Български  |  English

Да правим Европа, танцувайки

 
„Принципно една супер идея, но онова, което ми липсва тук, е някакъв линк или указание как аз, като активен гражданин, мога да се ангажирам с начинанието и да се присъединя към такава доброволческа година... самата аз имам зад себе си една година по Еразмус (аз съм студентка) в Страсбург и по този начин с едно голямо свое цяло Европа ми стана по-близка, запознах се с много прекрасни хора от Франция, Италия, Испания, Турция и пр., и междувременно Европа вече е нещо повече от бюрократично чудовище, което обнародва закони против кривите краставици... тя има лице... лицата на тези хора; всички те са заслужили човек да се бори за тях и за една обща, заслужаваща респект заедност, което, за съжаление, се изгубва във всичките дискусии относно мързеливите южни страни и немците-нацисти.”
---
Привеждам дословно този коментар на читател към една публикация, свързана с възникването на европейския Манифест („Eine irdische Idee”, Die Zeit, 3.05.2012), защото той е удивително точна илюстрация на всичко онова, което Улрих Бек се опитва да каже с идеята за нов обществен договор (вж. Германска Европа, част ІІІ) – гещалт[1], през който би могла да бъде прочетена новата книга на създателя на концепцията за световното рисково общество. Но и сама по себе си, тази книга е рисково начинание, защото дръзва не само да концептуализира, а и да предлага изход от кризата на Европа, която е в разгара си и буквално всекидневно променя анализираната ситуация. Но въоръжен с теорията за риска, който принципно се различава от катастрофата (пак в новата му книга, с. 50), Бек съумява под напора на промяната да диагностицира проблемите и да очертава възможни решения.
Челси сътвори чудо и детронира Барселона! – тръбят вестниците в цяла Европа в края на април т.г. по повод полуфинала между двата футболни гранда в Шампионската лига. Но същественото за Бек е игровата стратегия: въпреки че все пак спечелва, Челси винаги играе защитно срещу Барселона. „Вместо това, ще преминем в офанзива, казва Бек: Срещу една Европа без европейци! („Eine irdische Idee”). А това ще рече: срещу една Европа на европейците като производители или потребители на прави краставици и за една Европа на европейците като хора, които искат да вкусват, да чувстват, да изживяват... които имат лица и тела и поради това могат да се радват, но и да изпитват болка, страдание и състрадание. Като 44-годишния Франк Шустер от Люнебург[2], който работил по екологичен проект в Атина и там видял как пенсията на майката на негов гръцки приятел на няколко пъти е намалявана; как съседите му напуснали жилището си заради високия наем; а магазините на неговата улица фалирали; как, принуждавани да икономисват, хората чувствали достойнството си наранено; и завръщайки се в Германия, той слушал смаян как всекидневно се злослови срещу „фалиралите гърци”. Или като 28-годишната Бригите Райман от Пасау, която участвала в проект за написване на германско-полски учебник по история във Варшава и живяла известно време там; посрещнали я много любезно, но тя усещала, че натискът за икономии буди спомени за империалистическа Германия и когато един пенсиониран съсед я попитал: „Какво всъщност е правил дядо ти по онова време?”, тя го погледнала и отговорила: „Дядо ми е бил на 14 години, когато войната е приключила”; и човекът срещу нея се стъписал за миг, после тихо казал: „Извинете”.
Призовавайки за доброволческа година за всеки европеец, всъщност Бек пояснява, че такъв акт би институционализирал „танца на разбирането” (Чарлз Тейлър), при който фалиралите гърци ще се превърнат в хора, изпитващи болка, търсенето на сметка от младата германка ще се превърне в несправедливо обвинение и, бих добавила аз, вероятно дори за „Меркиавели” ще се появи шанс да бъде поканена на този танц, в резултат на което колебанието за избраната от нея политическа стратегия ще се превърне в страховете на една жена, която отчаяно се мъчи да си поеме въздух, пристегната в отговорностите на канцлерския костюм.
Така замяната на дефанзивната с офанзивната стратегия срещу „една Европа на институциите” – каквото е предложението на Бек – по същество означава замяна на защитаващите се национални икономики и политики (символизирани от германската икономика и политика) с преминаващата в нападение множественост на националните култури. Когато апелира за „повече Европа”, Бек противопоставя „абстрактния дом на европейските институции, чиито стаи са празни”, и индивидите, които „живеят Европа” и „не искат да се настанят в дома, построен за тях някъде там, в Брюксел”. За да стане обиталище, този дом трябва да бъде изграден от самите му обитатели: от „гневните гърци, безработните испанци, загубилите сигурността си германци”. За всички тях (а и за нас, тук и сега) „doing Europe” e възможно само, танцувайки „танца на разбирането”. Метафората за танца е изключително важна, защото, докосвайки се и движейки се в общ ритъм, телата като живи тела [Leiber] могат да се разпознаят взаимно, да се почувстват и да се изживяват [leben] в танцуването. Разбирането като съприкосновение, което винаги е взаимно: ако те докосна, на същото място и в същия миг ти също ме докосваш.
Затова, когато казвам, че цитираният в началото коментар, взет от мрежата, е удивително точна илюстрация на идеята на Улрих Бек за новия обществен договор за Европа, имам предвид, че „изправянето” (синхронизирането, уеднаквяването, анонимизирането, съизмерването) на краставиците ги лишава от вкуса и мириса на кривите краставици – вкуса и мириса на земята, от която са израсли и който са поели и пренасят през времето и пространството. Като виното от глухарчета на Бредбъри: „Погледнеш ли го в зимен ден, през снега бързо избуяват треви, дървесата се накичват с птици, с листа и цветове, сякаш рояк от пеперуди отдъхва, понесен от вятъра. И както се взираш, небето се променя от сиво в ясносиньо...”.


[1] Gestalt (от немски) – форма, фигура.
[2] Люнебург - град в провинция Долна Саксония.
още от автора
Нина Николова е социолог, преводач на книгата на Бек "Откриване на истинската политика" (2002)


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”