Брамс-версии
„100 процента Брамс” – така са назовали своя монографичен проект от 20 концерта музикантите от вече утвърдилия се клавирен „Quarto Quartet”. От биографията на състава се разбира, че от миналия сезон той е под „шапката” на Софийската филхармония. От съдържанието на проекта пък се разбира, че той се реализира и с поканени от квартета други музиканти, очевидно с цел да се покажат повече камерни произведения на композитора, които у нас напоследък се изпълняват някак спорадично или в учебни пространства. В този Quarto-кръг са се включили активно работещи във и извън България музиканти, което предполага интересна обмяна на идеи и свежест в изпълняването на различните Брамс-версии.
Концерта в камерна зала „България”, който посетих, бе своеобразна копродукция между световноизвестния виолончелист Ласло Феньо в партньорство с живеещия в Лондон пианист Иво Върбанов (в първата част на концерта) и самия квартет (във втората). Тази комбинация бе интересна възможност за слуха да констатира различния опит, култура и инструментален възглед в подхода към музикалния текст на композитора. В този смисъл, Ласло Феньо (1975) ни подари незабравимо изживяване с двете виолончелови сонати на Брамс. Тук много рядко може да се чуе такъв вид челизъм – дълбинен, метаморфозиращ звук без капка отклоняване от интонационния фокус на емисията, красива, изпълнена с неизброими темброви трансформации кантилена, великолепно артикулиран щрих, съчетан със строго отношение към фактурата, овладяване на текста до радостна степен – така че той да е вече повод само за мълчаливия дебат между изпълняващия и слушащите. Феньо съвсем естествено кани на интимен музикален разговор публиката и я приема с голяма коректност, дори когато част от нея изобщо не знае за какво става дума, но пък го показва, абсолютно оглушала за тишините-отзвуци между частите. Партньорът му Иво Върбанов бе стриктен по отношение на общото движение, но никак не му бе лека задачата да се ангажира цялостно, за да допълни тоновия квалитет на челиста най-вече по отношение на щрих и тембър. Повече във втората соната сполучиха тези усилия, особено във втората част, където кантилената бе въздействащо „изпята”, а Феньо бе невероятен като тембър (сбор от тембри), добавящ боя към песенната тема на пианото. Макар и рядко, имаше ги тези общи моменти на цялостно освобождаване от принудата на текста и неговото артикулиране, моменти на извисеност и достигане до взаимна еуфория...
Във втората част на концерта Quarto квартет изпълни първия клавирен квартет на Брамс. За Иван Пенчев (цигулка), Дарина Василева (пиано), Татяна Тодорова (виола) и отскоро Димитър Тенчев (виолончело) клавирните квартети на Брамс са репертоарни. Притежават ансамблова техника, защитават ярко и силно своята визия за творбата. Това е композиция, която предполага екстремна енергия в работата върху детайлите и фантазия в специфичната вариационност на движението (първа част)... Произведението предлага на своите изпълнители поредица от провокации, но и зашеметяваща прелест. Може би не е случайно, че тъкмо този квартет Шьонберг е преработил за оркестър, „за да се чуе най-после всичко в него”, както се изразява той. В оригинала пианото е натоварено с доминираща роля – покрива звуково големи сегменти от формата, определящо е в изграждането й. Изпълнението на четиримата бе скоростно, излъчваше инструментален виртуозитет, експлоатира стопроцентово ефекта от огненото финално „циганско рондо”...
И все пак, този „ликуващ дискурс” ми бе леко еднообразен. Текстът предполага повече задълбоченост по отношение на динамичното и щрихово разнообразие. Тя няма да убие ефекта от скоростта, нито щастливото ансамблово движение. По-сериозното усилие в тази насока би било благотворно за мащаба на прочита.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
