Sofia Contemporary или много шум за нищо…
След като в миналия брой на „Култура” публикувахме анализ на фестивала Sofia Contemporary „през италиански очи”, получихме и мнение за същото събитие от българска художничка, която явно е активен наблюдател на процесите в съвременното (ни) изкуство. Позволяваме си да предложим на читателите (с някои уговорки и несъгласия) и този, на моменти краен в оценките си поглед, тъй като вестникът винаги е бил трибуна на много и различни мнения. Разбира се, поради дискусионния характер на текста, сме готови да публикуваме и други гледни точки.
К
Този текст е основан на личното ми мнение и позиция на човек, който не работи на терена на съвременното изкуство, но го следи и се интересува от него. Имала съм шанса да пътувам и да обикалям галерии и музеи по света. Знам, че моето мнение, различно от “официалното”, няма да се хареса на някои хора. Не искам да ангажирам никого с него, но се надявам, че една добронамерена критика ще бъде от полза.
От близо година в софийските артистични среди се носеше мълвата, че се организира най-после истински, международен фестивал за съвременно изкуство в София. Разбира се, всички очаквахме с нетърпение и любопитство да видим най-сетне това дълго пазено в тайна и толкова рекламирано в последния момент събитие, макар че имената на организаторите и най-вече изборът на главен куратор на Sofia Contemporary предизвикваха (поне у мен) неприятното усещане, че това е поредното събитие от жанра „тук има едни пари за усвояване”.
Списание Едно и Асен Асенов са известни с винаги безупречно организираните си културно-комерсиални събития, екипите от компетентни специалисти, професионалната си ПР кампания и огромния медиен шум, който се вдига около тях, големите inn- и underground купони, доброволците, платените (въпреки огромните бюджети) детски “workshops” и семинарите... но и с не винаги толкова блестящото си съдържание. Въпреки това, Асен Асенов и списание Едно си остават номер едно в организирането на високобюджетни фестивали в национален мащаб.
Колкото до Яра Бубнова - главен куратор на Sofia Contemporary, за мен изборът е скандален! Да, това е най-известният куратор и специалист по съвременно изкуство у нас – реноме, което Яра Бубнова не е заслужила с компетентността си, а по-скоро с „нетрадиционните” методи, с които го е изградила и отстоява. За мен като външен наблюдател тя и хората от ръководения от нея т.нар. Институт за съвременно изкуство са причината и главни виновници в България да няма съвременно актуално изкуство, а само някакво подобие на такова... Само техните протежета (10-15 души - същите, които от няколко години, все те, участват и печелят наградата БАЗА с лоши интерпретации и копия на видео и инсталации...) имат правото да правят съвременно изкуство, само те могат да представят българското изкуство пред света. Всеки друг, дръзнал извън техния контрол и монопол да се изявява като артист, бива бързо смачкан, унизен и компрометиран.
От 20 години с желязна ръка те държат под пълен контрол българския арт живот, самопровъзгласили се за най-добрите и единствените... Ярък пример е истеричната реакция на Яра Бубнова и ръководения от нея ИСИ във връзка с миналогодишното Венецианско биeнале.
Само да припомня, че по финансови причини България нямаше да участва в това толкова важно международно събитие, ако в последния момент не се беше намесил Джордж Лукс с неговите връзки и контакти и, в крайна сметка, страната ни беше представена във Венеция в самостоятелен павилион от Греди Асса, Хубен Черкелов и Павел Койчев.
Каква беше реакцията на Яра Бубнова и Сие - то не бяха открити писма, подписки, официални доноси до ръководството на Венeцианското биeнале. Тези хора са способни на всичко, но ако техните методи от близкото минало всяват страх и ужас на местно ниво, в очите на външния свят предизвикват недоумение.
В същия дух постъпва Яра Бубнова в далечната 1997 година, когато шест току-що завършили Националната художествена академия студентки, формиращи групата „Мравките” (Таня Андреева, Веселка Илиева, Милкана Цачева, Милена Петрова, Олга Димитрова и Зорница Калинова), изпращат портфолио и са селекционирани да участват в Истанбулското биeнале. Другарката Бубнова прави голям скандал, тъй като никой не може да представя България, без да бъде препоръчан от нея. Изпратени са писма до ръководството на биеналето и в частност до неговата кураторка - испанката Роза Мартинес. Препоръчаният от Яра Бубнова Лъчезар Бояджиев не е одобрен. Резултатът е, че през 1997 година няма българско участие на биeналето в Истанбул. Това е огромен шок за младите художнички. Групата „Мравките” се разпада.
Тези две истории оставям без коментар.
Но да се върнем към Sofia Contemporary, който заради голямата си претенция, липса на истинска концепция и позиция и неподходящ куратор се превърна в поредния случай от типа „много шум за нищо”.
Лайтмотивът Сегашно продължително - тук и сега или един голям абсурден локум
Тук - Sofia Contemporary, Nouvelle vague - това са чужди понятия, които нямат нищо общо с България и нашия език и култура!!! Ние съвсем не сме тук, явно зад тези чуждици се прикрива дълбоката комплексираност на организаторите, които искат да прикрият своята неувереност и некомпетентност зад неразбираеми за широката публика понятия при условие, че на теория фестивалът е предназначен именно, за да я привлече.
Сега - лоши копия на видеа и инсталации, правени по света преди 10-20 години и лошо интерпретирани, които нямат нищо общо със сегашния ни живот тук и сега. Това са видеа за износ или по-точно - лош внос - да се покажем на чужденците, че и ние правим като тях. Всъщност, нашата действителност сега е толкова богата на сюжети за съвременно изкуство, но, тъй като в очите на чужденците са неразбираеми, по-добре да правим като тях.
Резултат: неразбираеми демоде произведения, бегло напомнящи първообразите си, които на обикновения българин, визиран на теория, не говорят нищо, а за хората, които имат дори и малка представа от съвременно изкуство, са подигравка...
Да направим хората съпричастни със съвременното изкуство, поставяйки инсталации на обществени места
Като цяло, артистичното ниво на Sofia Contemporary е много слабо. Тези хора ни взимат за глупаци!
Помпoзното откриване на фестивала: декорация с бали слама, напомняща ревюто на Шанел през 2010, Яра Бубнова, облечена с черно сако, обсипано с пайети, като конферансие в цирк, обясняваща що е сегашно продължително... Влизането във Фабриката ме върна години назад, когато като студентка в Париж ходех на купоните в ателиетата на трети курс в Beaux Arts в деня на отворените врати. Същото ученическо ниво, видео инсталации или лоши копия на съществуващи вече такива; тук-таме някоя забавна арт хрумка и (рядко) нещо наистина стойностно.
В интерес на истината, видеото „Бесни кучета” на Шао Фей, което напомня на пърформансите на Олег Кулик, беше забавно, както и “Обмислена свобода” на французoйката Кристина Лукас, което беше много въздействащо. Повечето видео инсталации във Фабрика 126 обаче, бяха претенциозни и повърхностни. Типичен пример: видеото “Безмълвни псувни”. След като темата с досиетата стана демоде, Недко Солаков се ориентира към нещо „актуално и модерно” – псуване на държавните институции. Браво! Колко оригинално!
Впоследствие направих обиколка на останалите 21 места, където излага Sofia Contemporary. 10 дни след откриването повечето произведения не открих на отбелязаното на картата място. Може би това, което липсваше, да е било изключително, но нещата, които видях, за мен нямаха никаква концепция и обединяваща идея – безсмислени самоцелни инсталации, които в по-голямата си част са разбираеми може би само за авторите си.
Един от примерите е надписът от смачкани вестници „Заменям розова за силиконова” на Кирил Прашков, поставен на оградата на Художествената академия. За мен това е фалшива гражданска ангажираност. Един надпис “Силиконова долина” само на 50 метра по диагонал, написан до култовия чалга клуб „Планет”, би имал много повече смисъл и ясно заявена позиция.
Видеото „The Last Riot” на групата AES+F във VIVACOM art hall, изключително професионално направено, е типичен пример за руския мегаломански кич и също се отличава с фалшива гражданска ангажираност.
Акцията на Иван Мудов с Мавзолея, според мен, беше лошо повторение на фиктивното откриване на Музей за съвременно изкуство на гара Подуяне (2005) и изложбата “Българският павилион” в галерия Credo bonum (ноември 2011).
Много ми допадна полицейската будка, превърната в беседка (на ъгъла на улиците „Aнгел Kънчев” и „Патриарх Евтимий”), както и надписът „Светло бъдеще” на Райчо Станев и „Нагледна”, изписан със светещи букви на фронталната фасада на НДК – интересно произведение, но напълно незабележимо и напомнящо работите на Клод Клоски.
Като цяло, за мен фестивалът беше голямо разочарование - огромна претенция с много добро медийно и финансово покритие и кухо по съдържание. Мисля, че Sofia Contemporary не изпълни целта си и обикновените хора, към които беше насочен на теория, не бяха привлечени от усложнените, претенциозни и неразбираеми произведения. Съмнявам се, че те бяха въведени в света на съвременното изкуство.
Хората, които се интересуват от актуалното състояние на изкуството около мен, също бяха разочаровани от лошата селекция и липсата на наистина стойностни произведения.
Представянето на Sofia Contemporary като първия и единствен фестивал за съвременно изкуство в България e некоректно и цинично
Само няколко примера: Фестивалът Sofia Underground съществува от 1997 година; Фестивалите, организирани в Пловдив от Центъра за съвременно изкуство „Баня Старинна”, се правят от години; Международното биенале за съвременно изкуство в Шумен имаше своите две издания през 2004 и 2006; Фестивалът за съвременно изкуство „Процес-пространство" в Балчик се проведе за 21-ви път тази година, а Водна кула арт фест отбеляза своето 6-о издание през юни и макар с много малко медийно покритие и в пъти по-малък бюджет, е с голямо международно участие и място в европейските среди на съвременното изкуство.
Факт е, че до сега фестивалите за съвременно изкуство у нас са правени с малки бюджети, които организаторите обикновено предпочитат да влагат в артистично качество, а не в шумна професионална реклама. Само за информация - фестивал Водна кула 2012 представи общо 80 участници от 18 държави, като 30 от чужбина са присъствали лично. Общият бюджет е 36 000 лв. Мисля, че коментарът е излишен.
В заключение искам да кажа: жалко за добрата идея, усилията на екипа и множеството доброволци. За мен Sofia Contemporary е една БАЗА в по-грандомански формат: изложби на протежетата на г-жа Бубнова плюс няколко чужденци за цвят и за да оправдаят средствата.
P.S. В момента в галерия „Райко Алексиев” може да се види изложбата „Любов” с куратор Мария Василева, реализирана с бюджет 500 лева. Препоръчвам я от все сърце, тъй като за мен тя е в пъти по-интересна, смислена и оригинална демонстрация на съвременно изкуство, отколкото целият фестивал Sofia Contemporary.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
81 - 17.12.2012 13:12
От: Liliya
Най сетне да чуя една истински смела и обоснована позиция от артист. За протежетата й вече ми е писнало да слушам, а са едни посредственици, дето един голям наш художник казваше: "На тоя пък кой му е казал, че е художник?"Всичките в тая групичка са такива самозванци, посредственици, които с огромната си простотия на гръб, крещят с всичка сила, създавайки невъоразим шум наоколо си,, заглушавайки истинските артисти. Крайно време е да бъдат изметени. ПОздравявам искрено и коленопреклонно колежката.
80 - 14.12.2012 19:20
Браво, време беше
Браво, време беше
От: Keong
Еваларка Желева! Изключително съм щастлив, че тази тема набира все по-голям резонанс, тъй като, това, което сте синтезирала, е точно така!! Аз съм представител, на възможно най-независимото от всички съвременни изкуства в БГ, графитите, като наблюденията ми над процесите в тази сфера, датират от самото и зараждане, преди почти 20 години.. Каква е връзката обаче с това, което сте написала. Този абзац, обуславя кратко, пределно ясно и е напълно достатъчен: "Само техните протежета (10-15 души - същите, които от няколко години, все те, участват и печелят наградата БАЗА с лоши интерпретации и копия на видео и инсталации...) имат правото да правят съвременно изкуство, само те могат да представят българското изкуство пред света. Всеки друг, дръзнал извън техния контрол и монопол да се изявява като артист, бива бързо смачкан, унизен и компрометиран.
От 20 години с желязна ръка те държат под пълен контрол българския арт живот, самопровъзгласили се за най-добрите и единствените..."
Представители от моята сфера, движат с горе споменатия кръг от организатори, куратори и масовка, и действат както в цитираното.. Не искам да влизам в подробности, въпреки че, много бих обогатил статията ви, във ваша полза, най-малкото, защото буча по тези проблеми от поне 7 - 8 години в моята среда...
Иначе от страни, нещата изглеждат много джиджени, а ние излизаме лошите, които се били противопоставяли, както се изрази един от тук коментиращите специалисти.
От 20 години с желязна ръка те държат под пълен контрол българския арт живот, самопровъзгласили се за най-добрите и единствените..."
Представители от моята сфера, движат с горе споменатия кръг от организатори, куратори и масовка, и действат както в цитираното.. Не искам да влизам в подробности, въпреки че, много бих обогатил статията ви, във ваша полза, най-малкото, защото буча по тези проблеми от поне 7 - 8 години в моята среда...
Иначе от страни, нещата изглеждат много джиджени, а ние излизаме лошите, които се били противопоставяли, както се изрази един от тук коментиращите специалисти.
79 - 08.12.2012 07:02
ЗАТВОРЕНО изкуството трябва ...
ЗАТВОРЕНО изкуството трябва ...
От: Ecce Ego
... да бъде, а не "ОТКРЕХНАТО", нито ИЗКУСТВЕНОСТ, нито шарлатания, нито менте комплексарски подскачания че ето като друго нищо не можем, какви маймуджулуци умеем. Изкуство е което се прави ИЗКУСНО, а не джаста-праста и кудкудяк.Майсторлък ако няма, тогава не изкуство, ами дори и занаят липсва, за едната прехрана.
Критиката на Станка Желева е справедлива и навременна, понеже гангрената на шарлатанията завзема младежките душевности застрашително лесно, а в суматохата на тия смътни години колко му е на българчето = натам погледнеш - чалга; насам = мутроПОЛИТизирана БП"Ц"; на село да идеш = и селяни няма (което значи веднага, че няма и граждани, закъде без селяни).
Прецизно точно в десятката е прозрението (царят е гол!), какво че: " ...всички очаквахме с нетърпение и любопитство да видим най-сетне това дълго пазено в тайна и толкова рекламирано в последния момент събитие, макар че имената на организаторите и най-вече изборът на главен куратор на Sofia Contemporary предизвикваха (поне у мен) неприятното усещане, че това е поредното събитие от жанра „тук има едни пари за усвояване”.
Верно, те това се вика ЖАНР, инж. БайГанев, келепирът е в изкуствеността, няма място за естественост и искреност. Сухото. В брой. Каш. Димки и патардия. У Източната част на Румелия пък и там не липсват напредничави течения (Окупирай Уол Стрийт не чак, но Отец Паисий Стрийт е вече приватизирана, трафико е забранен и очакваме заптиета и биячи да разпръскват напиращите тълпи прегладняли за Открехната Изкуственост. НОЩТА винаги се крепеше на многобройните ДОБРОВОЛЦИ и ентусиасти и приноси; ама скандално стана разкритието, че Американската Фондация за България изкашляла за 2012 към стотина хиляди към един единствен печеливш (ЕТ) озаглавен (лесно) като ... "фондация". Без ВИСШЕ художествено образование наистина как другояче да се наименоват.
Сега една забележка: "...в Пловдив от Центъра за съвременно изкуство „Баня Старинна”..." Всичките турски бани (доколкото оцеляха след възродителния процес) са Старинни - и Орта мезар, и в Каршияка; само една от всичките е двойна, в която едновременно се къпеха (а не през ден) и мъже и жени; и тя се нарича ЧИФТЕ БАНЯ. Кореняците като бяха изселени (от Начо "колтурата") няма кой да помни и да разбира от такива тънкости. Дотам я докараха комплексарите от Европейската Културска Столица 2019, че девизът на Града вече е подобрен; той бил ДРЕВЕН И ВЕЧЕН. Там не са и чували, че цял свят знае за Вечния Град Roma Citta Eterna. Там няма кой да се сети, че тия двете понятия заедно хич не вървят (не само не е елегантно, ами простее)- как може да е недревно нещо което е вечно, а? Крясъци.
Критиката на Станка Желева е справедлива и навременна, понеже гангрената на шарлатанията завзема младежките душевности застрашително лесно, а в суматохата на тия смътни години колко му е на българчето = натам погледнеш - чалга; насам = мутроПОЛИТизирана БП"Ц"; на село да идеш = и селяни няма (което значи веднага, че няма и граждани, закъде без селяни).
Прецизно точно в десятката е прозрението (царят е гол!), какво че: " ...всички очаквахме с нетърпение и любопитство да видим най-сетне това дълго пазено в тайна и толкова рекламирано в последния момент събитие, макар че имената на организаторите и най-вече изборът на главен куратор на Sofia Contemporary предизвикваха (поне у мен) неприятното усещане, че това е поредното събитие от жанра „тук има едни пари за усвояване”.
Верно, те това се вика ЖАНР, инж. БайГанев, келепирът е в изкуствеността, няма място за естественост и искреност. Сухото. В брой. Каш. Димки и патардия. У Източната част на Румелия пък и там не липсват напредничави течения (Окупирай Уол Стрийт не чак, но Отец Паисий Стрийт е вече приватизирана, трафико е забранен и очакваме заптиета и биячи да разпръскват напиращите тълпи прегладняли за Открехната Изкуственост. НОЩТА винаги се крепеше на многобройните ДОБРОВОЛЦИ и ентусиасти и приноси; ама скандално стана разкритието, че Американската Фондация за България изкашляла за 2012 към стотина хиляди към един единствен печеливш (ЕТ) озаглавен (лесно) като ... "фондация". Без ВИСШЕ художествено образование наистина как другояче да се наименоват.
Сега една забележка: "...в Пловдив от Центъра за съвременно изкуство „Баня Старинна”..." Всичките турски бани (доколкото оцеляха след възродителния процес) са Старинни - и Орта мезар, и в Каршияка; само една от всичките е двойна, в която едновременно се къпеха (а не през ден) и мъже и жени; и тя се нарича ЧИФТЕ БАНЯ. Кореняците като бяха изселени (от Начо "колтурата") няма кой да помни и да разбира от такива тънкости. Дотам я докараха комплексарите от Европейската Културска Столица 2019, че девизът на Града вече е подобрен; той бил ДРЕВЕН И ВЕЧЕН. Там не са и чували, че цял свят знае за Вечния Град Roma Citta Eterna. Там няма кой да се сети, че тия двете понятия заедно хич не вървят (не само не е елегантно, ами простее)- как може да е недревно нещо което е вечно, а? Крясъци.
78 - 08.12.2012 05:51
1-2-3 и т.н.
1-2-3 и т.н.
От: Adash
1. Абе като сте толкова добри и дето се праскате по тези коментарий в Култура, и дето сте със Станка, Минка и Иванка и дето сте против всичко дето не е както го искате ('щото не ви отърва), защо не вземете вместо да критикувате ИСИ, и НЕДКО, и БОЯДЖИЕВ, и ЯРА, и българските имена пръснати по света още от 80-те и 90-те (дето не ги познавате)... ЗАЩО не вземете вместо да плачете и си губите времето в писане, да направите по някоя добра инсталация, видео, арт концепция и да вземете та да ги изместите с креативност и с оригиналност (и ИСИ ще ви подкрепят със сигурност, знам ги и те някой лев ще искарат:) хорицата. Вместо да си избивате комплексите хем ще ви видят хората, хем и вие ще се успокоите. То във визуалното изкуство това поне е сигурно, че с блогове и вестници няма как да ви покажат по тези биеналетата и големи изложби по света. Няма как да стане!!!
3. Бъдете здрави! Весели Празници! Никой не ви пречи да сте като Недко, освен вие самите (други няма). Големия свят ви чака, ако ви стиска и ставате, чакаме ви.
Bulgarian Art-2013
- PS1 MOMA,
- La Triennale,
- Paris, France,
- 7th Berlin Biennial,
- 11th Havana Biennial,
- Manifesta 9
- dOCUMENTA (13)
- 55th Venice Biennale
Винаги Ваш
А- флорида
П.С. Другото (пак) ще е е Циганска работа.
77 - 07.12.2012 17:30
така, че да се върнем на въпроса за ИСИ
така, че да се върнем на въпроса за ИСИ
От: Nada Nesheva
Да, забравих да спомена, че за издръжката ми помогнаха няколко награди /които тук имат и паричен еквивалент/ - като най-добър студент във втори курс, цялостно представяне и наградата за най-добра дисертация, която всъщност ми отвори врати в посока проучвания. А сега, да се върнем на парите, които общината харчи по безсмислени скъпи фестивали, организирани от невежи и самозвани изкуствоведи....
