Свири Филип Куинт
Първият концерт на Софийската филхармония от абонаментния цикъл, назован „Музикални шедьоври”, бе посветен на 20-годишнината на радио „Дарик”. Забележително за нашата съвременна действителност явление е частна електронна медия да празнува с посещение на класически концерт. Мартин Пантелеев бе подбрал най-известни композиции на Чайковски и Римски-Корсаков, а в афиша стоеше и името на известния цигулар Филип Куинт. Той е с руски произход, но от 1991 година живее в САЩ, където учи при известни педагози в Джулиард Скуул, участва в майсторски класове на Исак Щерн и Ицхак Пърлман. Куинт записва за фирмата „Наксос”, има интересна дискография с музика от Нед Рорем, Джон Корилиано, Самюъл Барбър, Леонард Бърнстейн, Уилям Шуман, Шарл Берио, Ерих Корнголд и др. Негови записи бяха номинирани за награди „Грами”. Куинт свири на цигулка „Руби” от 1708 година на Антонио Страдивари, предоставена му от обществото, което носи името на легендарния лютиер. Още нещо интересно в биографията на Куинт – той се изявява и като актьор във филми и театрални постановки. Изпълнител е на главната роля във филма Downtown Express на режисьора Дейвид Грубин.
Елегантно и естествено бе изпълнението му на цигулковия концерт от Чайковски. Красивата пластичност в основната тема на първата част се съчетаваше с изящна артикулация на щриха и тембриста игра с оркестъра. Куинт „разказва” музиката с лекота и въображение. Тънко и със забележително лирично чувство бе изпята Канцонетата, където ми се искаше дървените духови да репликират с повече финес прозрачност на фразата песента на солиста. В третата част диалогът му с оркестъра се разклати в моторното начало, в което оркестровите акорди съвпадаха с цигулката малко на късмет. Бравурната енергия обаче се запази до бляскавия финал. Мога само да съжалявам, че програмата очевидно бе съобразена с по-консервативния вкус у нас и Куинт не изсвири някой от рядко чуваните у нас творби, които отдавна е записал. Бисът му ни припомни за метаморфозите на музиката на Джон Корилиано към филма „Червената цигулка”(1998) с откъс от неговите „Капризи” (всъщност, Тема с вариации), изсвирен с впечатляваща виртуозност.
Все още не е избледнял за мен споменът за могъщото присъствие на Юрий Симонов през май 2011, в чиято програма с филхармонията бе изпълнена и симфоничната сюита „Шехеразада”, избрана от Пантелеев като следващ музикален шедьовър в програмата му. Сюитата, струва ми се, е доста коварна пиеса. И не толкова заради честите сола на концертмайсторите и водачите на групи – там колегите музицираха на равнище. (От тях мога да изпиша името само на концертмайстора Калина Христова, тъй като имената на оркестрантите не фигурират в концертната програма.) Не, пиесата носи в себе си доза коварство поради подвеждащата пълноводност на оркестъра и метаморфозиращия характер на темите. Ако диригентът не съумее да овладее изкушенията от пищността на звука, така че да го подчини, да го разнообрази в драматургичните изграждания и да покаже завършена собствена визия за формата, пълноводието води до разлив на тембри, до непредвидени, изненадващи, не съвсем логични акценти, до небалансирани съотношения между отделните групи и разказът на Римски-Корсаков започва да върви на тласъци. Това не бе избегнато от Пантелеев, но „ефектът на източната приказка” надделя и концертът бе приет с овации.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
