Неблагополучен референдум – възможни причини
Институтът за развитие на публичната среда представи резултати от свое наблюдение за проведения на 27 януари национален референдум „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”
Данните бяха представени на 6 февруари в агенция „София прес” от Антоанета Цонева – председател на УС на института, и от експертите Ясен Лазаров и Ива Лазарова.
От института направиха и няколко предложения към законодателя за промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да бъдат гарантирани по-добре правата и интересите на гражданите.
Едно от предложенията е да има срок по отношение проверката на подписите, които се депозират с цел иницииране на референдум, тъй като имат опасения, че поради липсата на срок, изпълнителната власт в определен момент може излишно да разтегли проверката на подписите.
На второ място от института предлагат в Закона изрично да се посочи определен ред за разглеждане на повече от едно предложение за провеждане на национален референдум, когато то е по една и съща материя, с цел да се предотврати възможността парламентарното мнозинство „да блокира” инициативата. Тук Цонева припомни как по отношение на референдума за ядрената енергетика паралелно тръгнаха две инициативи - използвайки чл. 10, ал. 1, т. 1 - за правото на не по-малко от една пета депутати да направят инициатива пред НС, на 17 октомври 76 народни представители от ГЕРБ внесоха в НС предложение за провеждане на референдум с въпрос, който имаше различна формулировка от тази, която фигурираше в първоначалната подписка, и така по своеобразен начин „блокираха” възможността да се проведе референдум по въпрос, по който вече бяха събрани необходимите подписи.
Цонева уточни, че международната практика по отношение на това не по-малко от една пета от народните представители да инициира референдум е свързана най-вече с възможността опозицията да намери подкрепа за своя кауза извън Народното събрание.
Освен това, Цонева коментира, че сме „имали неблагополучието да направим национален референдум по въпрос, който не е бил ясен”, а това влиза в противоречие с документа на Съвета на Европа - Кодексът на добрите практики на Венецианската комисия за провеждане на референдуми, в който се отделя ключово значение на яснотата на въпроса - сърцевината на референдума.
Най-големият проблем обаче, според експертите на института, е неуреденият статут на застъпниците на алтернативната позиция – Законът изобщо не урежда подобен правен институт, той само е споменат в един член от Закона, засягащ информационната кампания, в който се казва, че застъпниците на алтернативната теза трябва да са равнопоставени с инициаторите на референдума. Това именно и налага със стартирането на кампанията ЦИК да приеме решения, с които да заяви, че тези застъпници на алтернативната теза трябва да се регистрират по същия начин, както го правят политическите партии и инициативни комитети, когато се явяват на избори. Това, според Института за развитие на публичната среда, не гарантира равнопоставеност и заради това в самия Закон трябва да бъде уредено как ще бъдат конституирани застъпниците на алтернативната теза.
По отношение на поведението на институциите по време на референдум, Цонева отново се позова на Кодекса на добрите практики на Венецианската комисия, в който се застъпва принципът, че държавните институции и администрацията трябва да имат неутрално поведение спрямо начина, по който протича кампанията. От Института предлагат този принцип да бъде записан в Закона, имайки предвид трите „не”-та, казани на 6 януари от премиера, които преобърнаха хода на кампанията.
Във връзка с финансирането на кампанията пък бе отбелязано, че Законът изобщо не третира този въпрос, а са били приложени нормите на Изборния кодекс, което от своя страна е и причината за настъпилия институционален сблъсък - ЦИК приема решение, в което казва, че Сметната палата ще направи одит на отчетите на участниците в изборите, оттам обаче отказват да изпълнят това решение с аргумента, че законодателно не е предвидено те да имат подобна роля в референдуми.
По отношение на избирателната активност от института смятат, че не трябва да има плаваща бариера спрямо избирателната активност от предишните избори, а фиксиран праг, който да не нито много нисък, нито много висок – между 30% - 40%, с цел да се избегне възможността едно активно малцинство да наложи теза, която не е подкрепена от широкия кръг граждани. От института обаче уточниха, че засега това е работна идея, която подлежи на обсъждане.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
