Стефан Данаилов на 70!
Не знаем какво бъдеще си е представяло момченцето Стефан Данаилов, влизайки в ролята на съобразителния Веско подир диверсантите от детския екшън „Следите остават” (1956) на Петър Василев по Павел Вежинов, но е красив лидер от малък...
И да не е мечтал, порасналият Стефан Данаилов става любимец на поколения зрители, студенти, артисти, социалисти... На 9 декември закръгли 70, а е все същият добронамерен чаровник – отвъд времената, килограмите, нравите... Актьор в киното и театъра, професор в НАТФИЗ, политик, фестивален бос, Стефан Данаилов или Ламбо, както е наричан в артистичните среди, е еталон за харизма, ведрост, мъжка дума, работохолизъм...
Той може да изиграе всичко, стига да е изкушен – наскоро го видяхме като властови манипулатор в екстравагантния артхаус „Инкогнита” (2012) на Михаил Пандурски по мотиви от „Бариерата” на Павел Вежинов. Преди две години се мярна в друга екранизация - „Стъклената река” на Станимир Трифонов по романа на Емил Андреев. Там бе френски професор, отишъл си с мечтата за разгадаването на „Тайната на богомилите”. През същата 2010 тръгна тв сериалът „Стъклен дом”, където неговият персонаж Димитър Касабов бе убит два пъти, а приживе му придаде очарование и класа. През 2009 се появи като разпасания Минта Циганина в „Свети Георги убива змея” на Сърджан Драгоевич... И все пак, напоследък най-много се радват на актьорското му присъствие в Италия – от „Октопод” се снима често в тамошни сериали.
Детството на няколко поколения е немислимо без Стефан Данаилов като легендата Бат‘ Серги/майор Деянов от „На всеки километър” (1969-1971), както и собствената му филмова кариера. Оттам нататък е изиграл всякакви съблазнители, подвластни на Ерос, в около 80 заглавия – от безразсъдния терорист Пантер в „Черните ангели” (1969) на Въло Радев до солидния евреин-емигрант в „След края на света” (1998) на Иван Ничев. И на царски роли му потръгва отрано – с деликатния Светослав Тертер в „Князът” (1970) на Петър Василев, за да стигне до деспотичния княз Борис І в едноименната сага на Борислав Шаралиев (1985). Нехранимайко, съзидател или сатрап, Стефан Данаилов е неизменно вълшебник на обаянието. Но извънредните му екранни превъплъщения са свързани с екранизации на българската класика: душевно земният Костадин Джупуна в „Иван Кондарев” (1974) на Никола Корабов по Емилиян Станев и вулгарният капитан Васил Алтънов в „24 часа дъжд” (1982) на Владислав Икономов по Йордан Йовков.
В театъра Стефан Данаилов е дори по-възхитителен, отколкото в киното -играл е при Леон Даниел и Анджей Вайда, Маргарита Младенова и Александър Морфов... Прочее, все още може да бъде видян в „Пигмалион” в Народния театър „Иван Вазов” – една от последните постановки на Леон Даниел...
Да си жив, здрав и все така недосегаем за скуката, Ламбо!
Култура
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
