Sofia Contemporary или много шум за нищо…" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: <i>Sofia Contemporary</i> или много шум за нищо…
Български  |  English

Sofia Contemporary или много шум за нищо…

 
След като в миналия брой на „Култура” публикувахме анализ на фестивала Sofia Contemporary „през италиански очи”, получихме и мнение за същото събитие от българска художничка, която явно е активен наблюдател на процесите в съвременното (ни) изкуство. Позволяваме си да предложим на читателите (с някои уговорки и несъгласия) и този, на моменти краен в оценките си поглед, тъй като вестникът винаги е бил трибуна на много и различни мнения. Разбира се, поради дискусионния характер на текста, сме готови да публикуваме и други гледни точки.
К
 
Този текст е основан на личното ми мнение и позиция на човек, който не работи на терена на съвременното изкуство, но го следи и се интересува от него. Имала съм шанса да пътувам и да обикалям галерии и музеи по света. Знам, че моето мнение, различно от “официалното”, няма да се хареса на някои хора. Не искам да ангажирам никого с него, но се надявам, че една добронамерена критика ще бъде от полза.
От близо година в софийските артистични среди се носеше мълвата, че се организира най-после истински, международен фестивал за съвременно изкуство в София. Разбира се, всички очаквахме с нетърпение и любопитство да видим най-сетне това дълго пазено в тайна и толкова рекламирано в последния момент събитие, макар че имената на организаторите и най-вече изборът на главен куратор на Sofia Contemporary предизвикваха (поне у мен) неприятното усещане, че това е поредното събитие от жанра „тук има едни пари за усвояване”.
Списание Едно и Асен Асенов са известни с винаги безупречно организираните си културно-комерсиални събития, екипите от компетентни специалисти, професионалната си ПР кампания и огромния медиен шум, който се вдига около тях, големите inn- и underground купони, доброволците, платените (въпреки огромните бюджети) детски “workshops” и семинарите... но и с не винаги толкова блестящото си съдържание. Въпреки това, Асен Асенов и списание Едно си остават номер едно в организирането на високобюджетни фестивали в национален мащаб.
Колкото до Яра Бубнова - главен куратор на Sofia Contemporary, за мен изборът е скандален! Да, това е най-известният куратор и специалист по съвременно изкуство у нас – реноме, което Яра Бубнова не е заслужила с компетентността си, а по-скоро с „нетрадиционните” методи, с които го е изградила и отстоява. За мен като външен наблюдател тя и хората от ръководения от нея т.нар. Институт за съвременно изкуство са причината и главни виновници в България да няма съвременно актуално изкуство, а само някакво подобие на такова... Само техните протежета (10-15 души - същите, които от няколко години, все те, участват и печелят наградата БАЗА с лоши интерпретации и копия на видео и инсталации...) имат правото да правят съвременно изкуство, само те могат да представят българското изкуство пред света. Всеки друг, дръзнал извън техния контрол и монопол да се изявява като артист, бива бързо смачкан, унизен и компрометиран.
От 20 години с желязна ръка те държат под пълен контрол българския арт живот, самопровъзгласили се за най-добрите и единствените... Ярък пример е истеричната реакция на Яра Бубнова и ръководения от нея ИСИ във връзка с миналогодишното Венецианско биeнале.
Само да припомня, че по финансови причини България нямаше да участва в това толкова важно международно събитие, ако в последния момент не се беше намесил Джордж Лукс с неговите връзки и контакти и, в крайна сметка, страната ни беше представена във Венеция в самостоятелен павилион от Греди Асса, Хубен Черкелов и Павел Койчев.
Каква беше реакцията на Яра Бубнова и Сие - то не бяха открити писма, подписки, официални доноси до ръководството на Венeцианското биeнале. Тези хора са способни на всичко, но ако техните методи от близкото минало всяват страх и ужас на местно ниво, в очите на външния свят предизвикват недоумение.
В същия дух постъпва Яра Бубнова в далечната 1997 година, когато шест току-що завършили Националната художествена академия студентки, формиращи групата „Мравките” (Таня Андреева, Веселка Илиева, Милкана Цачева, Милена Петрова, Олга Димитрова и Зорница Калинова), изпращат портфолио и са селекционирани да участват в Истанбулското биeнале. Другарката Бубнова прави голям скандал, тъй като никой не може да представя България, без да бъде препоръчан от нея. Изпратени са писма до ръководството на биеналето и в частност до неговата кураторка - испанката Роза Мартинес. Препоръчаният от Яра Бубнова Лъчезар Бояджиев не е одобрен. Резултатът е, че през 1997 година няма българско участие на биeналето в Истанбул. Това е огромен шок за младите художнички. Групата „Мравките” се разпада.
Тези две истории оставям без коментар.
Но да се върнем към Sofia Contemporary, който заради голямата си претенция, липса на истинска концепция и позиция и неподходящ куратор се превърна в поредния случай от типа „много шум за нищо”.
Лайтмотивът Сегашно продължително - тук и сега или един голям абсурден локум
Тук - Sofia Contemporary, Nouvelle vague - това са чужди понятия, които нямат нищо общо с България и нашия език и култура!!! Ние съвсем не сме тук, явно зад тези чуждици се прикрива дълбоката комплексираност на организаторите, които искат да прикрият своята неувереност и некомпетентност зад неразбираеми за широката публика понятия при условие, че на теория фестивалът е предназначен именно, за да я привлече.
Сега - лоши копия на видеа и инсталации, правени по света преди 10-20 години и лошо интерпретирани, които нямат нищо общо със сегашния ни живот тук и сега. Това са видеа за износ или по-точно - лош внос - да се покажем на чужденците, че и ние правим като тях. Всъщност, нашата действителност сега е толкова богата на сюжети за съвременно изкуство, но, тъй като в очите на чужденците са неразбираеми, по-добре да правим като тях.
Резултат: неразбираеми демоде произведения, бегло напомнящи първообразите си, които на обикновения българин, визиран на теория, не говорят нищо, а за хората, които имат дори и малка представа от съвременно изкуство, са подигравка...
Да направим хората съпричастни със съвременното изкуство, поставяйки инсталации на обществени места
Като цяло, артистичното ниво на Sofia Contemporary е много слабо. Тези хора ни взимат за глупаци!
Помпoзното откриване на фестивала: декорация с бали слама, напомняща ревюто на Шанел през 2010, Яра Бубнова, облечена с черно сако, обсипано с пайети, като конферансие в цирк, обясняваща що е сегашно продължително... Влизането във Фабриката ме върна години назад, когато като студентка в Париж ходех на купоните в ателиетата на трети курс в Beaux Arts в деня на отворените врати. Същото ученическо ниво, видео инсталации или лоши копия на съществуващи вече такива; тук-таме някоя забавна арт хрумка и (рядко) нещо наистина стойностно.
В интерес на истината, видеото „Бесни кучета” на Шао Фей, което напомня на пърформансите на Олег Кулик, беше забавно, както и “Обмислена свобода” на французoйката Кристина Лукас, което беше много въздействащо. Повечето видео инсталации във Фабрика 126 обаче, бяха претенциозни и повърхностни. Типичен пример: видеото “Безмълвни псувни”. След като темата с досиетата стана демоде, Недко Солаков се ориентира към нещо „актуално и модерно” – псуване на държавните институции. Браво! Колко оригинално!
Впоследствие направих обиколка на останалите 21 места, където излага Sofia Contemporary. 10 дни след откриването повечето произведения не открих на отбелязаното на картата място. Може би това, което липсваше, да е било изключително, но нещата, които видях, за мен нямаха никаква концепция и обединяваща идея – безсмислени самоцелни инсталации, които в по-голямата си част са разбираеми може би само за авторите си.
Един от примерите е надписът от смачкани вестници „Заменям розова за силиконова” на Кирил Прашков, поставен на оградата на Художествената академия. За мен това е фалшива гражданска ангажираност. Един надпис “Силиконова долина” само на 50 метра по диагонал, написан до култовия чалга клуб „Планет”, би имал много повече смисъл и ясно заявена позиция.
Видеото „The Last Riot” на групата AES+F във VIVACOM art hall, изключително професионално направено, е типичен пример за руския мегаломански кич и също се отличава с фалшива гражданска ангажираност.
Акцията на Иван Мудов с Мавзолея, според мен, беше лошо повторение на фиктивното откриване на Музей за съвременно изкуство на гара Подуяне (2005) и изложбата “Българският павилион” в галерия Credo bonum (ноември 2011).
Много ми допадна полицейската будка, превърната в беседка (на ъгъла на улиците „Aнгел Kънчев” и „Патриарх Евтимий”), както и надписът „Светло бъдеще” на Райчо Станев и „Нагледна”, изписан със светещи букви на фронталната фасада на НДК – интересно произведение, но напълно незабележимо и напомнящо работите на Клод Клоски.
Като цяло, за мен фестивалът беше голямо разочарование - огромна претенция с много добро медийно и финансово покритие и кухо по съдържание. Мисля, че Sofia Contemporary не изпълни целта си и обикновените хора, към които беше насочен на теория, не бяха привлечени от усложнените, претенциозни и неразбираеми произведения. Съмнявам се, че те бяха въведени в света на съвременното изкуство.
Хората, които се интересуват от актуалното състояние на изкуството около мен, също бяха разочаровани от лошата селекция и липсата на наистина стойностни произведения.
Представянето на Sofia Contemporary като първия и единствен фестивал за съвременно изкуство в България e некоректно и цинично
Само няколко примера: Фестивалът Sofia Underground съществува от 1997 година; Фестивалите, организирани в Пловдив от Центъра за съвременно изкуство „Баня Старинна”, се правят от години; Международното биенале за съвременно изкуство в Шумен имаше своите две издания през 2004 и 2006; Фестивалът за съвременно изкуство „Процес-пространство" в Балчик се проведе за 21-ви път тази година, а Водна кула арт фест отбеляза своето 6-о издание през юни и макар с много малко медийно покритие и в пъти по-малък бюджет, е с голямо международно участие и място в европейските среди на съвременното изкуство.
Факт е, че до сега фестивалите за съвременно изкуство у нас са правени с малки бюджети, които организаторите обикновено предпочитат да влагат в артистично качество, а не в шумна професионална реклама. Само за информация - фестивал Водна кула 2012 представи общо 80 участници от 18 държави, като 30 от чужбина са присъствали лично. Общият бюджет е 36 000 лв. Мисля, че коментарът е излишен.
В заключение искам да кажа: жалко за добрата идея, усилията на екипа и множеството доброволци. За мен Sofia Contemporary е една БАЗА в по-грандомански формат: изложби на протежетата на г-жа Бубнова плюс няколко чужденци за цвят и за да оправдаят средствата.
 
P.S. В момента в галерия „Райко Алексиев” може да се види изложбата „Любов” с куратор Мария Василева, реализирана с бюджет 500 лева. Препоръчвам я от все сърце, тъй като за мен тя е в пъти по-интересна, смислена и оригинална демонстрация на съвременно изкуство, отколкото целият фестивал Sofia Contemporary.
още от автора
Станка Желева е художник. Учила е история в СУ "Свeти Климент Охридски" (1989-1993), а след това продължава образованието си в ESAG, Париж (1993-1996), и в Ecole Maryse Eloy, Париж (1996-1998). Представяла е свои изложби в Париж, Атина, София. Автор е на множество стенописи във Франция и България, както и на илюстрации за списанията „Eva”, „Elle”, „Cosmopoliten”, за списание 8 и в. „Капитал”. Участвала е в биеналето за скицници от пътешествия в Клермон Ферант (Франция) през 2005 и 2010 г. През 2011 основава фондация Easyart (за повече информация: easyartbg.com).


61 - 02.12.2012 21:22

***
От: Красимира Джисова
Е, не, в никакъв случай не мога да се съглася с обобщението, че Иван Мудов "сервира тъпо скроени имитации". Не само не са тъпи, но и са едни от най-добрите. А ако имитира - имитира самия себе си, което не е някакъв прецедент за биографията на който и да е артист.
60 - 02.12.2012 20:03

Do Kiril Ivanov
От: Nada Nesheva
Номерът "покрай сухото гори и мокрото" не върви в изкуството. Недко Солаков е известен. Като човек, който живее със съвременното изкуство на Острова, трябва да кажа, че той е дори по-известен отколкото казва класацията, която ни е посочил. Всички, които се интересуват сериозно от съвременно изкуство тук го знаят. И досега не съм чула нищо лошо за него. Дори през лятото имаше изложба на студенти куратори в Южен Лондон, в която бе представено видео интервю между него и Бакърджиев. Темата не беше изкуството на Недко, но това няма значение в случая, когато дори студентите в една държава с претенции да е столица на съвременното, когато дори студентите знаят някого, той е наистина известен. Много от тях не знаят Кристо, например, Кристо си е в реториката на 60-те и това е нормално, затова и е безсмислено да се сравняват Недко Солаков и Кристо. Но фактът, че Недко Солаков е наистина известен и търсен автор тук,не води автоматично до това, че останалите артисти от ИСИ правят нещо стойностно. И няма нужда всеки път като кажем, че Иван Мудов или Кирил Прашков ни сервират тъпо скроени имитации, при това демоде, да се вадят успехите на Недко на преден план. Освен това, казах, че не съм чула нищо лошо за Недко Солаков тук. Което никак не мога да кажа за България. Защо е така? Най-лесно е да си кажем, че българите са злобни, че "никой не е пророк в родния си град" и други клишета вместо да потърсим истинските причини. И една от тях е, че нашата публика е откъсната от съвременното изкуство и от съвременното изкуствознание тотално. хората, които иззеха функциите да управляват съвременното изкуство у нас, да движат галериите, които го представят и да пишат статии, тези хола се провалиха тотално. Те нито веднъж не обясниха процесите и практиките, които се случват в това изкуство, организираха какви ли не кухи лекции пълни с натоварваща терминология, а в същото време не преведоха главните текстове, дискусии, статии, които са определящи за разбирането, не организираха същите дискусии у нас. За 90% от понятията и теченията в съвременното изкуство изобщо не съществуват български думи, просто защото никой не ги цитира тези движения или понятия. /Изключение прави един човек от академията Цанев, не го познавам, единствено в негови текстове съм видяла да да цитира адекватно и да вкарва някои от понятията/. До останалите те някак не са успели да стигнат. Така, че да, не само Диана Попова, а и доста още изкуствоведи няма да издържат и ниво бакалавър тест, това е достатъчно ясно на всички, затова и никога няма да се съгласят на такъв тест. Но и няма как публиката да продължи да им вярва, че нещо им е ясно и, че са някакви специалисти по съвременно изкуство. Нито пък има как да продължат да наричат публиката и читателите пациенти, защото именно те с незнанието си и некадърността си откъснаха тези хора от изкуството, а сега седят в някаква измислена институция и не могат да отговорят дори на най-елементарните въпроси.
59 - 02.12.2012 17:43

До Красимира Джисова
От: Диана Попова
Аз също не съм запозната със случая „Мравките”, но не мога да го приема на доверие от Станка Желева – предвид начина, по който тя описва случая с българското участие във Венецианското биенале. В настървението си срещу Яра Бубнова и ИСИ тя пропуска главния проблем, който наистина засяга всички ни: че държавата няма културна политика, няма никаква грижа за съвременната култура и изкуство, което позволява на Министерството на културата да продава националното представяне – и всеки, който си го купи, ще покаже във Венеция каквото си поиска и смята за качествено. Впрочем ето текста на отвореното писмо – за да не го преразказвам:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18211
Но има и още един важен момент: в. „Култура” , който е публикувал отвореното писмо, безкритично приема описанието на случая от Станка Желева, подминава го само „(с някои уговорки и несъгласия)” в бележката. И това е симптоматично, според мен, но вече за вестника...
58 - 02.12.2012 16:59

da da
От: vladimir nikolov
напълно съгласен с мнението на г-жа желева, нелепо е копи-пейста на вече видяни произведения или собствени, но импотентни идеи да се представят за "модерно изкуство". съвременно е, да, но колко е изкуство? претенциозно, неразбираемо... слушах за някои от изявите по радиото и авторите обяснявах идеите.що за изкуство е нещо, чийто смисъл трябва да се обяснява??
57 - 02.12.2012 15:09

До Наталия Петрова
От: Диана Попова
По-интересен ми беше въпросът „Защо ИСИ?”. А „Докога ИСИ?” не ми е интересен – това всъщност си го решавате вие...
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”