За говоренето днес
В момент, в който на улицата на протест излязоха хиляди български граждани, въпросът за изслушването в рамките на публичните обсъждания стана особено актуален. Така съвсем навреме, на 8 март в „Червената къща”, се проведе дискусия на тема „Време ли е да говорим?” Тя бе организирана от Европейската мрежа на центровете за дебат „Време да говорим” с модератор Десислава Гаврилова (съосновател и председател на „Червената къща”) и участници Клер Фокс („Институт за Идеи”, Лондон), Михал Сутовски (списание „Критика Политична”, Полша) и Мария Иванчева (докторант по социална антропология в Централния европейски университет в Будапеща и член на социален център „Хаспел”).
Пръв взе думата Михал Сутовски, който посочи, че най-големият проблем е институционализирането на говоренето – трябва да се изградят нови институции, които да помогнат на хората да артикулират своите интереси, тъй като в момента в Западна Европа загрижеността за свободата на словото е много основателна - има висока концентрация на медийна собственост и повсеместно представяне на сходни гледни точки дори и в случаи, когато става дума за сериозни икономически проблеми. Ето защо Сутовски смята, че е необходимо създаването на нови, независими медии, които, освен всичко друго, не се финансират и чрез рекламния пазар, който в Полша се оказал един от най-ефикасните инструменти за контрол. Второто важно нещо, което набеляза Сутовски, бе свързано с необходимостта говоренето да се комбинира с действие - защото към момента дебатирането се свързва с усещането, че то няма никакво влияние върху реалността. Тук той цитира Иван Кръстев, че в България формално има демокрация - хората знаят, че могат да изберат политици, но не могат да изберат политика. Сутовски очерта и трети проблем – липсващата рамка на случващото се в момента, която е замествана от едно голямо морално извинение - в Европа се извиняват и заради мързеливите гърци, испанци и италианци, и заради трудолюбивите германци и датчани. „Ако не сменим режима на това общо морално извинение, не можем да променим абсолютно нищо”, завърши полският журналист.
От своя страна, британската писателка Клер Фокс определи като причина за „гетоизирането” на публичното пространство засилената роля на политическата идентичност, свързваща се с лайфстайла, културата, религията, етноса. Идентичността не подлежи на преговаряне и заради това не може да се превърне в тема на дискусия. Хората инвестират твърде голяма емоционална енергия в своята идентичност и заради това поканеният на дискусия казва: „Ако не приемаш тази част от моята идентичност, означава, че си срещу мен!”; и в това се крие заплаха.
Следващ проблем, който набеляза Фокс, бе популизмът - по думите й, има много дискусии, чиито организатори са наясно какво би трябвало да мисли публиката и затова канят само изразители на „правилните мнения”. В действителност, няма опасни идеи и не трябва да се страхуваме от различните идеи, защото когато сме в състояние да подложим всички мнения на критика, тогава ще повярваме и повече в себе си, каза Фокс. Изследователката Мария Иванчева пък даде конкретен пример с Уго Чавес, който правел политика единствено и само чрез говорене. Това довело до феномена „мини-Чавес” – до желанието всеки говорещ пред публика да бъде Чавес. Но ако всички сме „мини-Чавес” и всички говорим, то тогава неминуемо ще изникне въпросът – а кой трябва да млъкне? Според Иванчева онези, които трябва да замълчат, са интелектуалците и хората, създаващи центровете за дискусии, защото именно при движението „Окупирай” се видяло колко успешна може да бъде модераторската роля на интелектуалните кръгове.
По време на дискусията културологът Александър Кьосев припомни, че невинаги идентичността е била нещо, неподлежащо на преговаряне, дори напротив – тя е била проблем, задача и процес и не е постулирала „бъди, какъвто си”, а „стани, какъвто си”. Ето защо, според Кьосев, никой не е роден мюсюлманин или ром, а задачата на интелектуалците трябва да бъде да деконструират лесните идеи, „разбиващи” дискусиите. Според Сутовски пък ролята на интелектуалците не е да деконструират лесните идеи, в конкретния случай – идеята за идентичността, а да помислят как да повлияят на официалната политика, която чрез образователната система години наред е формирала националната идентичност. Полският журналист настоя и на това, че макар и всеки глас да трябва да бъде чут, това не означава, че той трябва да бъде удостоен с внимание. Ето защо Сутовски не участва в дискусии на неофашисти, тъй като в противен случай би ги легитимирал. От своя страна, Клер Фокс припомни, че основното в идеята „всички гласове да се чуят” е стремежът най-добрите аргументи да спечелят. Защото другото е тоталитаризъм, завърши британската писателка.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
