Разказ и смисъл
Харуки Мураками. 1Q84. Кн. 1-3. Превод Венцислав К. Венков. ИК Колибри, София, 2012
Дори обезсмислената дума „култов” може да добие значение, когато става въпрос за писател като Харуки Мураками. Анкетите сочат, че огромният брой между неговите любители са млади хора под тридесет години, при това северноамериканци и европейци. На практика така е и с феновете на Хари Потър; все пак публиката на Мураками не е тази на Роулинг. Но кой е този шестдесет и тригодишен японски писател и защо изключителната му известност върви парадоксално – от запад на изток?
Една легенда, създадена от самия него, разказва как вдъхновението да напише първия си роман го осенило внезапно, докато гледал бейзболен мач, на двадесет и петгодишна възраст. Все пак, само с вдъхновение нищо не се постига и книгата била готова едва пет години по-късно. Тя му спечелила първата литературна награда и от 1979 насам Мураками не спира да пише обилно: дванадесет романа, три сборника с разкази, шест книги с документални текстове и публицистика. Като се има предвид, че някои от романите са огромни, тази свръхпроизводителност започва да изглежда маниакална – ако не бяха дългата поредица от престижни международни награди и преводите на четиридесет и пет езика. И все пак, има елемент на натрапливост – не толкова в броя на книгите, които носят милиони на своя автор, колкото в пристрастието към него. Защото е очевидно, че не става въпрос за гениален писател, а по-скоро за творец, който доставя на своето време нещо, от което то има важна потребност. Всеки критик би формулирал това „нещо” по различен начин; за мен то е разказ. И нищо повече от последната книга – гигантският роман в три части „1Q84” (общо 1200 страници), не може да го докаже. Съвсем разбираемо, Мураками го пише в продължение на пет години (това настървява очакването на феновете му до краен предел); тази книга изразява в най-пълен вид убеждението на своя автор, че съвременният човек е болен от липсата на цялост и смисъл в своя живот; единственото лекарство е хубав разказ – то не поражда „свой” живот, но облекчава липсата на такъв.
Идеята за сюжета на „1Q84” изглежда покълнала далече във времето назад. През 1995 г. членове на секта, наречена Аум, пускат отровен газ в системата на токийското метро. Три години по-късно Мураками публикува документалната книга „Метро” („Underground”) – шестдесет и пет интервюта с оцелели жертви на газовата атака и с бивши привърженици на сектата Аум. В свое интервю от същото време той се опитва да постави диагноза на явлението култ и на всички секти, които го практикуват в нашия свят. Сектите (и култът, който неизменно стои в основата на тяхното съществуване) са опасен начин да се засити потребността от разкази, специфична за съвременния човек. Можем да го кажем и малко по-сложно: те компенсират потребността от митове, свързана с болезненото разомагьосване на днешния (особено западен) свят. „1Q84” се появява като артефакт-заместител на сгрешения заместител (вредния култ) на изчезналия мит. И, разбира се, той самият разказва за (бедите, които може да произведе) един култ – сред многобройните му ефекти са разцепването на времето в две паралелни линии и появата на втора, зеленикаво анемична, луна. Сюжетът се движи в две основни посоки, в две успоредни времеви измерения, от двама главни носители на действието – млада жена със странното име Аомаме (или зелен грах), професионална треньорка по силов фитнес, съвършен наемен убиец, и Тенго – учител по математика, който се учи да бъде писател на белетристика и се съгласява да обработи стилистично една странна книга, „Въздушната какавида”, написана от седемнадесетгодишно момиче, страдащо от дислексия. Въпреки огромния обем на книгата, фабулата е по-скоро проста; затова пък могат да се научат много неща: от методите за приготвяне на традиционни японски ястия до подробности за бойното снаряжение на токийската полиция.
Често наричат Мураками постмодерен писател и романът „1Q84” го потвърждава. (Q в този случай се произнася като цифрата 9 на японски и в същото време стои за английската дума question или въпрос; самото действие се развива в 1984 и в 1Q84 (1която-и-да-е84) година. Ще срещнем най-типичните характеристики на постмодерното писане: смесване на жанрови форми и типове повествование (най-вече фантастика с реалистичен роман), скрити и явни асоциации с творби от историята на западната музика, с други литературни творби; пастиш, пародия, ирония, игра...
Четейки романа „1Q84”, с малко повече търпение и българският читател би могъл да намери своя „разказ” през студените коледни празници.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
