Български  |  English

Оправете си грешката!

Гневен монолог на един режисьор за реформата в театъра

 

Говорете, бе! Стига с това мълчание на Е-Ге-Не-тата! Нищо, че „свестните у нас считат за луди” и „глупецът вредом всеки почита!”… Трябва да говорим. В XXI век сме, иначе ония костюмирани самодейци, самоназовали се „политици”, съвсем се забравиха - и ще ни смажат, подменяйки Леонардо с „Леонардовска гроздова” или с Микеланджеловска туршия (може и луканка)… Да говорим!
Призовавам ви, приятели, врагове, сърдити, придобрени, фенове и отрицатели, нека да отворим обществения дебат, нали сме елит? „Елитът е онази част от нацията, която счита себе си отговорна за останалите”, се казваше в един филм на Зануси. Още по соца. „Вече нямало смисъл”?.. Не, не съм съгласен, винаги има смисъл. Дори и в пожарната (особено пък там) имат уши... и невинаги всички пожарникари са пияни.
... А пък Данийл Хармс казваше: „Говоря, за да ме има”… Ми… нека да ни има, мамка му! Най-малкото, защото „колко кратко сме живи и… колко дълго ще бъдем умрели!”…
Темата ми: Културният геноцид в България в годините на прехода. И като част от него - апогеят на невежеството в така наречената театрална реформа, изведен от Вежди Рашидов и полковник Митко Тодоров до Килиманджарски висини…
Първо: малко статистика. По времето на министъра на културата проф. Димо Димов бюджетът на министерството е бил около 344 милиона лева при почти същото съотношение лев-долар. Да, ама тогава можеше с един лев да се купят десет кифли с мармалад… А сега - един кроасан. Защо го казвам? За тия години на „прехода” този бюджет е вече (при най-разнообразни по цветовата си и уж „идейна” окраска правителства) под 100 милиона. Значи, намален три пъти. Като добавим и кифлата - трийсет пъти…
Ама защо, бе, къде ви е акълът?
В 1987 г. бях в Париж и се питах дали да не емигрирам в Канада. Срещнах се там с една дама (в София нямаха посолство), нещо като културно аташе, и тя с грейнали канадски зъби ми се усмихна, щастлива от факта, че, цитирам: „вече от няколко години ние имаме Министерство на културата, също като във Франция…” Дрешките и парфюмът й бяха първа линия, да речем, ”Версаче”… но ме отказа от емиграцията… Нашето „Министерство на народното просвещение” е създадено малко по-рано, след Освобождението…
Айде, ликвидационните съвети на Филип Димитров, които утрепаха земеделието, да им простим наивността, невежеството и лакомията… Но културата? Как не ви е срам, бе! Този народ 700 години (200 - под византийско и 500 - под турско) е оцелял благодарение на културата си. А вие, случайни комсомолчета и юнаци от дълбоката провинция на амбициозната малограмотност и мозъчната недостатъчност, ще я „рестриктирате”! 30 пъти?!!! Срам ме е от вас, момчета и „бизнес-каки” от парламентарната чалга, срам ме е заради дедите ни, бащите ни, бабите ни, заради Вазов, Славейков и Яворов, срам ме е!
Впрочем, вие знаете ли какво е това „срам”?
Време е да влезем в темата, в частност: театралната реформа…
Не е тревожно, а… земетръсно е там…. Ама тихо земетресение, резултатите - после…
От времето на комунистите (тройните), начело с Ламбо, бе преустановен общественият и съсловен дебат за така наречената „реформа” в театрите. Вежди обаче го задмина и вече всичко става на тъмно. Закри „Сълза и смях” в София като единствената сцена за свободни и алтернативни идеи (пришиха я с Митко Тодоров първо към Народния театър, сега пък я харизаха на читалището, уж да спестят бюджетни пари), а същевременно разделиха, тоест направиха два (!) театъра във Видин - куклен и драматичен (?).Вероятно защото във Видин гъмжи от театрално-драматична и куклена публика…
Кадровата им политика по отношение на директорите е катастрофална – „каквото каже Партията”; по-зле и от БеКаПе-то са… За да кадруват партийно (Законът им позволява да го заобиколят), назначават повсеместно „временно изпълняващи длъжността”, без конкурс, тоест, без експертна оценка на комисия в уж европейското и демократичното ни общество – и тия „временни” ги влачат с години. Ако назначените бяха поне компетентни - няма драма, но уви, обратното е! Само си припомнете оня юнак във Варна - препоръчан от местния ГЕРБ и назначен от Вежди - който се прочу с интервю, в което даде положителна оценка за театрална премиера, каквато никога не е имало в ръководения от него оперно-театрален център във Варна (щото кракът му не е стъпвал в театър), също като кретена депутат, прочул се с идеята за добросъседство или каквото беше там между България и несъществуващата държава Нубия. Бях във Варна по това време, Митко Тодоров и Вежди отидоха да укротяват страстите и да го закрепват партийно… Този един ден отишъл в гримьорна в операта и, вбесен, попитал едно сопрано (тя се разпявала) „от кого имала разрешение да пее по това време”…
В Музикалния театър (след скандалите и стачките по повод спечелилия конкурс, но неприет от трупата Борис Панкин), за да няма „народно недоволство”, назначиха (пак „временно”, ма и до днес…) едно напълно несъстоятелно момче, бивш неуспял хорист, преквалифицирал се в хамалин и израснал до фирма за хамалски услуги, който извикал драматурга на театъра и й рекъл: „К`ви са тия остатъци от социализЪма, к`во е туй драматург? Вий ник`ва работа не вършите, я да вземеш, за да си изработиш заплатата, да седнеш долу на пропуска с един лист хартия и да записваш кой с колко минути ми закъснява за работа!”… Тя отказала и той след две седмици съкратил бройката… Слуховете говорят, че бил препоръчан от кадровици на ГЕРБ. Същият този умник представил на събрание, в присъствието на зам.-министъра, полковник Тодоров, новия „главен диригент” (много сложна и отговорна длъжност там, където има симфоничен оркестър) - едно доскоро хубавко сопрано, което поради спецификата на образованието и професията си хал хабер си няма ни от партитура, ни от администрация (в момента тя е зам.-директор по художествените въпроси). Но то е отделна работа - за нас, българите, лека е тая работа, администрацията… да не говорим за партитурата…
Извод: няма конкурс, значи няма и експертна комисия, значи няма и потребност от „ниво на компетентност”, стига Партията да е подкрепила кандидата… Иде ми да се провикна като Борис Пастернак след инкриминирането на романа му „Доктор Живаго” (Нобелова премия по време на комунизма): пиел водка на вилата си в Переделкино, сам на масата, гледал зида пред себе си и крещял: „В кой век сме, бе-е-е-е?”.
А в Сатирата? Пак за „временно изпълняващ” е назначено „Милото” - един придобил днес телевизионна известност с някаква роля в сериал, но отхвърлян от експертните комисии (когато все още се провеждаха конкурси) поради очевидна некомпетентност перманентен кандидат за директор. Няма да коментирам, че спря началото на репетициите на Чехов (малките му комедии) при готово разпределение, предназначено да чества 60-годишния юбилей на Пацо Сираков. Ще кажете: лично си засегнат - и не звучи убедително… А убедително ли звучи идеята на този актьор, вече директор, транслирана в Националния ефир, че „театърът трябва да се учи от чалгата”… защото там, в чалгата, вече имало „високо художествено ниво… на клиповете”?... Директор на театъра на Методи Андонов и Младен Киселов, на Калата и Парцалев, на Нейчо Попов, Гриша Островски, Коко Азарян… Нямам думи.
Що се отнася до абсолютно некомпетентната им и безмозъчна идея, която нарекоха „реформа”:
- Обиколил съм три континента, специализирал съм в Москва, Варшава, Краков, Париж (университета „Дофин” - финансиране и мениджмънт на културни институти). Но да забравим Европа. Даже и в Македония, дори в Босна и Херцеговина, че и в Албания не съм срещал подобно недомислие: няма бюджет, няма държавна политика, всичко е на „бройка зрител”.Ти си директор и ти даваме по толкова пари на „бройка зрител”… Ми да го прекръстим на „Министерство на култур-земеделието”! - там също вероятно дават по еди-колко си евро на бройка домат, пъпеш, картоф… На това му викам „пазарна икономиЙка” и то е тъй… А в глупавата Франция и в още по-тъпата Германия държавата налива средства, за да има и елитно изкуство, наречено театър, опера, симфонични оркестри, независими формации… Никой обаче не пречи на булевардните театри - там играта е друга, цените на билетите – също. Нека си печелят от филистерите с булевардни спектакли, но парици ний даваме на театрите, които правят изкуство. Защо? Защото сме бивши империи и знаем, че без елит една нация оглупява. Резултатът от, подчертавам, малоумната им „реформа” е афишът на театрите в България - от „Монолози за вагината” до „Пиеса за вибратора”. Защо? Защото, вместо да провеждат смислена държавна културна политика, те - и Вежди, и Митко Тодоров, въведоха принципа на „оцеляването”, търговското. И директорите, даже и баш тъпанарите сред тях, се спасяват и си връзват гащите с проституираща репертоарна политика.
На тези двамата (реформатори) мои приятели ще напомня една мисъл на нобелиста Иво Андрич: „По време на турското робство, благодарение на своята хитрост и гъвкавост, българският народ е успял да оцелее. Но в процеса на това си оцеляване, този народ завинаги е загубил смисъла на оцеляването.” Това направихте с тая си „реформа” в театрите и ОФД-тата, пичове! Имате и власт, и време, оправете си грешката!
Надеждата ми е в една латинска поговорка: ”Ars longa, vita brevis”. Изкуството (и театърът като твърде устойчив) е по-силно от ветровете и личностите на деня. Ще ни надживее.
… пък дъщеря ми казва: „Споко!”…
още от автора


1 - 02.11.2012 14:16

да
От: Чено
Бойко,абсолютно съм съгласен!А,относно иконо мическия статус-един прост пример.Преди няколко години играхме в Русия.В Москва имаше 280 театъра,на следващата година 400!!!ТА,на улицата ,на която има театър,фирмите и юридическите лица,вместо да плащат 20% данък,дават 15% на общината и 3% на театъра!Ако пропуснат,минават на ставка 22%!Простичко е.Верно е ,че Москва е най-скъпият град в света,но руснаците поддържат своята идентичност като НАЦИЯ и с КУЛТУРА,не само с оръжие
 |« < 1 2
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”