Das ist auch Europas Krieg
Das ist auch Europas Krieg[1]
Нападението срещу газовото находище в югоизточната част на Алжир показва какви са целите на тероризма в Сахел: войната в Мали трябва да излезе извън границите на страната. А групираните около „Ал-Кайда” в Магреба джихадисти са напълно наясно, че сами трудно биха постигнали нещо, ако се намесят международни сили.
Това, че Франция предвидливо се е подготвяла за тази война, се вижда от нейните дипломатически отношения с Алжир през последните няколко месеца. Справяне с колониалното минало и разширяване на икономическите връзки - това бяха темите, които се обсъждаха по време на държавническите посещения на президента Франсоа Оланд и на други френски делегации – но че покрай това постоянно е ставало дума за Мали, беше ясно на всички.
Алжир играе ключова роля във войната за Мали. Това е най-голямата държава в Африка, с най-голямата и най-добре оборудвана армия, която може да се похвали, за съжаление, с пресен и дългогодишен боен опит. От края на гражданската война през 90-те години Алжир се намира в състояние на латентна партизанска война и това има връзка с джихадизма и с икономическата система в Сахел, базирана на взимането на заложници и търговията с наркотици.
Ако се погледне обективно, Алжир има голям интерес от една съвместна работа с Франция по отношение на политиката на сигурността. Но тъй като колониалната война не е забравена, алжирските лидери нямат единна позиция, а и дори в известна степен не искат такава. Сред алжирските лидери в момента отново се води борба за власт и никой не е готов да рискува, показвайки прекалено приятелско отношение към Франция.
В същото време е в интерес на Алжир Мали да не се превърне в терористична държава. По непотвърдена информация Алжир е позволил на френските ВВС да използват нейното въздушно пространство. Това е също толкова неофициално, колкото и съобщението, че Алжир е преградил границата си с Мали – все пак, тя е с дължина 1400 км. Ако там наистина има 35 хиляди алжирци, както бе съобщено, то на всеки четири километра ще има по една рота, която обаче няма да е защитена по въздух. Фактът, че трябва да се говори по-малко за границата, отколкото за пространството, за пореден път следва да бъде подчертан сега, след нападението срещу газовото находище.
Преди интервенцията Франция водеше дипломатически преговори не само с Алжир, но и с други страни в региона. А и в Европа. От Париж многократно са заявявали, че само с обединени усилия и дори не с Франция на първа линия може да се предотврати възможността Мали да се превърне в държава на „Ал Кайда”. И въпреки това, Франция действа сама. Защо?
Най-вероятно, за да ускори преговорите в Африка и в Европа за една съвместна операция. Но преди всичко, защото джихадистите се стремяха да спечелят категорично предимство. Те бяха си направили сметката, че в продължителния период на преговори между африканските и европейските съюзи за тях ще се отвори пролука... но тя бе затворена от Франция.
Защо тъкмо от Франция?
Може би защото е постколониална? Това обвинение, идващо от крайните ляво и дясно (а най-точно - от редиците на радикалния ислям), е напълно несправедливо. Не че френският колониализъм е някакъв призрак. Под понятието Françafrique се разбираше цяла една мрежа от взаимно преплетени влияния между Франция и африканските страни, която до преди няколко години беше в пълен разцвет: Франция гарантираше сигурността на едни повече или по-малко корумпирани и антидемократични режими...
Но днес мотивите на Франция са различни и не са някакъв рецидив на стари практики.
Първо, защото заради тясната връзка между Западна и Северна Африка, установяването на една държава на Ал Кайда в региона директно би застрашило сигурността на Франция.
Второ, заради войната в Либия в региона се появиха огромни количества оръжия, като това има и една обратна страна: една държава на „Ал-Кайда” в Мали ще дестабилизира Либия. И Тунис. А и за двете страни Франция носи историческа отговорност и е силно свързана с тях.
Трето, процесите в Мали застрашават Нигер и Мавритания. Франция присъства в Нигер покрай урана, а в Мавритания има интерес от нефтените й залежи. Мали, сама по себе си, като страна е по-скоро безинтересен икономически партньор. Минералните ресурси, за които понякога се пише, са до голяма степен неразвити и във фаза на проучване.
Четвърто, в страните в региона живеят хиляди французи – това си има своите исторически причини, а Мали - до обявяването на независимостта си през 1960 г., се нарича Френски Судан. Там все още живеят 5.500 французи, половината от които са с двойно гражданство.
В действителност, войната в Мали е с геополитическо значение. Една мощна имиграционна вълна от региона – преди всичко в посока Франция, ще превърне нейната сигурност в проблем за вътрешната сигурност на Европа. А ако помислим малко по-напред във времето, трябва да се имат предвид и възможните ефекти от страна на джихадисти от Мали не само в региона на Магреба, но също така и в региона на Египет до Сирия.
Така че, Париж с горчивина трябваше да научи, че в Германия си обясняват войната погрешно – на французина му бе припомнено, че в Германия има една провинция Долна Саксония, където изборите зависят от външната политика на Германия. Но нима така не е било и преди 10 години? Ала по онова време Шрьодер и Ширак са вървели рамо до рамо. В противен случай и войната в Ирак щеше да си остане само американска, а не европейска работа.
Днес говорим за интересите на Европа – а Берлин оставя французите сами да вадят кестените от огъня. Резултатът – тероризмът се е прицелил във Франция. Френските заложници бяха заклани, а вътрешното ни министерство сигнализира за заплаха от висока степен.
Die Zeit, 17 януари 2013
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
