Колкото повече се затъва в сирийския конфликт, толкова повече става необходимо да се преразгледат наличните опции за действие. При отсъствие на политическо решение и при една опасна и малко вероятна пряка военна намеса, остава само един начин да се ускори краят на конфликта – да бъдат въоръжени бунтовниците.

Онези, които предпочитат да не правят нищо, докато по хиляда сирийци седмично умират, противопоставят на това няколко възражения:

1. Да не би досега да не им предоставяме оръжие? Спорадичното използване на противовъздушни оръжия от бунтовниците подхранва въображението на привържениците на теориите за заговора, които виждат в това „ръката на Запада”. В действителност, ракетите земя-въздух са руски (SA-7, SA-16 и може би няколко SA-24), пленени от сирийски бази. Те не идват нито от западните държави, нито от монархиите в Персийския залив, нито даже от Либия.

2. Да ги въоръжим, това не значи ли да увеличим броя на жертвите? Това е главното морално възражение и то почива на аритметическа логика: оръжията убиват, често убиват и цивилни. Следователно, ако доставим оръжие, ще увеличим числото на жертвите. Проблемът на тези сметки е допускането, че ако не доставим оръжие, жертвите ще бъдат по-малко, то важи предимно за мирно време.

Във военно време може да се случи недоставяне на оръжие на една от страните парадоксално да причини повече убити. Така е и в конкретния случай – доставката на оръжие може да обърне съотношението на силите и да сложи край на конфликта.

Дамаск е снабдяван от руснаците, от иранците и от Хизбула и може да разчита, въпреки дезертьорствата, на елитните си части. Той все още има средствата да издържи дълго – тоест, да продължи агонията си, защото краят му е неизбежен. Именно защото знае, че е стигнал твърде далеч с престъпленията си, режимът няма какво да губи, бидейки в безнадеждно положение. Тоест, можем да очакваме месеци с все по-ожесточена битка.

Недоставянето на оръжия на бунтовниците индиректно би предизвикало повече жертви – не само защото ще остави конфликта да продължава, но и защото ще увеличи вероятността от пряка военна намеса. И наистина, колкото повече продължава конфликтът, толкова повече се увеличава рискът Асад да използва химическо оръжие като последно средство, а това без съмнение ще отключи една още по-разрушителна международна реакция.

3. Няма ли да увеличим опасността за цивилното население, ако доставим „тежко” оръжие? Не, защото то е много по-разграничаващо от „лекото” оръжие. Доставянето на камиони с калашников би убило много повече деца от противотанковите и противовъздушни ракети, които се използват срещу военни цели.

В танковете и изтребителите на сирийската армия обикновено няма цивилни. Обаче това, от което може да се страхуваме, е, че тези ракети ще попаднат в ръцете на терористични групи и ще бъдат използвани срещу цивилни.

4. Да доставяме оръжие не е ли равнозначно на въоръжаване на терористите? Спомняме си за Афганистан (600 ракети „Стингър” за муджахидините). Противовъздушното оръжие е най-желаното за терористите – главната заплаха е то да не бъде използвано срещу редовни полети на гражданската авиация, както направи Ал Кайда в Кения през 2002 г.

Рискът е реален, но е и твърде преувеличен от онези, които оправдават бездействието си, като приравняват бунтовниците и Ал Кайда, като по този начин пригласят на режима. Западните медии вдигнаха голям шум около видеото, в което мъже, претендиращи, че са от различни ислямистки групи, заявяват, че отхвърлят „заговорниците от Националната коалиция” и че искат „установяването на ислямска държава”. Оказа се обаче, че видеото е фалшификат.

В действителност, изглежда възможно Сирийската национална коалиция да бъде въоръжена срещу гаранцията, че тя ще контролира това въоръжение, дори ако за това трябва да се използват нашите специални части. Това трябва да се направи спешно, тъй като, ако ние сега не въоръжим умерените фракции, в крайна сметка, монархиите от Персийския залив ще въоръжат милициите, които са близки до салафистите.

5. Имаме ли право да го направим? Напомня се за европейското ембарго, наложено през май 2011 г., за да попречи на сирийските власти да използват тези оръжия срещу населението. Проблемът е, че то всъщност препятства населението да се защитава срещу режим, който при всяко положение си доставя оръжие от Русия.

Съзнавайки тази трудност, европейските представители подновиха ембаргото за три, вместо за 12 месеца. Тоест, от 1 март 2013 г. ще може съвсем легално да се доставя оръжие. Би могло това да бъде направено и предварително, като се позоваваме на клаузата, която предвижда вдигане на забраната, когато въоръженията или помощите, изпращани от държавите членки, са предназначени изключително за хуманитарни цели.

6. Няма ли да бъдем отговорни за военните престъпления, извършени с нашето оръжие? Не, защото те ще трябва да действат според нашите инструкции. Всъщност, степента на контрол, изискуема, за да се признае отговорността на трета държава, е висока, както това го показа Международният съд през 1986 г., постановявайки, че контролът, който САЩ са упражнявали над контрасите в Никарагуа, е бил недостатъчен, за да им бъде вменена отговорност за нарушаването на международното хуманитарно право от тях (контрасите).

Да бъдат въоръжавани сирийските бунтовници, не е най-доброто, то е по-малкото зло. Както казваше Раймон Арон: Не битката между доброто и злото, а това, което е за предпочитане срещу това, което е отвратително. Отвратителното е да не правим нищо или да се правим, че вярваме в политическо решение.

Защото, колкото повече трае войната, толкова повече се радикализира опозицията и толкова повече времето след-Асад ще бъде по-трудно управляемо. Това, което е за предпочитане в този контекст на ограничен избор, е да въоръжим бунтовниците, да ги подкрепяме със специалните си части и да водим война чрез упълномощени лица.

Le Monde, 7 декември 2012