Български  |  English

Намерената кауза

Общите блага и протестите за Закона за горите

 

В публикацията си “Загубената кауза? Протестите срещу Закона за горите и общите блага” (Култура, бр. 31/2012) Мария Иванчева прави опит да свърже т. нар. “общи блага” и протестите срещу Закона за горите. Изваждайки на преден план единствено блокадата на Орлов мост, на част от която авторката е присъствала, тя превратно интерпретира твърде много факти. Като участник в тези събития, а и в гражданската група “За Витоша”, чувствам нуждата да отговоря на натрапващите се неточности и грешното им тълкуване. Считам, че публикуваният анализ не отговаря на значимостта на тази мащабна, продължителна и ключова битка срещу олигархията и лобизма в България, поради което ще ви предложа и своя прочит на тази поучителна история.
Първо, трябва да уточним, че протестите, които продължиха повече от половин година (от декември 2011 до юни 2012, като блокадата на Орлов мост бе само част от този процес), бяха „за” Закона за горите, но против лобистките поправки в него. С тях властта подаряваше на курортистката олигархия (Цеко Минев), дървената мафия и лично на един депутат (Емил Димитров) възможността за безконтролна гола сеч и застрояване. За щастие, редица неправителствени организации и самоинициативни граждански групи намериха в себе си смелостта да се опълчат на този груб акт на беззаконие и в крайна сметка имаха значителен успех. Тази ключова битка бе спечелена със споделените усилия на всички мислещи и действащи граждани не само в София: протестите бяха подкрепени и в Пловдив, Варна, Бургас, Казанлък и т.н. Успехът дойде с любовта, вярата, труда, силата и постоянството на хората, които се организират сами и успяват да измислят и изпълнят, една по една, поредица от тактики в защитата на общите блага, произлизащи от българските гори и планини. Тези действия бяха изключително в условията на кризисна ситуация - пълно непознаване от обществото на казуса “Закон за горите” и “Витоша ски”, почти тоталното медийно затъмнение по реалните проблеми и професионално ПР-замъгляване в медиите относно развитието на туризма, общините и зимния спорт у нас.
Важно е да изясним някои основни противоречия, плод на ограничено и остаряло идеологическо мислене за това кога и как могат хората да се обединяват около общи цели и да ги постигат заедно като гражданско общество. Изясняването им е съществено, защото това е ключов проблем за здравината на социалната тъкан у нас. Поради това и говоренето за “общи блага”, без да има или да се дава дефиниция на понятието, е доста неубедително. Още по-голяма неяснота обаче създава опитът да се дават конкретни примери за гражданска защита на тези общи блага в някои европейски страни и да се задава идеологически паралел с България. Предвид всичко това, странно е, че протестите за горите се изваждат от контекста на общото европейско течение за връщане на “общите блага” и се представят като протести на “елитарна средна класа софиянци” – “еколози”, “скиори” и “деца на прехода”, които не знаят какво искат и бранят само правото си да карат ски. Тоест, правото на достъп до планините за спорт, туризъм и рекреация не е “общо благо”, а е пренебрежително определено като “благо на средната софийска буржоазия”. Според нас, такова тълкуване, освен че е невярно, има само демотивиращ и разрушителен ефект върху новото поколение гражданско общество в България и е по-скоро провокация.
В началото на публикацията си г-жа Иванчева задава два въпроса, на които тя по-скоро не успява да отговори. Да опитаме да дадем отговор на тези въпроси. Първият е: „Какво ни казва успехът на този протест на фона на толкова много мълчание в българското общество за безмилостната приватизация и комерсиализация на всяка сфера от живота ни през последните двайсет години?
Ето нашият отговор:
- Трябва да се разбере, че този протест не беше еднократно явление (четирите събирания на Орлов мост, които прераснаха спонтанно в блокади на кръстовището), а серия от събития, успешният резултат от които, освен че трябва да служи за пример, ни казва няколко неща:
А) Хората в България могат да намират и разпознават каузи, около които да се обединяват и да постигат заедно своите общи цели като гражданско общество. Това се случва, когато няколко граждани се срещнат на едно място при разпознаване на общи интереси и вземат решение за извършване на общи действия за постигането на целите. Орлов мост и всички последващи събития бяха предшествани от продължителна и системна работа. Това беше резултат от усилията на будни и целеустремени хора и доказа, че ако се работи в посока образоване и информиране на обществото по значими за него проблеми, то може да се събуди, да определи своите приоритети и да започне да действа по тях.
Б) Търпимостта на българското общество към нередностите в различни сфери от живота ни вече постепенно достига своя предел. Започва осъзнато говорене, разбиране, обединение и действие. Тази година това стана кристално ясно още в самото й начало - месеци преди събитията на Орлов мост, гражданското общество у нас се пребори с властта и с мощния външен натиск, като постигна победа с мораториума върху хидравличното разбиване (фракинга) за проучване и добив на шистов газ. В основата на масовите действия и натиска обаче, стояха хората от организационните групи на Гражданската инициатива срещу фракинга по места. Авторът също е участник в организационната Софийска група на Гражданската инициатива срещу фракинга като гражданин и докторант по кризисна комуникация, както и в организацията на групата “За Витоша”.
Подобни граждански инициативи бяха създадени и във връзка с промените в Закона за горите. Те бяха и в основата на успешната кампания против скандалния лобизъм, а тяхното изследване тепърва предстои да бъде направено. Ако се интересувате повече от тази проблематика, може да научите повече от статията на един от участниците в група Богдан Христов на www.pateka.org.
В) От нашия опит като граждански активисти сме достигнали до изводите, че за успешния сблъсък с отделни проблеми, свързани с комерсиализация и приватизация на различни общи блага, трябват: 1. специфично практическо познание; 2. силна вътрешна нематериална мотивация; 3. постоянство; и най-вече – 4. убедено в правотата на каузата си ядро от хора с разнообразен ценз, които могат да отделят свободно време, сили и средства, за да водят своите граждански битки с олигархията и властта. Създаването на една гражданска група по проблем или система от проблеми в дадена област (засягащи и “общи блага”) изисква първо участниците да се намерят помежду си и да се опитат да дефинират проблема. В опитите за дефиниране на проблема (който може да подлежи или да не подлежи на такова), те намират своята кауза. Една силна и въздействаща кауза изисква хората да бъдат убедени в нея, мотивирани, запознати (или бързо разбиращи и усвояващи), последователни, с различни специалности и начин на мислене, които, освен всичко, са готови да й посветят и част от свободното си време.
Впоследствие те изясняват помежду си няколко неща, без които гражданската група не може да постига резултати: 1. Отново заедно “намират” и ясно дефинират своята кауза; 2. Определят се хората, които ще “извличат” (набавят), прилагат и адресират нужната за постигане на целите експертиза; 3. Решава се кои хора ще конспектират, интегрират и предават с достъпни послания каузата и експертизата в движението им към постигане на целите – чрез ясна комуникация в достъпните канали; 4. Всички заедно предлагат, организират и участват в събития (включително протести) с идеи, творчество, логистика и влагане на лични средства според възможностите си. Участниците в групата “За Витоша” не знаехме всичко това предварително – научихме го постепенно в процеса на работа.
Втория въпрос, който Мария Иванчева повдига в статията си, е: „Дали, подобно на други движения за правото на равен достъп до некомерсиални общи блага в Западна Европа, нашите протести са знак, че чувството за социална солидарност и общност все още тлее в страната ни?
Може да се каже, че чувствата за социална солидарност и за общност са едни твърде абстрактни понятия в постмодерното ни време на глобализация, космополитизъм, фрагментарност, както и различни типове нереалност, които се създават и се представят на хората като “реалността”.
Първото, което е сигурно, е, че откакто съществуваме на Земята, хората се обединяваме и сдружаваме на базата на свои лични интереси, желания и търсени ползи. Личните интереси на неколцина/ мнозина се превръщат в групови цели. Второто сигурно е, че в съвременната ни реалност от нереалности, проблемите, които се раждат заради лични интереси и групови цели, са хиляди. Хилядите проблеми обаче не съществуват по единично, а са свързани в отделни системи от проблеми. Пионерът в системното мислене и науката за управлението Ръсел Акоф (1999) нарича тези системи от проблеми “бъркотии” (messes)[1]:
„Хората не се сблъскват с проблеми, които са независими един от друг, но с динамични ситуации, в които съществуват сложни системи от изменящи се проблеми, които взаимодействат помежду си. ... Аз наричам тези ситуации бъркотии. Проблемите представляват абстракции, извлечени от бъркотиите чрез анализ.
[Този анализ е експертизата, спомената по горе, която гражданското движение трябва да има, за да постигне резултати в оправянето на бъркотията, към която е насочило усилията си – бел. авт.]
… Поради това, когато една бъркотия, която е система от проблеми, се разделя на части, тя губи своите основни качества, губят ги също всяка от частите.
[В този смисъл, проблемът с цените на тока, заради който г-жа Иванчева обвинява граждани и природозащитници, че не протестират, е изваден от цялата мафиотска бъркотия в българската енергетика - в нея влизат, например, и проблемът с шистовия газ, с АЕЦ “Белене” и ядрената мафия в АЕЦ “Козлодуй”, непоследователното и неясно стимулиране на ВЕИ и т.н. За да се тръгне към решаване на отделния проблем с цената на тока, трябва да се започне от осъзнаване и обясняване на бъркотията в енергетиката, което организаторите на този протест не са осъзнавали или просто не са имали нужната експертиза – бел. авт.]
Поведението на една бъркотия зависи повече от това как третирането на нейните части заедно им влияе взаимно, отколкото от самостоятелните въздействия върху всяка нейна част поотделно.
[Затова, предвид авторитарното, лобистко управление на премиера, чиято “скромна” личност е най-съществен проблем в бъркотията със Закона за горите, едно настояване за изключването му от диалога за тази бъркотия (което г-жа Иванчева настоява, че трябвало да се направи от разговарящите с властта хора от природозащитната Коалиция и ГГ “За Витоша” след блокадите на Орлов мост през юни) би довело до твърде несигурно поведение на самата бъркотия в посока на разрешаването й. Още повече, че “скромната личност” е избрана от много хора, повечето от които, благодарение на цялата ПР и медийна окупация, все още й имат доверие. Чавдар Христов (2008) посочва, например, че съвременната ситуация на интермедиарно въздействие индикира трудно контролируеми възможности за пропагандна дейност, например в моделите на медиокрация и биотоп[2]. – бел. авт.]
Частичното решение за една цяла система от проблеми е по-добро, отколкото цялостно решение на всяка от нейните части, взети поотделно.
[Така, решавайки почти изцяло системата от проблеми, наречена “Закон за горите”, природозащитната Коалиция, ГГ “За Витоша” и всички активни граждани не само помогнахме за популяризирането на проблемите на гората, защитените територии, туризма, местната икономика, спорта, Витоша и други бъркотии, но навлязохме заедно в частично решаване на мега-бъркотията (mega-mess)[3], която условно можем да назовем “Олигархия-Власт-Медиокрация-Лобизъм-Монопол в България” – бел. авт.]
За жалост, последната мега-бъркотия е твърде сложна и все още не може да бъде дефинирана по начин, по който да започне нейното цялостно разрешаване – чрез кауза, експертиза и комуникация. Историята на човечеството е доказала, че силовата революция на Улицата не може да бъде трайно решение. Въпреки неотложността му, трябва да се приеме, че разплитането на тази мега-бъркотия има широк времеви хоризонт и трябва да става систематично и на части – с концентрация на човешки ресурс и енергия върху съставящите я бъркотии и подсистеми от проблеми.
В този смисъл, говоренето за “общи блага” по същество представлява говорене за почти “всичко”, а говоренето за “всичко”, като философски парадокс, е равно на казване на “нищо”. Последното е специалитет на срамно голямо множество от “скромни” политици, които се упражняват в него вече 70 години, че и повече. Политолозите го наричат популизъм. “Скромните” се осланят на тесни, стари и подвеждащи идеологии за “власт-маркетинг” (продаване-на-власт), наричани “ляво”, “дясно” и производни (гримирани понякога с маркер като “нови”), като задължително изграждат образ на “врага” и създават изкуствени стойности за противопоставяне на хората за собствена полза.
Защо не останахме на Орлов мост? Защото, след като желаният ефект бе постигнат, би било самоцелно да продължим с нерегламентирани форми на протест, това би привлякло предимно хора без кауза и експертиза – крайни хора, противопоставящи се помежду си или за лични облаги, или за самия “спорт”, или наистина гневни, но не можещи да дефинират проблеми. Ние не бяхме такива, ние продължаваме и водим още битки.
При всички положения е неприятно, когато млад автор, при това изследовател в социалните науки, остава в клопката на гореизложените разделения. Ситуацията с гражданското общество у нас е достатъчно сложна, за да я усложняваме допълнително с натрапени, изпразнени от съдържание идеологически понятия и спекулации. Ако желае, г-жа Иванчева може да попита който и да е от нас директно за всичко, което я интересува. Сигурен съм, че всеки би отговорил подробно на вълнуващите я въпроси, но не смятам за нужно сега да губим времето на читателите на в. “Култура”. Всеки човек може да чуе какво ли не по улиците и площадите и да го припише на гражданска група или НПО коалиция, но е, меко казано, нередно това да се прави от един млад социолог и социален антрополог. Намирам, че твърденията и генерализациите относно толкова важни, деликатни и сложни обществени събития, като протестите за Закона за горите, трябва да се основават върху сериозно научно изследване, с анализ на достоверни и представителни емпирични данни.
Доста е спорно, например, твърдението на Мария Иванчева, че „социалната тъкан в България загива под наслоените пластове антихуманен индивидуализъм”. Индивидуализмът съвсем не винаги е задължително антихуманен и едно по-внимателно вникване в пластовете му може да разкрие това. За да поддържа здравина и гъвкавост, социалната тъкан в България (и където и да е) по-скоро има нужда от балансирани стойности между кръвта на индивидуализма и мускулите на колективизма. Естественото създаване и развитие на групата “За Витоша” в голяма степен успява да постигне това.
Петър Кърджилов
 
 
Списък (непълен) на протестните събития срещу поправките в Закона за горите – от края на миналата година досега:
26 декември - Карай за Витоша 1
2 януари - Карай за Витоша 2
11 януари - пред парламента: За Витоша, планините и горите!
16 януари – Време е за Витоша в + това
18 януари – шествие: Горите не могат да говорят. Да викнем вместо тях!
22 януари - Планиниада на Голи връх
4 февруари – шествие: Горите не могат да говорят. Да викнем вместо тях. Отново!
8 февруари - големият флашмоб за приемането на първо четене
8 февруари - Миксер планина (какво не е наред със закона за горите)
20 февруари - SOS гора!
1 март - жива верига в подкрепа на Тома Белев
3 март – митинг: Да спасим гората – да спасим държавата
8 март – “Любовното” обяснение за липсата на ски сезон
14 март – шествие: Спасете гората от закона
28 март – флашмоб след приемане на второ четене в земеделската комисия
1 април - Карай за Витоша 3
4 април – акция: Какво ще е гора според закона за горите
10 април – шествие: Какво ще отсечете, депутати, корупцията или гората?
14 април - Фотография в подкрепа на горите
24 април – Кой е за Витоша – снимай се
10 май - Законът вони на корупция!
16 май – шествие: Не грабете единствения ресурс на България
18 май – Е-мейл и SMS атака за горите
22 май – шествие: Спрете отравянето на водата и изсичането на гората!
6 юни – акция: Маски на лицата, пряко облагодетелствани от скандалните поправки
12 юни - флашмоб срещу закона за горите
13 юни сутринта - протест срещу шистовия газ, новия Закон за горите и унищожаването на Морската градина
13 юни вечерта - Да отнемем подаръка на Бойко! (блокада на „Орлов мост” по случай гласувания закон за горите)
14 юни - Г-н Президент, елате при нас! Искаме вето на Закона за горите!
15 юни - Блокирай Орлов мост III
16 юни - Орлов мост IV
17 юни - акция по засаждане на цветя около „Орлов мост”
18 юни - Орлов мост, ден VI - да си полеем цветята :)
20 юни - Орлов мост, ден VIII - всякакви туристи за гората :)) или скиори, сноубордистки и всякакви туристи „за” горите
3 юли - туристи навред за горите - променено на молитва за дъжд заради пожара на Витоша
5 юли - туристи, доброволци и любители на планината „за” горите
25 юли - писмо до Фандъкова и СОС: Да закантим върху щеката, а кметът да не се скатава! Плюс отпразнуване на отпадането на лобистката поправка в Закона за горите!!!
 
 


[1]Russell L. Ackoff. Re-Creating the Corporation (New York: Oxford University Press, 1999). Цит. в: Mitroff, I., & Silvers, A. Dirty Rotten Strategies (Stanford, CA: Stanford University Press, 2010), p. 29.
[2]Христов, Ч. Убеждаване и влияние. София, Сиела, 2008, с. 144–145. Медиокрация – модел на въздействие върху действителността, при който медиите сами дирижират информацията между партиите и аудиторията, като съществено влияят върху общественото мнение. Биотоп – модел на въздействие върху действителността, демонстриращ съдружие между медии и политика, при който гражданите (аудиторията) остават само пасивни зрители.
[3]Mitroff, I., & Silvers, A. Dirty Rotten Strategies. How We Trick Ourselves and Others into Solving the Wrong Problems Precisely (Stanford, CA: Stanford University Press, 2010)
 
още от автора


3 - 27.10.2012 15:09
От: е в
Поздравления на Петър Кърджилов и Богдан Христов за задълбоченото и плодотворно осмисляне на процесите. Важно е да се съберат свидетелства и аналии на участниците в събитията, за да не може гражданските движения в защита на българската природа, но също и на правовата държава и медийната независимост и добросъвестност, за да не се напъхват те в калъпа на тази или онази ляво-дясна идеология, нито да се поддават на налудни интерпретации от типа на горния коментар (имама предвид @Илиян, а не @Богдан Христов). Обществото ни като че ли е забравило, че подобно движение вече имаше своята кулминация през 2007 г. - отново на Орлов мост - в защита на парк Странджа, закрит от продажни съдии от Висшия административен съд. В резултат се прие със закон паркове да не могат да се закриват със задна дата поради формални несъвършенства на статута им.
2 - 26.10.2012 14:12

До автора
От: Илиян
"Важно е да изясним някои основни противоречия, плод на ограничено и остаряло идеологическо мислене за това кога и как могат хората да се обединяват около общи цели и да ги постигат заедно като гражданско общество." Точно! Г-н Христов, не мислите ли, че така нареченото общество е около 5000 човека, за което цитирате? Това обществото на България ли е? Защо не се замислите това общество откъде е и защо така реагира?!?!?
"Първото, което е сигурно, е, че откакто съществуваме на Земята, хората се обединяваме и сдружаваме на базата на свои лични интереси, желания и търсени ползи." Да и то за благото на народа и България!!! А не на база на така наречени лични интереси на Белевското общество! Как може да говорите неща, които дори не са съпоставими с реалността на държавата ни? Излезте извън държавата и отидете на някое световно състезание по ски и ако имате възможност поговерете с организаторите да видите как е направена ски пистата!!!
1 - 26.10.2012 12:10

Уточнение
От: Богдан Христов
Гореспоменатата моя статия (аз съм Богдан Христов), можете да намерите не на www.pateka.org, а на части в блога ми: www.grajdanski.bg
Загубената кауза?
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”