Невидимата школа
„Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” - озаглавената така конференция беше организирана от Направление по Теория на литературата към Института за литература при БАН, Катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” и Културен център към СУ „Св. Климент Охридски” не като честване на делото на значимите изследователи, а като работна дискусия върху бъдещето на литературната теория. Странната комбинация от философски понятия, практики на литературния анализ, политическо бунтарство и ентусиазма на младата наука вече може да се приеме за недотам актуална, според световните тенденции. Наистина ли обаче литературната теория като поле на ожесточени и плодотворни дебати вече е пуста земя? Ясно е, че настоящият обзор ще твърди обратното. Важни са продължаващите изследвания и научни търсения в областта, но може би още повече трябва да се говори за крайностите, които обграждат и дефинират българските литературоведски търсения. Ето две чисто човешки, персонални крайности: тази на легендарните учители и тази на радикалните критици, които не се спират дори пред унищожаването на своите собствени основания. Конференцията и дискусиите върху трите култови фигури на българското литературознание и лингвистика Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов доказаха именно това - жизнеността на теорията, скрита в нейните противоречия. Встъпителният доклад на Миряна Янакиева отбеляза колко важно е литературознанието да запази способността си за „тревожност“ (Никола Георгиев) и съпротива и да продължи да казва „царят е гол“ (Мирослав Янакиев).
Лекциите и текстовете на Никола Георгиев, Мирослав Янакиев, Радосвет Коларов са привличали многобройна и разнородна аудитория, били са нещо между мода, апокриф и инициация. Михаил Неделчев, Александър Кьосев, Иван Добрев, Цветанка Хубенова, Амелия Личева и Йордан Ефтимов говориха именно за този харизматичен аспект. Ако проследите записите от техните доклади в Интернет, ще разберете как Александър Кьосев и група други, впоследствие известни български хуманитаристи, са издирили адреса на Никола Георгиев, за да му станат ученици. Хубенова и Неделчев разказват за препятствията, които тоталитарната власт е поставяла пред развитието на литературоведски школи в България. Неделчев представя своето уникално свидетелство за една среща в кръчма – срещата между „българските критици структуралисти“ (Георгиев, Неделчев и др.), както са били определяни тогава, и „българските критици импресионисти“ (Тончо Жечев, Кръстю Куюмджиев и др.). Резултатът е устно споразумение нито една от групите да не застава заедно с Комунистическата партия срещу другата група, нещо като пакт за ненападение.
Други доклади навлязоха в литературоведската методология, за да открият, от една страна, съвременното значение на работата на Георгиев, Коларов и Янакиев, а от друга – да се справят с проблема за прикритото представяне на теоретическите новости през епохата на тоталитарното управление, т.е. да потърсят изгубения метод. Миглена Николчина представи интересна психоаналитична интерпретация на един сън за бъдещето на българската литературна теория. Еньо Стоянов и Дарин Тенев говориха за понятията литературоведска идея, литературоведски факт, литературоведска школа, автор и читател в книгите на Георгиев и Коларов. Текстът на съвременния литературовед и философ Боян Манчев беше прочетен от няколко негови колеги подобно на драматизация, тъй като той не можеше да присъства на конференцията. Аргументацията на Манчев очертава една група от „приятели“ във философския смисъл на думата, които разбират идеята по неплатонистки и некантиански начин, като динамично съсредоточие на значения. Приятелите са Фридрих Шлегел, Новалис, Жил Дельоз, Ален Бадиу, Радосвет Коларов. Други доклади, посветени на високата теория и методологията, бяха тези на Рая Кунчева, Камелия Спасова и Мария Калинова.
Не бяха пренебрегнати и тясно литературните изследвания; и това не е случайно, като се има предвид, че двама от учените, на които беше посветена конференцията, са едни от най-проникновените майстори на анализа на литературни произведения. Естествено, става дума за Георгиев и Коларов. Александър Панов зададе въпроса „смяната на методологията означава ли и смяна на обекта“ и предложи антропологическа ревизия на един текст, с който сме се сблъсквали още в своето гимназиално обучение по литература - анализа на повестта „Гераците“ от Елин Пелин, направен от Никола Георгиев. Дечка Чавдарова съпостави прочитите на Гогол в съвременна Русия с работите на Георгиев и Коларов. Идеята за „автотекстуалност“ на Коларов, т.е. за дълбинни отношения на симетрия и паралелност в корпуса от произведенията на определен автор, породи интересни доклади върху Джеймс Джойс (Божана Филипова), Пенчо Славейков (Сирма Данова) и Димчо Дебелянов (Иван Русков).
Някои участници в конференцията предпочетоха интердисциплинарните подходи и литературознанието се оказа въвлечено в плодотворно сътрудничество с други научни дисциплини. Отчетени бяха както възможностите за това външни познавателни методи да помогнат на литературния анализ, така и перспективите за литературоведска експертиза при когнитивната психология (Миглена Ходжева), изследванията на киното (Галина Георгиева), визуалните изследвания (Катерина Костадинова от Националната художествена академия) и, разбира се, ролята на литературното мислене във философските текстове, демонстрирана от Николай Гочев в неговия доклад за Стоян Михайловски.
Мирослав Янакиев, Никола Георгиев и Радосвет Коларов са фигури, променили дълбоко тъканта на хуманитарното мислене у нас. Тяхното поколение определя подхода им като „шокиращ и немислим“ за своето време (Цветана Хубенова), а съвременните читатели ги предпочитат като reader-friendly (Калина Захова). Усещайки мащаба на невидимите, но значими промени, някои участници възкликнаха с гордост и облекчение: „Сякаш българското литературознание започва от днес!“, от това да припознае своите истински достижения.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
