От пръв поглед ( кино), брой 13 (2984), 05 април 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Вцепеняваща простота
Български  |  English

Вцепеняваща простота

 
„Ловът” (Jagten), Дания, 2012, 115 минути, режисьор - Томас Винтерберг, продуценти: Сисе Гарум Йоренсен, Мортен Кауфман и Томас Винтерберг; сценарий - Томас Винтерберг и Тобиас Линдхолм; оператор - Шарлоте Бруус Кристенсен, музика - Николай Егелунд, в ролите - Мадс Микелсен, Томас Бо Ларсен, Аника Ведеркоп, Ласе Фогелстрьом и др.
Награди: Британски независими филмови награди ’12 – за международен независим филм; Кан ’12 – за мъжка роля (Мадс Микелсен), на Екуменическото жури, за технически постижения (Шарлоте Бус Кристенсен); Европейски филмови награди ’12 – за сценарий, Ванкувър ’12 – Наградата на публиката.
Показан на 17. София Филм Фест.
Разпространител за България - ProFilms.
 
17. МСФФ ни изтощи с ценно кино. А „Ловът” е сред най-специалните филми.
Запраща ни в датско градче през ноември, при отнесено-ведрия Лукас (Мадс Микелсен) – възпитател в детска градина, отскоро разведен и всеобщ любимец... С питомците се разбира без проблеми – обожават го. С мъжете се весели (макар и леко отстранено): гмурка се в ледени води (облечен, за разлика от другите), ходи на лов (следван от кучето си), най-често пие с брадатия Тео (Томас Бо Ларсен)... И с жените, като изключим бившата му съпруга, общува непринудено. С лекота се отдава на колежката-имигрантка Надя (Александра Рапапорт), но най-важното за Лукас е предстоящото идване на сина му Маркус (Ласе Фогелстрьом). Оказва се обаче, че да си всеобщ любимец е опасно – петгодишната дъщеря на Тео Клара (Аника Ведеркоп) се влюбва в него. Държи се като агресивна женичка. Втрещен, Лукас деликатно й обяснява, че така правят възрастните. И ангелчето се превръща в демон. Излъгва директорката (Ане Луис Хасинг), че възпитателят се е отнесъл непристойно с нея. С презумпцията „децата не лъжат”, тя обвинява Лукас в педофилия, изхвърля го, привиква полиция и родители... Той е в шок - децата сипят върху му обвинения като „камъчета падат от небето”, приятелите го загърбват, Надя се усъмнява и той я прогонва, майката забранява на сина да му гостува... Но Маркус пристига и застава плътно до низвергнатия си баща.
Не само, че на никого и през ум не минава формулата „невинен до доказване на противното”, ами след краткия арест, когато става ясно, че обвиненията са безпочвени, общността е още по-настръхнала – гонят го от магазина, убиват кучето му... Дори когато Клара се опитва да признае грешката си, кривейки личице от тикове, никой не желае да я изслуша. Лукас е престъпник и толкова. Той се бори с абсурда като със стена. На коледната служба не издържа. Удря Тео. И като че ли го пробужда.
След като истината излиза наяве, година по-късно Лукас отново е част от веселбата. Но идва следващият лов...
Покъртителната история е разказана на Винтерберг от негов приятел детски психолог. И той се сеща за нея, когато сам се развежда. И създава неистов филм - неимоверно прост и вцепеняващо дълбок. Насред пасторални гледки, комфортен бит и лъчезарна взаимност, невръстно момиченце всява трагичен смут. Лъжата й изважда неподозирано солидарна хищност. Тя се оказва общественият рефлекс за самосъхранение. Не истината е важна, а нароченият враг. Иди, че се спасявай.
По зрителското знание за невинността на героя, за разлика от околните му, „Ловът” си прилича с „В мъглата” на Сергей Лозница (вж. „Култура”, бр. 11 от 2013). А иначе на СФФ гледахме още един датски филм с Мадс Микелсен в ролята на жертва - „Кралски афери” на Николай Арсел (не разбирам защо е преведен в мн. ч., вж. „Култура”, бр. 8 от 2013). Познат е от не едно феноменално превъплъщение – например, непроницаемият алтруист Иван в „Ябълките на Адам“ (2005) на Андерс Томас Йенсен или зловещият банкер в „Казино Роял” (2006) на Мартин Кембъл... А в „Ловът” Мадс Микелсен изглежда дори красив.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”