Пишат ни , брой 3 (2974), 25 януари 2013" /> Култура :: Пишат ни :: Ефектът на пеперудата
Български  |  English

Ефектът на пеперудата

 
Чалгата е получила 2 милиона европари. Някои се бунтуват. Други - не чак. На трети им е смешно. А на мен ми е никакво, защото не успявам да си дам някои отговори, които да определят реакцията ми.
Според Шпенглер, културата е живото, творящото, животворният импулс, който създава света наоколо. Този буден, съзидателен тласък е също до известна степен елемент на възпитанието, на традицията, на това, което сме питаели, в смисъл на хранили и таили като желание. Ако погледнем към Юнг, бихме дефинирали култура като сбор от архетиповете, характерни за развитието на определена част от човечеството, на един род, на един народ. Което, формално погледнато, е също елемент от възпитанието, защото това, което формира една личност и един род, се изгражда на основата на опита и традицията, на предаденото и отгледаното в съзнанието ни.
Така отговорът на въпроса що за култура е чалгата идва от само себе си - каквото възпитанието ни, такава и културата ни. Естествено, първата реакция на част от хората е да обвинят някой друг, някой извън нас, външен фактор, било то държава, училище, общество. Да, но възпитанието е основно субективен процес, в който ние сме или действащите лица, или приемащи обекти. С други думи, ако трябва да обвиним някого за възпитанието си, това или са нашите родители, или сме ние самите, когато говорим за децата си. Общество само по себе си, училище само по себе си, държава сама по себе си не съществуват. Всички тези социални конструкции са изградени от отделни човешки елементи, между които сме аз, ти, той и другите.
Да се върнем отново на културния феномен чалга. Всеки един продукт на човешка дейност съществува и се развива тогава, когато има нужда от него. След като чалгата оцелява и се развива, значи някой има потребност от това. Кои сме ние, та да съдим кое е добро и кое не? Доброто има странното свойство да бъде с различен знак според различните хора и едно нещо е добро, когато е добро за някого, а не просто добро. Може би пък чалгата се е появила на „моята стена“, за да изпита толерантността ми, поносимостта ми към разбиранията на другите, защото не живеем сами тук... Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса кое е по-добро - да имаме много хора, помирени и обединени от любовта си към някаква музика, или празни зали, в които звучат божествените звуци на, да речем, класиката за няколко избрани и посветени люде. Както е известно, в природата са невъзможни празни пространства, така че празнотата задължително трябва да се запълни с нещо. По-добре ниска култура, отколкото агресия... Сигурно е въпрос на гледна точка и на ценностна подредба. На социална необходимост.
Условното противопоставяне „хубаво - лошо“ е съществувало винаги. Още от най-дълбока древност. Това е едно от нещата, които дават на културата живец и прелест, превръща я в нещо пъстро и интересно. Интересно не само като любопитно, а и в екзистенциалния смисъл на inter-esse, т.е. като пресечна точка на същности, пъстри същности. Защото, както би било ужасно скучно да живеем само сред умни, красиви и сговорчиви хора, сигурно би било също толкова скучно да слушаме само Берлиоз, да четем само Оскар Уайлд и да гледаме само Фелини.
Така или иначе, чалгата е елемент от средата, от културния фон и без нея няма да има пълнота. Ще се наруши равновесието.
Ако на някого не му харесва, нека забрави така любимия на всички българи фактор "те", т.е., външния виновник, и да се концентрира върху фактора Аз и Ти. Или да се опита с нещо да промени това. Ефектът на пеперудата е валиден за всеки вид човешка дейност. Състоянието "Предай нататък" също.
още от автора


1 - 27.01.2013 11:24

Шпенглер?!?
От: Николай Узунов
Само не схванах защо един скучноват и повлиян от много вече отмрели традиции и автори полуфилософ какъвто е Шпенглер се цитира в текста? За фон? За да покажете, че сте го чели или да опитате да опишете ситуацията "сега" с баластрата от преди сто години, която звучи умно само защото е цитат?! :)
П.С. Отново по темата - голяма част от "българската" комерсиална музика също се води от принципите на европейската чалга (както европейците разбират лигавите поп парчета за чалга). Вижте само дъб степ мотивите в последната песен на Сантра, на Графа, на Дивна! И сравнете как лигави същества като Тайлър Суифт също "чалгосват" с дъб степ :) Чалга наясякъде, въпросът е колко ние я забелязваме. И светът не свършва с този спечелен от Пайнер конкурс. Ако българинът беше културен сам щеше да се откаже да слуша Галени и Преслави, избор винаги има. Чалгата НЕ е БКП. Въпросът е, че тя се е превърнала в потребност. Така че и с проекти и без тях ще я има, колкото и да е трагично!
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”