От пръв поглед ( кино), брой 3 (2974), 25 януари 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Тарантиновски изтезания и вълшебства
Български  |  English

Тарантиновски изтезания и вълшебства

 
„Джанго без окови” (Django Unchained), 2012, САЩ, 165 минути, сценарист и режисьор – Куентин Тарантино, продуценти: Реджиналд Хъдлин, Стейси Шер, Пилар Савоне, Боб и Харви Уайнстийн; оператор - Робърт Ричардсън, художник – Дж. Майкъл Рива, в ролите: Джейми Фокс, Кристоф Валц, Леонардо Ди Каприо, Самюел Джаксън, Кери Уошингтън, Дон Джонсън, Зоуи Бел, Робърт Карадайн, Джеймс Ремар, Джеймс Русо, Куентин Тарантино, Франко Неро, Трийт Уилямс, Лора Кайоет и др.
Награди и номинации: „Златен глобус” за сценарий и поддържаща роля на Кристоф Валц, най-добър филм според AFI Film Award, 5 номинации за „Оскар”, 5 за BAFTA и др.
Разпространява Александра филмс
В мултиплексите от 18 януари 2013 г.
 
„Джанго без окови” ще остане в историята като най-смешно-страховито-романтичния уестърн с чернокож ездач и ежеминутна употреба на неполиткоректната дума «негър». Тарантино отново „пренаписва” историята с немска връзка, както беше в „Гадни копелета” (вж. „Култура”, бр. 31 от 2009 г.).
След братята Коен, и той създаде уестърн, ситуиран във втората половина на американския ХІХ век (макар че реминисценции от жанра улавяме още в „Убий Бил”). И с това приликите приключват. За разлика от римейка „Непримиримите” (2011), „Джанго без окови” носи името на герой от спагети уестърн („Джанго”, 1966, реж. Серджо Корбучи), чиято звезда Франко Неро се мярва на екрана, а и музика от него звучи. Филмът е създаден изцяло в притчово-героичния ключ на славния поджанр, изобретен от Серджо Леоне, но с Мисисипи от кръв, шрапнелни филмови препратки, черен хумор до Für Elise като опасен контрапункт и „Честна индианска!” от чернокожа уста... Вместо на Запад, както е характерно за уестърна, действието се развива на Юг през 1858 – три години преди Гражданската война (1861-1865).
Многострадалният роб Джанго (симпатично смръщен Джейми Фокс) е откупен от д-р Кинг Шулц (обаятелният австриец Кристоф Валц) - немец-стоматолог-ловец на глави (в „Гадните копелета” изгря с немски „ловец на евреи”), за да му покаже трима братя за убиване. Стават чуден тандем-страшилище за белите насилници – Шулц с караванката и полюшващия се кътник отгоре й и Джанго на коня. Гордият освободен черен настоява името му да се произнася с „меко д” и споделя с партньора си своята непосилна болка – продадената му съпруга Брумхилда (Кери Уошингтън), кръстена на господарка-германка, която я научила и на своя език. Д-р Шулц веднага провижда в Джанго чернокожия Зигфрид и му разказва немската легенда. Както и да е, подир „глави”, майтапи с Ку-клукс-клан и негърските разбирания за елегантност, ретроспекции и премеждия стигат до импозантно-кичозното имение на Калвин Канди (паралитичен Леонардо Ди Каприо) – робовладелец-изчадие с херувимско лице, черни зъби и сервилен стар черен слуга Стивън (страхотен, както винаги, Самюъл Джаксън), по-гнусен и от господаря си. В тази част от филма пукотевицата е епична – от мандинго боевете (гладиаторски битки между роби), остроумните задявки с Александър Дюма и „Тримата мускетари” до виртуозната реплика на д-р Шулц: “Не можах да се въздържа!” и последвалите обрати.
Филмът е внушително, нонконформистко, живописно, пародийно, брутално зрелище с копнежна нишка. Цитати, насилие, коне, парадокси, транжиране, телесност, музика, буфонади, алюзии, зверства, лудости са омесени в породистия симулакрум от тарантиновщини, без който киното би се сгърчило от скука. Разбира се, и самият автор се появява „динамитно”, но със заплашителни габарити.
Не премигнах на прожекцията. Само че на моменти монтажът е затлачен, а другаде фантазията забива. Изобщо, дължината омаломощава. Но пък вълшебствата в „Джанго без окови” си струват изтезанието. И не става дума за мазохизъм.
Няма как филмите на Тарантино да са виновни за ескалацията на убийствата в САЩ. Смехотворно е. Това, че тийнейджър е убил петима души при поредна стрелба, е зверски проблем, но едва ли за това е допринесъл „Джанго без окови” (в САЩ са забранили премиерата му заради многосмъртната стрелба в началното училище в Кънектикът). Е, той е и срещу това лицемерие. Естествено, и у нас по екраните филмът върви с възрастова група C, т.е. не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст. Но е задължителен! Дори и един „Оскар” да не му дадат, макар че като нищо ще повтори успеха от „Златен глобус”.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”