Покушение срещу телевизията
Събитието на миналата седмица – медийно, социално, политическо, манталитетно – е нападението срещу Ахмед Доган на партийния форум на ДПС. Нападение, колкото стихийно, толкова и обмислено, но медиите бяха в бойна готовност и реагираха на мига – телевизиите го показаха, сайтовете го отразиха, радиата го огласиха… Дори се превърна в световна новина – все пак, не е честа практика срещу политик да се насочи пистолет, който обаче не прострелва. Изцяло античеховска постановка – ако там оръжието винаги гърми, тук безпомощно мълчи. Случката беше обговорена отвсякъде, изречена гръмко. Като тези изречения не бяха еднакви, напротив – всяко бърбореше със свой глас и интонация…
Интересно е как първоначално бъбренията се разминаваха: от ДПС упорито настояваха за акт на политическо покушение, едва ли не непримирима етническа омраза; медиите (телевизиите особено) се придържаха към една неутралност на тона – желанието беше да не излязат ни на йота извън информацията, защото всяка интерпретация щеше да е преждевременна; интернет форумите обаче бяха категорични – всичко е постановка, ДПС гради предизборен имидж, а той – без да се мобилизира страха у турските граждани на българската държава – се спихва и отива на кино. Разнопосочността е показателна: политиците искаха да употребят инцидента по най-обслужващ ги начин, медиите – да го отразят по най-професионален начин, форумците – да го дискредитират по най-клиноведски начин. Всъщност, разнобоят между първото и третото мнение не изненадва, отдавна виртуалните активисти са зачеркнали българските политици, по-интересно е при второто и третото – мнението на неутралността с мнението на подозрението.
Несъвпадението сочи, според мен, важен факт – радикалността на първите демократични години, ако и вече поизчезнала от страниците на вестниците и от екраните на телевизорите, не се е изпарила изцяло, тя живее в интернет пространството. В известен смисъл, телевизии като „Алфа“ и СКАТ, които залагат на тази радикалност, звучат архаично и дори пещерно, затова и зрителската им маса не е значим процент от населението; на днешната публика, така да се каже, не й стига да седи кротко на дивана и да се възмущава, слушайки коментарите им, тя е придобила друга нагласа – на социално-мрежова активност и редовно постингиране под една или друга новина или коментар. Забележителното е, че Октай Енимехмедов е точно от тази втора група – по данни на полицията, той е бил доста присъстващ в интернет форумите. Прочее, ако нещо обезсилва твърденията, че цялото представление е постановка на ДПС, това е точно името на похитителя – едва ли щеше да е мюсюлманско при инсценировка. Просто както българите не си падат по своите политически представители, така и нашите съграждани от турски произход не си падат по своите. И искат да го покажат вече не само с думи, но и с дела.
Това може да значи само едно – във виртуалното пространство кипи една подмолна енергия, на която не й стига телевизионната обективност, дори напротив – смята тази обективност за част от системата, срещу която протестира; тя има нужда от радикалност и тази радикалност открива именно в т.нар. Web.2. Като едно от важните качества на тази мрежова радикалност е способността й да изтича навън, да прелива и залива реалността. Така става с действията на защитниците на природата, така става и с действията на Октай Енимехмедов. На тях телевизионната картина, медийната картина не им е достатъчна, те искат да вкарат в нея своите поправки, ако трябва да я задраскат, за да я нарисуват отново. В този смисъл, колкото повече българските телевизии се приближават до професионализма (в смисъл на обективност, безпристрастност и строга информационност) – което в случая с нападението срещу Ахмед Доган не може да им се отрече, толкова повече ще се появяват хора, които този техен професионализъм ще го игнорират и неглижират, дори ще го броят за недостатък. И ще компенсират този „тв недостатък“ с активност в социалните мрежи. И не само.
Дали пък тази липса на радикалност в телевизиите не е още една причина, поради която все повече се приближава предстоящата смърт на телевизията?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
