклама изглежда е изтекло), то тримата играят на друга струна: „Приятел в нужда се познава“. Ако например човек се заслушаше в приказките на Кънчо Стойчев, особени след падането на Бойко Борисов, но без да гледа екрана на телевизора, съвсем спокойно можеше да го сбърка със Сергей Станишев. Пак по онова време Андрей Райчев посъветва (цитирам по памет): „ГЕРБ го оставете вече, ГЕРБ е мъртъв“. Схватката е между пазарната безогледност и идеологическата вярност и е съвсем нормално втората да възнегодува.
Медиите ни я представиха като „войната на социолозите“. Аз обаче предпочитам друго определение – „войната на социозаврите“. Като едни отломки от миналото, и едните, и другите работят по отношение на обществото с презумпцията, че е много важно какво ще прозвучи от екрана на телевизора, от радиоапарата, от страниците на вестника, защото само така населението може да бъде лашнато в една или друга посока. Убеждението е, че има едни, които казват, и други, които слушат и правят онова, което им е казано. Протестите обаче, ако не постигнаха друго, поне показаха, че това просто не е вярно – твърде голяма маса недоверие е натрупана в обществото, за да може някой да претендира, че безпрепятствено ще води за носа „народните маси“. Затова, каквито и изследвания да се появяват, те едва ли с нещо ще повлияят на вота. Да не говорим, че и самият вот едва ли с нещо ще повлияе – твърде е възможно много скоро след 12 май отново да ни се наложи да се придвижваме към избирателните урни. Но тогава поне ще знаем кой е бил правият във „войната на социозаврите“…
Май ще бъде март…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
