Престъпно правосъдие | закон
Обзорът на мрежата, особено напоследък, е потискащо занимание, в което възторгът от напредъка на технологиите изглежда все по-неуместен. Още в първите дни на новата година се случи нещо непоправимо: киберактивистът, публицист и съавтор на разработките Reddit и RSS, Аарон Шуорц, заклеймен от американската държава като престъпник, сложи сам край на живота си. Поне официалната версия гласеше така. А добилата публичност причина за самоубийството беше безпрецедентен тормоз от страна на институциите и заплаха от дълги години затвор.
Какви бяха обвиненията срещу Шуорц? Измама заради незаконното изтегляне на материали от академичната база данни JSTOR и хакване чрез неоторизиран достъп до компютърната мрежа на Масачузетския технологичен институт.
Само че Шуорц не е извършвал измама, защото документацията от научни изследвания (каквито са материалите от JSTOR), би следвало да е публична, а достъпът до кампуса и отворената компютърна мрежа на MIT е напълно в реда на нещата както за Шуорц, така и за всеки друг аспирант в Харвардския университет. Освен това, Шуорц не е изтеглил документацията с користна цел, а единствено с цел да разпространява свободно научна информация. Освен това, Шуорц е бил недоволен от политиката на JSTOR да облагодетелства издателите, а не авторите на научните трудове от сумите, заплащани за достъп. Също така той е бил недоволен от ограничаването на достъпа на членовете на научната общност до труда на колегите им и то при положение, че базата данни се поддържа с публични средства. Съвсем логично, в един момент и самите JSTOR застанаха на страната на Шуорц, особено след като той им поднесе извиненията си и им възстанови загубите.
Същото не може да се каже за MIT. Тъкмо на MIT се дължи намесата на федералните власти в разследването на „кражбата” и точно MIT предоставиха информация по случая, без даже да са били призовавани в съда.
Особено недобронамерено към Шуорц обаче се оказа американското правителство. То настоя Шуорц да се признае за виновен по цели 13 обвинения, което би означавало 35 години затвор за него. Представете си: 26-годишен технологичен гений и борец за мрежови свободи, третиран от държавата, разбирайте едрия бизнес, според закона за борба с цифровите банкови обирджии. Може да звучи абсурдно, но това реално се случи. И може да се случи пак. „Правосъдие”, което функционира извън всякакви процедури, като инструмент за чист тормоз?
Какво изобщо да наричаме правосъдие в днешни дни тогава? Правната система, тази най-реакционна и трудно поддаваща се на реформи област, е в странни отношения на любов-омраза с намиращите се в състояние на експоненциален прогрес информационни технологии. Тя, от една страна, драстично изостава в опитите си (ако изобщо прави такива) да следва нуждите на обществото, да отговаря на новите питания, новите ситуации и новите потребности, които технологиите провокират, от друга, гледа на технологиите само като на повод да прояви репресивната си природа. Този проблем с особена сила изпъкна тъкмо след случилото се с Аарон Шуорц: освен че не успя за пореден път да направи разлика между умишлени престъпления с користна цел (каквито са кражбите на банкови данни или фирмените тайни) и проникването в системи с идеална цел, (уж) сляпата Темида показа странна последователност и избирателност в злобата си тъкмо при преследването на един конкретен човек, известен, освен с научните си постижения, и с позицията си срещу такива законодателни недоразумения като SOPA/PIPA.
Ако има нещо позитивно в тази зловеща история, то е, че смъртта на Шуорц е събитие, което не може да остави неразклатено статуквото – в американския конгрес се обсъжда Законът на Аарон, вече и в своята подобрена 0.2 версия, който накратко се състои в обуздаване на злото, наречено Федерален антихакерски правилник.
Ние пък, съвсем на локално ниво, трябва да се замислим кой притежава държавните бази данни, личната ни фирмена, имотна, банкова, здравна информация. И не е ли крайно зловещ този местен бизнес-хибрид, пръкнал се от „любовта” между информационните технологии и правото, който мрежа/паяжина напоследък има „удоволствието” да обговаря?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
