Глад за по-добре изяден свят
“Всичкоядецът” от Мирослав Христов. Режисура Ани Васева. Художник Георги Шаров. Звук Дата Транспротер. С участието на Галя Костадинова и Дата Траспортер. Спектакълът се реализира от сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge и ТР „Сфумато” с помощта на Министерството на културата.
Без да вдига много шум, Ани Васева упорито продължава и с този спектакъл изследователската си работа върху новите идеологии на либерализма, вписани в тялото като централен негов обект на желанието и поради това възможни за рефлектиране в театъра отново чрез тялото. При тази работа тя търси свои опори и граници в създаването на един философстващ върху ставащото с човека театър. Естетически той без съмнение е близък до новата постбрехтианска практика, но в никакъв случай не се изчерпва с нея. Използват се различни подходи и техники на работа с тялото – както от дългия и богат опит на театъра, така и от по-краткия - на съвременния пърформанс, танц и инсталационизъм. Идеята е да не се допусне при този процес възпроизвеждането на вече постигнатия ефект. “Всичкоядецът” е интересен опит в тази посока.
За разлика от „Пиеса за умиране” и „Франкенщайн”, вниманието на гледащия е редуцирано върху едно тяло, върху един актьор. Минимализмът във визията и пространствената клаустрофобичност в новия the fridge действат като физически натиск на контекста върху тялото на актрисата и нейния партньор в дъното, който те трябва да преодоляват. Изключено е всичко излишно.
Консумацията, поглъщането, храненето не е просто тематичен фокус, който актрисата показва чрез текста. Текстът на Мирослав Христов, който е бил представен в работен вид на Малкия сезон на ТР „Сфумато”, се оказва също (както всичко, за което той говори в него) сам „храна” в представлението. Той функционира като материал, който е едновременно „погълнат”, но и изричащ всевъзможни начини и неща за изяждане при това поглъщане. С други думи, яденето е жизнена дейност, избрана тук за осмисляне на човешкото в едно общество, което се дефинира чрез консумацията, но го виждаме като типично и при създаването на самия театрален акт. Така самият театър е критически отчужден, показан е като „инструмент” за мислене на света, като рефлексивна естетическа среда.
Ефектното начало на спектакъла (с безкрайното екстатично изтегляне от актрисата на бяла платнена пъпна връв от едно демонстративно спектакуларно тяло ) е „раждането” на тялото от самото себе си, тоест, като технологично, и в този смисъл като естетическо създание. С появата на думите, с физическия акт на тяхното „произвеждане” от актрисата, то заработва и като сетивно въздействащо тяло. Звукът на Дата Транспротер също като думите придобива ефект на „опредметяване”, който води до усещането му от зрителя като автономен театрален инструмент за въздействие.
Всичкоядецът е фигура на човека, който няма профил, пол и индивидуален образ. Той е централен гестус на консумацията в съвременния свят (или съвкупност от жестикулации и думи), който е взет като изходна точка при опит за разбирането какъв е този човек, който се стреми страстно към един „по-добре изяден свят”. Галя Костадинова го превръща в непосредствено, екстремно физическо присъствие. Трудна актьорска работа. Не само за дебютираща актриса като нея. Особено предвид факта, че не й е оставен миг за поемане на въздух, че във всяка част от цялото е търсена висока степен на интензивност в изпълнението - в различен ритъм и при специална работа с гласа и звука.
Актьорската екстремност по-често е израз на неочаквана режисьорска работа с познати театрални и литературни текстове. Във „Всичкоядецът”, впрочем, както и в другите работи на Ани Васева, тя се оказва нейният инструмент за показване на вписаните в емоциите и телата идеологии и при това въздействащ силно, сетивно. Става дума за театър, който чрез собствен изказ се опитва да мисли критически съвременния свят – не чрез познатото инсцениране на повече или по-малко актуални и познати теми и образи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
