Не лъжи, че лъжа, лъжецо!
В бр. 37 от 2 ноември т.г. публикувахме гневния монолог на режисьора Бойко Богданов, озаглавен „Оправете си грешката!”. Не щеш ли, на 20 ноември във в. „Преса” се появи текстът на Павел Васев „За Бойко и неговата компания”, в който любимият на „Култура” директор, чрез лъжи и инсинуации, се разправя неграмотно и бездарно и с автора ни, и с вестника.
Тук публикуваме отговора на Бойко Богданов.
К
Не лъжи, че лъжа, лъжецо!
(15-те лъжи на Павел Васев)
Изумен съм, Павка, изумен!
Директорът на Националния театър в тая ошантавяла държава, вместо да си защити съсловието (нали и той, впрочем, е режисьор), си брани статуквото... и партията... От кого? От зрителите???
Аферим, ефенди!
(Много ми е гадно, че политизираш тази тема, очаквах съсловна реакция... поне от теб... но, при наличната, съм длъжен да ти отговоря на сроден език.)
---
За яснота - понеже всички комунисти сте дезоксирибонуклеинови мутанти и по тази причина малко трудно схващате (или се преструвате), ще разделя отговора си на три части, та да е по-ясен.
Първа част: Прав си, Павка!
1. Да защитаваш приятеля си Ламбо (ти наистина знаеш какво е приятелство, въпреки особените ти идейни убеждения, поне на мен си ми показал, че червената ти религия не докрай е унищожила нравствеността ти и като мъж и човек цениш това трудно можене, назовано приятелство, дадено на малцина.) Тук си прав.
2. Да защитаваш поста си на директор на Народния театър, макар и по засукан начин - с някакво хитроумно „достойнство“ - вместо да се наведеш и подмажеш директно на приятеля си (ни) Вежди, да го направиш (щото иначе би било срамно - и ти го знаеш) завоалирано. Бива те за тая работа, директорската, справяш се с можене и размах на ниво административен булдозер и репертоарна мусака (в смисъл - шарено). Пак си прав.
3. Че Муравей и Иван отприщиха бента на културния провал от политическа гледна точка (поради което от години не си говоря с втория, а с първия не съм си и помислял). Прав си.
Да, ти си „прав“.
Втора част: Ама никак!
1. Ламбо не се нуждае от защита. Защитили са го ролите му в театъра и в киното. Той е актьор-чаровник. Една роля, обаче, изигра лошо, тази на министър. Ама тя, Павка, е някак извън „моралния кодекс на комуниста“, щото е публична и съответно - изисква публичност. Така че няма как да не бъде одумвана.
Защо ли?
Аз много добре си спомням кръглите маси, дискутирането, споровете, борбата на възгледи, мнения, търсенето на решения в открито демократично пространство на много места по времето на Емма Москова (ти още не беше тогава директор, упражняваше се в Москва, май) - и брилянтно помня как ченгето Иван Токаджиев (рожба, в качеството му на зам.-министър на културата, на същия тоя твой Ламбо) затвори вратата на всякакви дискусии и публичност на едно събиране на директорите на театри в Армията с познатото ни БеКаПейско лицемерие и... толкоз.
Не друг, а Ламбо отвори вратата на в.и.д. (временно изпълняващ длъжността директор), за да кадрува партийно. Пък Вежди, като видя тая възможност, направо се оля.
2. Постът. Хората си отиват, Павка, постовете остават. Въпрос на твой избор е как да се самоопределиш на бюрото на Иван Вазов и Пенчо Славейков: с кахърня по Ламбо и панегирик на Вежди или със загриженост и будна тревога за съсловието.
3. Няма „три“.
Трета част: За лъжата
Не лъжа. Не защото понякога не ми се иска, просто не мога, Павка. Лошо възпитание... Пробвах веднъж като дете пред двамата лекари (мама и тате) и не се получи. Не се получи - и се отказах. Вовеки.
А сега ще ти разясня в какво не „лъжа“, за разлика от вас, демагозите в лявото (ли?) пространство.
(... Но, все пак, Павле! Признавам го - умеете да лъжете вие, старите комунисти, ама твърде опитно отгледани, тъй че, вместо правно наказуемата директна лъжа, просто заобикаляте истината и я подменяте с неистини и полуистини.)
А сега: Къде „лъжеш“, по-скоро изопачаваш ти, твърдейки, че аз „лъжа“?
(Ще ползвам само цитати от срамното ти съчинение, отпечатано във в.“Преса“, за чието съществуване научих благодарение на теб.)
1-ва лъжа: “Когато преди месеци... ти не ми каза, че си отвратен от българския театър.“
Това твое „отвратен“, Павка, е не просто интелектуална манипулация, а най-обидната публична лъжа в живота ми. Даже не ми достига въображение да си представя как може да измисли такова нещо (колкото и да си пази идеологията и задника) мой колега. Как - и каква срамна и ужасяваща вътрешна ценностна система може да има един човек, по професия режисьор, за да набеди друг човек, също по професия режисьор, в „отвращение“ към нещото, на което е посветил повече от 35 години от живота си?
Извод: идеологическото изкривяване, в крайна сметка, води до нравствено изкривяване.
2-ра лъжа „... съм длъжен да отговоря на скверното ти писание“.
„Длъжен“ - добре. “Да отговориш“ - още по-добре (това ми бе целта, да се говори). Но защо писанието ми да е „скверно“?
Не аз, ти изопачаваш, квалифицираш незадълбочено, кривиш хитроумно очевидното, Павка! То, „писанието“ ми, не е „скверно“, а е откровено, болезнено и честно „писание“. И това го доказват повече от 700 „лайка“ в нета плюс още около 200, които лично ми се обадиха.
Извод: идеологизираната заблуда води до фактическа заблуда (грешка).
3-та лъжа: „Защо сега се възмущаваш? Защо не вчера?“
Това не отговаря на истината, Павка. Винаги, когато съм се възмущавал, съм се възмущавал. Кога - в ракиена компания, кога по-публично, къде с мярка, къде без мярка, включително и на премиерата на възмутилия ме „Ревизор“ в ръководения от теб театър. Чуй само записите от гостуванията ми в БНР, в чийто борд ти беше член, за да се увериш.
Извод: вие, хората от онова пространство, разчитате на късата ни памет, поради което перспективата ви е... къса. Твърде далеч от Ренесансовата перспектива.
4-та лъжа: „...за да крещиш по театралному“.
Нова лъжа (при вас, комунистите, тя, лъжата се практикува като подмяна на истината, главно чрез неверния глагол). Не „крещя“, Павка, а призовавам. Има разлика. При това - ефективно: твоят отговор го доказва. Ако „крещях“, щеше да си запушиш ушите. Но ти това не си направил, а си написал няколко страници, погрижил си се дори да ги отпечатат в газета.
И призовавам не по „театралному“, а от дъното на човешката си (и професионална) природа. Призовавам да говорим за проблемите, а не да мълчим като агнета. XXI век сме!
Извод: трансформирате очевидното (вие, от БКП-то) по твърде старомоден и неубедителен начин за все още хилавичкото, но, слава на Бога, раждащо се най-после гражданско самосъзнание!
5-а лъжа: „от вестника (имаш пред вид „Култура“)... защото никой не го чете“.
Ако никой не го чете, откъде е продиктувано твоето „писание“? Откъде са тогава тия 700 „харесвам“ в интернет? И откъде са тия над 200, които ми звъниха лично?
Да, всеизвестна истина е, че вие, дето пеете „На крак, о, парии презрени“, не обичате да четете. Особено „Култура“...
Но има и четящи хора. И май и ти си сред тях.
Припомнящ извод: “Не се гаси туй, що не гасне.“
6-а лъжа: „...като човек чете твоите редове, остава с впечатление, че Вежди Рашидов го е намалил” (бюджета за култура).
Кой „човек“ чете това така, Павле? В оня вестник, дето „не се чете“?.. Някой идиот, вероятно? Изрично подчертах, че за повече от 20 години, при смяната на правителства от всякакви цветове, бюджетът за култура е постоянно прецакван... Станал е една трета... и т.н.
А за Вежди - това... това е друга тема.
Извод: не ме е страх нито от министъра на културата, нито от културата на министъра, а от поддакващите му „праведници“, тъй като те успяват да деморализират общото ни пространство.
7-ма лъжа: “Твоят Муравей Радев“.
Нито съм гей, нито имам „мой“, нито Муравей съм имал.
Е, то никога не е късно, но засега това е чиста „Дзержинская“ пропагандна хватка от твоя страна... само дето някои делфини не ги лови агитпропът.
Извод: плавай (може и плувай) в чисти води!
8-ма лъжа: „...тогава от МК ти даваха средства, колкото поискаш, без да ти държат сметка за това как ги харчиш“.
... спри се, бе! Засрами се !И децата знаят, че такова нещо никога не е имало!
Кога не е имало отчетност (освен в червените ви партийни каси)?
Кога не е имало показатели (средна цена на билета, брой премиери, гастроли, количество зрители и т.н.)?
Манипулатор ли си, бре, Павка!
... а докато се забавлявах с група читави хора в професията „директорстване“ в „Сълзата“, половината пари идваха от МК, втората половина - от един генерален спонсор, мир на праха му, сложен човек, казваше се Владо, той основа М-тел.
Извод: Бойо, потърси си нов спонсор!
9-а лъжа: „и си мълчеше, Бойко. Мълчеше...“
Кога, бе, Павле, съм мълчал? Е, на „Позитано“ не съм говорил, но дотам ли ти е акълът? Ми чуй записите от радиото, виж телевизора от онова време!
При Ути, обаче, няма да ме намериш!
Извод: разрушенията в нравствеността на приносителите на т. нар. “леви“ убеждения води винаги до изопачаване на реалността, агитация, пропаганда, подмяна на истината с неистина и полуистини и ги лишава от... памет.
10-а лъжа: „Частен театър на ББ на държавна издръжка“.
... тук не мога да не се възхитя от интелектуалната мощ на ДС, където е произведено това мое „лого“.
Само че, провери (вие си имате начини) колко пъти, на какви автори (вкл. постановчици), къде и на какви места представленията на този (според изявлението ти) „частен“ театър „Сълза и смях“ са разпространявали българска култура отвъд Делиормана за тия 9 години, докато аз го оглавявах. И оцени колко БГ-театри имат единадесет международни фестивални театрални награди в тия години.
Извод: да го духат капиталистите!
11-а лъжа: “Според теб, Вежди закрил Сълза и смях“... и после... ти отдавна, Бойко, знаеше...“
... а бре, Павле, имах те поне за правно грамотен!
Тъкмо твоите пра-идеолози с пушките навремето са затрили тая гадна „буржоазна“ клика “Дружество славянска беседа“ и са й натресли Управителен съвет от Отечествения фронт, чрез което са я одържавили!
За втори път - засрами се!
Нас не би ни имало, ако не бяха предците от тая първа българска професионала театрална трупа, от която след години пониква Народният театър.
Аз... вързал бях примката около врата на Висшия административен съд (ВАС), за да запазим нашето лоно, ама дойде твоят Ламбо, турна там по задание от Сергей Станишев двама с каскети по акъл и... го затриха.
И понеже не лъжа, ето истината:
Извод: Не е Вежди, не е Ламбо, нито ти, нито аз. Националният ни манталитет е. Сори.
12-а лъжа. Прочети действащия по онова време ЗЮЛ и не ми дрънкай дивотии, че „Сълзата“ или хотелът е на читалището... Да, сега вече е... благодарение на тъпите ти другари... Единият игра младия Маркс. Лошо, в глупав филм, но получи награда. От Москва. Те това го умеят. Ама докога така ще я карате, бе? “Москва, Москва!“... Род и почит нямате ли?
Извод: поне не затривайте театри!
13-а лъжа: “Костов, срещу който не смееш да гъкнеш...“
... гъквал съм срещу Живков.
... изключван съм от комсомола.
... гъквам сега срещу пожарникаря.
... винаги съм „гъквал“.
... а на Иван му „гъкнах“ с мълчанието си. Но вие това не го разбирате.
Извод: няма извод, просто ще продължавам достойно, както аз го разбирам.
14-а не лъжа, а глупост: МК Били направили „Действие трето – „обвързване на бюджета с бройката зрители“ (в текста ти звучи хвалебствено за тях).
... човек, нямам какво да ти кажа, освен това, че Отечественият Фронт обедини... обединените... обединени.
Впрочем, също и парника, и аквариума.
Ей, хора, кой кого произвежда! Театърът - зрители или зрителите - театър, къде ви е акълът? Чували ли сте някога за т.нар. „държавна политика“? Схващате ли изобщо разликата между това чуждо за вас (вече) понятие и „естествения подбор“? Не ви ли иде на ума, че ако публиката почне да произвежда театър, скоро ще гледаме само порно и чалга?
Извод: те са непоправими.
15-а лъжа: „...твърдиш, Бойко, че другаде не е така...(следва) Лъжеш, Бойко, лъжеш“.
Не лъжа, Павле, не лъжа. И повтарям: никъде не е така - да се обвърже бюджетът единствено с бройката зрители.
Тънкостта е в думичката „единствено“.
Иначе - и в англоезична, и във френскоезична, и в немскоговоряща Европа има подобен механизъм. Но има и държавна политика, толерираща създаването на високо изкуство. Бил съм там, живял съм там, видял съм. Там си е... оранжерия за зрители... и не знам с кого се над-будалкваш в тоя контекст.
Извод: (понеже стадото пак ще ги избере, макар и в коалиция) да го прекръстим на Агро-културно министерство.
16-о: “Ален мак“.
Тъй го завъртваш, че едва ли не трябва да ме е срам. Не, Павле. Никак не ме е срам, че съм дишал в рамките на онова възможно време. Както и теб...
Пишеш, че ме помниш, значи си ме гледал. Е, да, ама аз не съм „гледал“, аз пишех (впрочем, и сега ми се случва) песни. Като например тази (има я на винилова плоча на „Балкантон“):
Ти посей трева/ и поживей със нея/ нищо, че без тебе времето отлита.
Поплачи, посмей се,/ пей, щом ти се пее/ даже и трева да бъдеш/ се опитай...
И т.н.,Павле!
Извод: вие театъра за щир ли го имате?... или за троскот?
За финал: в първия том на Станиславски има едно пожелание, почти разпореждане към бъдещия актьор (режисьор). Аз го изпълних, когато бях на 19 години, а то е да напишеш на първа страница от тетрадката, в която ще се обучаваш: “Не лъжи!“.
...а ти... лъжеш.
За тия с каскетите - убедително. Но нехудожествено. Недей.
Твой приятел:
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
