Косъмче от четка (изкуство), брой 41 (2968), 30 ноември 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Мечти за Пловдив
Български  |  English

Мечти за Пловдив

 

Градски мечти, Сдружение Изкуство днес - Пловдив, 20 октомври – 30 ноември 2012. Проектът “Градски мечти” е организиран от Сдружение „Изкуство днес” в рамките на HEICO - "Наследство, идентичност и комуникация в европейските практики на съвременното изкуство" от мрежата ATLANTIS в партньорство с Heinrich-Boell-Foundation, Бранденбург/Германия, SPACE projects/Словакия, Art&Cultural Studies Laboratory/Армения, GeoAIR Association/Грузия, KSAK-Center for Contemporary Art/Молдова. Събитието е част от инициативата “Пловдив – кандидат за европейска столица на културата 2019”.
 
Европейска столица на културата – как се постига тази мечта? С пропаганда на красотите и археологическите ценности или с градивна критика и дебат върху слабостите и проблемите на града? Сега и ние имаме възможност да изпитаме необикновената административна мярка на Европа за стимулиране на градовете. И отново най-труден е балансът между политическия интерес и творческата свобода.[1] Всеки европейски град реагира различно на предизвикателството, но в напрежението между амбициите и тяхната реализация много често, редом с конфликтите, се появяват дългосрочни проекти и урбанистични решения, невидими за управляващите институции до този момент, които променят не само имиджа, но и реалния живот на културните столици.
Това напрежение се усеща и тук. Възстановяването на културата сред приоритетите на държавната и общинска администрация по европейски директиви създава нова динамика на художествената ни сцена. Редом с голямото музейно строителство и цветните кашпи пред общината, на мода дойде изкуството в публично пространство.
Пловдивският проект „Градски мечти” се включва в тази тенденция доста успешно, редувайки умели провокации и дружелюбни “партисипаторски”[2] акции из града. За много от стратегиите на т.нар. “публично изкуство” тук едва сега започваме да говорим и да изпробваме, при все че градът е може би най-популярната тема на съвременното ни изкуство. Така, излязло от обичайните си обиталища, изкуството става все по-често обект на цензура, на медийни сензации, на политически кавги, на агресия от страна на минувачите или на небивал интерес и овации. Нито изкуството, нито публиката ни са достатъчно подготвени за този жив сблъсък в града, но и двете страни са вече навън, “на терен”. Затова интерактивната библиотека и архивът, събрани в “Баня Старинна” като ядро на проекта “Градски мечти”, правят особено ценна връзка между акциите, които протичат в Пловдив, и идеята за “публично изкуство” като цяло. Така моментната атракция за минувачите и странните слухове добиват форма и контекст, попадат в съпоставка с подобни практики от цял свят. Заедно с видео фестивала „Фасада”, проекта „Геометрия на времето” и наскоро проведения фестивала „Град и публични пространства”, „Градски мечти” е следващият от серията пловдивски събития, които изграждат съвършено ново отношение към градското пространство, а заедно с това и нова публика за изкуството.
Публичната среда, по правило отражение на културните и икономически отношения в обществото, е все по-активна в последните десетилетия. Наравно с агресивната реклама, отвсякъде изскачат абсурдите на нерегламентираното действие или еклектиката на вкуса от различни исторически пластове. Как попада изкуството в тази каша, може ли да взаимодейства с нея или разчита главно на контраста? Принизява ли го това до обикновена улична злободневност или го превръща в нов герой на споменатите отношения? В “Банята” се намират най-разнообразни отговори на тези въпроси – от самоволното действие на артиста, който ползва като материал всичко, което го смущава в града (Камен Стоянов, Самуил Стоянов, Татяна Фиодорова, Борис Краля), до градът като сцена (Александър Юзев, Венелин Шурелов, Бора Петкова, Клаус Шафлер, Зоран Попоски, Михаил Михайлов), градът като фикция (Паула Руш, Армине Ховханисян, Topp&Dubio), градът като отговор на културните празноти (проектът за музей на съвременното изкуство в Пловдив, изработен от Владислав Костов). Видео материалите, каталозите и принтовете представят минали акции и артистични интервенции от различни градове.
Пространството на старата баня се допълва постепенно и с документация от проектите, реализирани в Пловдив в рамките на „Градски мечти”, като инсталацията на Севдалина Кочевска „Целувката” в обновения Римски стадион и акцията FOOOOTBALLLL на Вероника Цекова, която организира четири отбора да играят с една топка на четири врати.
Две са най-силните провокации спрямо местния контекст, инициирани от основния двигател на проекта Емил Миразчиев – акцията „Изчистване”, с която, след като нае алпинисти да почистят големия надпис „ВМРО” от скалата на Младежкия хълм (едно от тепетата на Пловдив), художникът предизвика заливането на града със заплашителни плакати „ВМРО забавя, но не забравя” и акцията „Пространства за култура”, която стана повод през ден да се откриват символично мними културни институции в някои от най-ценните и същевременно най-порутени сгради в Пловдив. Тактиката напомня проекта МУСИЗ на Иван Мудов на Подуенската гара в София, но тук с настойчивото повторение, като че ли акцентът се измества от артистичната стойност на самата акция към реален дебат върху възможностите на набелязаните пространства. Особено важен е и синхронът на тази акция с актуалните протести против застрояването на Бунарджика в Пловдив, който подчертава поредното абсурдно противоречие в урбанистичните решения, родено от безхаберието на властовите структури.
И така, докато старата генерация художници от прословутата пловдивска школа се кахъри на глас, че инсталацията „Буря” на HR-Stamenov (17 ноември) руши прекрасната сграда на градската галерия[3], пловдивчани разбраха що е то зрелищен медиен импресионизъм в най-чист и съвършено изпълнен вид и получиха много нови възможности да прогледнат за потенциала и проблемите на града си.


[1]Една от основните особености на инициативата, отбелязани и в брошурата по случай 25-годишнината на Европейска столица на културата, p. 6: http://ec.europa.eu/culture/pub/pdf/ecoc_25years_en.pdf
[2]“participatory art” – стратегия в изкуството, при която публиката е пряко въвлечена в творческия процес, като се превръща в съавтор, коректив и изследовател на произведението. Този вид изкуство се счита за незавършен без физическото съучастие на публиката. (http://en.wikipedia.org/wiki/Participatory_art)
[3]Реакциите и коментарите „на място” са най-важният опит при работата в публично пространство, който предлага безценен сондаж на културните нива.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”