Sofia Contemporary или много шум за нищо…" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: <i>Sofia Contemporary</i> или много шум за нищо…
Български  |  English

Sofia Contemporary или много шум за нищо…

 
След като в миналия брой на „Култура” публикувахме анализ на фестивала Sofia Contemporary „през италиански очи”, получихме и мнение за същото събитие от българска художничка, която явно е активен наблюдател на процесите в съвременното (ни) изкуство. Позволяваме си да предложим на читателите (с някои уговорки и несъгласия) и този, на моменти краен в оценките си поглед, тъй като вестникът винаги е бил трибуна на много и различни мнения. Разбира се, поради дискусионния характер на текста, сме готови да публикуваме и други гледни точки.
К
 
Този текст е основан на личното ми мнение и позиция на човек, който не работи на терена на съвременното изкуство, но го следи и се интересува от него. Имала съм шанса да пътувам и да обикалям галерии и музеи по света. Знам, че моето мнение, различно от “официалното”, няма да се хареса на някои хора. Не искам да ангажирам никого с него, но се надявам, че една добронамерена критика ще бъде от полза.
От близо година в софийските артистични среди се носеше мълвата, че се организира най-после истински, международен фестивал за съвременно изкуство в София. Разбира се, всички очаквахме с нетърпение и любопитство да видим най-сетне това дълго пазено в тайна и толкова рекламирано в последния момент събитие, макар че имената на организаторите и най-вече изборът на главен куратор на Sofia Contemporary предизвикваха (поне у мен) неприятното усещане, че това е поредното събитие от жанра „тук има едни пари за усвояване”.
Списание Едно и Асен Асенов са известни с винаги безупречно организираните си културно-комерсиални събития, екипите от компетентни специалисти, професионалната си ПР кампания и огромния медиен шум, който се вдига около тях, големите inn- и underground купони, доброволците, платените (въпреки огромните бюджети) детски “workshops” и семинарите... но и с не винаги толкова блестящото си съдържание. Въпреки това, Асен Асенов и списание Едно си остават номер едно в организирането на високобюджетни фестивали в национален мащаб.
Колкото до Яра Бубнова - главен куратор на Sofia Contemporary, за мен изборът е скандален! Да, това е най-известният куратор и специалист по съвременно изкуство у нас – реноме, което Яра Бубнова не е заслужила с компетентността си, а по-скоро с „нетрадиционните” методи, с които го е изградила и отстоява. За мен като външен наблюдател тя и хората от ръководения от нея т.нар. Институт за съвременно изкуство са причината и главни виновници в България да няма съвременно актуално изкуство, а само някакво подобие на такова... Само техните протежета (10-15 души - същите, които от няколко години, все те, участват и печелят наградата БАЗА с лоши интерпретации и копия на видео и инсталации...) имат правото да правят съвременно изкуство, само те могат да представят българското изкуство пред света. Всеки друг, дръзнал извън техния контрол и монопол да се изявява като артист, бива бързо смачкан, унизен и компрометиран.
От 20 години с желязна ръка те държат под пълен контрол българския арт живот, самопровъзгласили се за най-добрите и единствените... Ярък пример е истеричната реакция на Яра Бубнова и ръководения от нея ИСИ във връзка с миналогодишното Венецианско биeнале.
Само да припомня, че по финансови причини България нямаше да участва в това толкова важно международно събитие, ако в последния момент не се беше намесил Джордж Лукс с неговите връзки и контакти и, в крайна сметка, страната ни беше представена във Венеция в самостоятелен павилион от Греди Асса, Хубен Черкелов и Павел Койчев.
Каква беше реакцията на Яра Бубнова и Сие - то не бяха открити писма, подписки, официални доноси до ръководството на Венeцианското биeнале. Тези хора са способни на всичко, но ако техните методи от близкото минало всяват страх и ужас на местно ниво, в очите на външния свят предизвикват недоумение.
В същия дух постъпва Яра Бубнова в далечната 1997 година, когато шест току-що завършили Националната художествена академия студентки, формиращи групата „Мравките” (Таня Андреева, Веселка Илиева, Милкана Цачева, Милена Петрова, Олга Димитрова и Зорница Калинова), изпращат портфолио и са селекционирани да участват в Истанбулското биeнале. Другарката Бубнова прави голям скандал, тъй като никой не може да представя България, без да бъде препоръчан от нея. Изпратени са писма до ръководството на биеналето и в частност до неговата кураторка - испанката Роза Мартинес. Препоръчаният от Яра Бубнова Лъчезар Бояджиев не е одобрен. Резултатът е, че през 1997 година няма българско участие на биeналето в Истанбул. Това е огромен шок за младите художнички. Групата „Мравките” се разпада.
Тези две истории оставям без коментар.
Но да се върнем към Sofia Contemporary, който заради голямата си претенция, липса на истинска концепция и позиция и неподходящ куратор се превърна в поредния случай от типа „много шум за нищо”.
Лайтмотивът Сегашно продължително - тук и сега или един голям абсурден локум
Тук - Sofia Contemporary, Nouvelle vague - това са чужди понятия, които нямат нищо общо с България и нашия език и култура!!! Ние съвсем не сме тук, явно зад тези чуждици се прикрива дълбоката комплексираност на организаторите, които искат да прикрият своята неувереност и некомпетентност зад неразбираеми за широката публика понятия при условие, че на теория фестивалът е предназначен именно, за да я привлече.
Сега - лоши копия на видеа и инсталации, правени по света преди 10-20 години и лошо интерпретирани, които нямат нищо общо със сегашния ни живот тук и сега. Това са видеа за износ или по-точно - лош внос - да се покажем на чужденците, че и ние правим като тях. Всъщност, нашата действителност сега е толкова богата на сюжети за съвременно изкуство, но, тъй като в очите на чужденците са неразбираеми, по-добре да правим като тях.
Резултат: неразбираеми демоде произведения, бегло напомнящи първообразите си, които на обикновения българин, визиран на теория, не говорят нищо, а за хората, които имат дори и малка представа от съвременно изкуство, са подигравка...
Да направим хората съпричастни със съвременното изкуство, поставяйки инсталации на обществени места
Като цяло, артистичното ниво на Sofia Contemporary е много слабо. Тези хора ни взимат за глупаци!
Помпoзното откриване на фестивала: декорация с бали слама, напомняща ревюто на Шанел през 2010, Яра Бубнова, облечена с черно сако, обсипано с пайети, като конферансие в цирк, обясняваща що е сегашно продължително... Влизането във Фабриката ме върна години назад, когато като студентка в Париж ходех на купоните в ателиетата на трети курс в Beaux Arts в деня на отворените врати. Същото ученическо ниво, видео инсталации или лоши копия на съществуващи вече такива; тук-таме някоя забавна арт хрумка и (рядко) нещо наистина стойностно.
В интерес на истината, видеото „Бесни кучета” на Шао Фей, което напомня на пърформансите на Олег Кулик, беше забавно, както и “Обмислена свобода” на французoйката Кристина Лукас, което беше много въздействащо. Повечето видео инсталации във Фабрика 126 обаче, бяха претенциозни и повърхностни. Типичен пример: видеото “Безмълвни псувни”. След като темата с досиетата стана демоде, Недко Солаков се ориентира към нещо „актуално и модерно” – псуване на държавните институции. Браво! Колко оригинално!
Впоследствие направих обиколка на останалите 21 места, където излага Sofia Contemporary. 10 дни след откриването повечето произведения не открих на отбелязаното на картата място. Може би това, което липсваше, да е било изключително, но нещата, които видях, за мен нямаха никаква концепция и обединяваща идея – безсмислени самоцелни инсталации, които в по-голямата си част са разбираеми може би само за авторите си.
Един от примерите е надписът от смачкани вестници „Заменям розова за силиконова” на Кирил Прашков, поставен на оградата на Художествената академия. За мен това е фалшива гражданска ангажираност. Един надпис “Силиконова долина” само на 50 метра по диагонал, написан до култовия чалга клуб „Планет”, би имал много повече смисъл и ясно заявена позиция.
Видеото „The Last Riot” на групата AES+F във VIVACOM art hall, изключително професионално направено, е типичен пример за руския мегаломански кич и също се отличава с фалшива гражданска ангажираност.
Акцията на Иван Мудов с Мавзолея, според мен, беше лошо повторение на фиктивното откриване на Музей за съвременно изкуство на гара Подуяне (2005) и изложбата “Българският павилион” в галерия Credo bonum (ноември 2011).
Много ми допадна полицейската будка, превърната в беседка (на ъгъла на улиците „Aнгел Kънчев” и „Патриарх Евтимий”), както и надписът „Светло бъдеще” на Райчо Станев и „Нагледна”, изписан със светещи букви на фронталната фасада на НДК – интересно произведение, но напълно незабележимо и напомнящо работите на Клод Клоски.
Като цяло, за мен фестивалът беше голямо разочарование - огромна претенция с много добро медийно и финансово покритие и кухо по съдържание. Мисля, че Sofia Contemporary не изпълни целта си и обикновените хора, към които беше насочен на теория, не бяха привлечени от усложнените, претенциозни и неразбираеми произведения. Съмнявам се, че те бяха въведени в света на съвременното изкуство.
Хората, които се интересуват от актуалното състояние на изкуството около мен, също бяха разочаровани от лошата селекция и липсата на наистина стойностни произведения.
Представянето на Sofia Contemporary като първия и единствен фестивал за съвременно изкуство в България e некоректно и цинично
Само няколко примера: Фестивалът Sofia Underground съществува от 1997 година; Фестивалите, организирани в Пловдив от Центъра за съвременно изкуство „Баня Старинна”, се правят от години; Международното биенале за съвременно изкуство в Шумен имаше своите две издания през 2004 и 2006; Фестивалът за съвременно изкуство „Процес-пространство" в Балчик се проведе за 21-ви път тази година, а Водна кула арт фест отбеляза своето 6-о издание през юни и макар с много малко медийно покритие и в пъти по-малък бюджет, е с голямо международно участие и място в европейските среди на съвременното изкуство.
Факт е, че до сега фестивалите за съвременно изкуство у нас са правени с малки бюджети, които организаторите обикновено предпочитат да влагат в артистично качество, а не в шумна професионална реклама. Само за информация - фестивал Водна кула 2012 представи общо 80 участници от 18 държави, като 30 от чужбина са присъствали лично. Общият бюджет е 36 000 лв. Мисля, че коментарът е излишен.
В заключение искам да кажа: жалко за добрата идея, усилията на екипа и множеството доброволци. За мен Sofia Contemporary е една БАЗА в по-грандомански формат: изложби на протежетата на г-жа Бубнова плюс няколко чужденци за цвят и за да оправдаят средствата.
 
P.S. В момента в галерия „Райко Алексиев” може да се види изложбата „Любов” с куратор Мария Василева, реализирана с бюджет 500 лева. Препоръчвам я от все сърце, тъй като за мен тя е в пъти по-интересна, смислена и оригинална демонстрация на съвременно изкуство, отколкото целият фестивал Sofia Contemporary.
още от автора
Станка Желева е художник. Учила е история в СУ "Свeти Климент Охридски" (1989-1993), а след това продължава образованието си в ESAG, Париж (1993-1996), и в Ecole Maryse Eloy, Париж (1996-1998). Представяла е свои изложби в Париж, Атина, София. Автор е на множество стенописи във Франция и България, както и на илюстрации за списанията „Eva”, „Elle”, „Cosmopoliten”, за списание 8 и в. „Капитал”. Участвала е в биеналето за скицници от пътешествия в Клермон Ферант (Франция) през 2005 и 2010 г. През 2011 основава фондация Easyart (за повече информация: easyartbg.com).


30 - 01.12.2012 01:38

отново вгледани в пъпа
От: Grigor Grigorov
Доста коментари, много букви, много време в "измисляне" на празни мисли.Разбрах,че:Станка не разбира нищо, че "Култура" е скапана, че Недко е обиден, Лъчо е неудовлетворен, Диана Попова - съгласна с Мария Василева, която-от своя страна-несправедливо засегната от недооценилите Оскра на беге културата - БАЗА...Нито един аргумент срещу написаното от Станка Желевам а именно = "10 дни след откриването повечето произведения не открих на отбелязаното на картата място. Може би това, което липсваше, да е било изключително, но нещата, които видях, за мен нямаха никаква концепция и обединяваща идея – безсмислени самоцелни инсталации, които в по-голямата си част са разбираеми може би само за авторите си.
Един от примерите е надписът от смачкани вестници „Заменям розова за силиконова” на Кирил Прашков, поставен на оградата на Художествената академия. За мен това е фалшива гражданска ангажираност. Един надпис “Силиконова долина” само на 50 метра по диагонал, написан до култовия чалга клуб „Планет”, би имал много повече смисъл и ясно заявена позиция.
Видеото „The Last Riot” на групата AES+F във VIVACOM art hall, изключително професионално направено, е типичен пример за руския мегаломански кич и също се отличава с фалшива гражданска ангажираност." . Някои коментари , смайват с откровената си имбецилна добронамереност:"дайте да се съберем", "дайте нещо заедно да си спретнем за пред хората"... на 4 часа път от нСофия, се провежда същияр форун:). да погледнем там, да сравним и да отсеем плявата !
29 - 01.12.2012 00:57
От: Stanislav S

Maroussia Tzanova Това е написано от дъщерята на първия демократично избран български президент, нали?!
Thursday at 10:48pm

Nada Nesheva май да. невероятна статия
Thursday at 10:49pm · 1

Maroussia Tzanova И на мен ми хареса!
Thursday at 10:54pm

борис ангелов Вече изпратих на спонсорите в лицето на Общината, ще известя и Виваком
Thursday at 11:06pm · 1

Nada Nesheva Аз току-що коментирах под статията срещу злобните коментари срещу авторката.
Thursday at 11:10pm · 2

Maroussia Tzanova След коментар 7 дискусията или ще приключи, или ще стане страшно:))))
Thursday at 11:17pm

Nada Nesheva ще стане страшно, ама още не го знаят, хаха
Thursday at 11:18pm

Nada Nesheva опа и коментар 8 не е никак зле!
Thursday at 11:41pm

Nada Nesheva подредих и Мара Василева хубаво, лол
4 hours ago

Eugene Mitef Станка Желева е артист, работи много с деца и съвсем случайно е дъщеря на жельо Желев :)
53 minutes ago
28 - 01.12.2012 00:47

хахаха
От: Пласти = вангард
ООООО семейство БУБНОВИ !
26 - 30.11.2012 23:58

ДО КОГА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ТАКА?
От: Алберто Стайков
Това също е личното ми мнение!
Колкото и красиво да се напише един такъв текст, даже и да го украсите с рози, злато и диамантен прах, засегнатата страна няма как да го приеме добре, освен ако не го приеме като конструктивна критика и не се погледне в огледалото и види, че това, което пише Станка се резюмира в три думи, които са: ТУК ИМА ПРОБЛЕМ! И вместо да се ругаем, това, което трябва да направим, е да се фокусираме в решение, а не да се ядем между нас.
Не смятам обаче, че трябва да се заклеймяват и анатемосват участниците в историята. Яра Бубнова каквито и дефекти да има, има и качества и всички го знаем. Че подходът може и да е грешен, който смята, че може да я съди, да го прави. Важното според мен тук е да излезем от черната дупка и да пораснем, най-вече да еволюираме, защото изкуството е не само на един човек, нито на шепа хора, а е на всички, независимо къде се намират в културната верига от обикновения зрител до главата на институцията, всички си носим отговорността за това, което правим или не сме направили и от нас всички зависи изкуството в България да еволюира поне на ниво на това, което съществува в момента.
Аз ако бях на мястото на Господин Асенов, с парите които ми дават спонсорите вместо да инвестирам в толкова реклама, щях още първия път да докарам една световна величина, която освен да направи първия фестивал, също и да обучи още 10 или 20 да достигнат неговото ниво, за да не се товари всичко на един човек и да има развитие в съвременното изкуство в още 10 или 20 посоки, а не само в една или неколцина, както е в момента.
Това което най много ме дразни е че обикновеният зрител, каквото и да му сложиш да гледа, той като не знае как да го разбере или разшифрова, за да му стане понятно за какво става дума, просто си минава през залите и си отминава толкова празен колкото е дошъл, ако въобще си е направил труда да отиде, защото хората предпочитат да ходят на изложби на класическо изкуство, тъй като там разбират за какво иде дума, докато при съвременното се оплакват, че не разбират какво иска да им каже тази скулптура от тел.
Ясно е, че проблемът идва още от началното образование, където всички истории на изкуството стигат до световните войни, плюс минус преди или след тях все едно светът е спрял да се развива, но не може с лека ръка да покажеш на хората каквото и да било и да очакваш хората първо да го разберат, второ да го оценят, а да не говорим и да преценят на какво ниво е на световен мащаб.
В момента най- яркият ми пример са изложбите на Деймиън Хърст. Направиха му 2 изложби в София и хората си мислят, че са видели всичко, а това, което видяхме са трохи от питата. Браво на Вас. Поне нещо ни показахте, но изложбата в Тейт Модерн е ИЗЛОЖБАТА. Тоест аз като обикновен зрител с някакво понятие разбирам, че тук виждам опашката на кометата, но аз не искам само опашката, а цялата комета да видя. Ако не можем да си позволим Хърст, то тогава да бъде някой не толкова скъп автор, но ако се храним само с трохи, никога няма да се нахраним интелектуално.
Искам да благодаря на Станка за статията която повечето наричат смела но на запад е просто израз на здрав разум, който би трябвало да се нарича чувство за благоразумие. Едно е как ние самите се възприемаме а друго е как останалите ни възприемат и тази разлика е това, в което всеки един трябва да размишлява до къде е истина и ако греши да го поправи. Останалото е лаене и хапане, което не се отразява в личното мнение на Станка.
Алберто Стайков
25 - 30.11.2012 21:59

Що за аргументи?
От: Мартин
"... превръщането на собствената личност в отправна точка е поведение, което не води доникъде. Чувствам се лично засегната от коментара по отношение на носителите на наградата База..."

Личното мнение е напълно естествена отправна точка (особено когато става дума за изкуство), а и Вие самата го демонстрирате с коментара си. И аз съм изумен от повърхностните и клиширани опити да бъде затворена устата на критиката с претенции за елитаризъм.
 |« < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 > »| 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”