Кольо Коев на 60
De profundis
Дали е вярно, че все по-рядко срещаме хора, които умеят истински да разказват? И дали наистина губим способност в разказването да обменяме опит отвъд всекидневното? Кольо Коев е от онези, които съумяват да споделят своя опит, стига да бъде поискан: като преводач – с дарбата да улавя смисъла пряко присъщата му убегливост и да преодолява чуждостта между езиците; като преподавател – с търпението да въвлича в напрегнатостта и разбягването на социалните светове, подривайки фоновите очаквания за тях; като философ – със смиреността, за която питането е търсене в зрими и незрими пространства, всяко със свой ред на времето; като социолог – с долавянето, че най-трудно е да знаем какво всъщност виждаме, че осмеляването към изследователско усилие ни сближава, например, с онзи шахматист, който би направил играта си еднакво невъзможна - както ако не знае поне в някаква степен какви биха били последиците от даден ход, така и ако ги предвижда до безкрайност. Впрочем, вероятно е етикетирането по „сфери на дейност” да се окаже най-погрешното разлагане на способността за разказване и най-заблуждаващото тълкуване за това, що е то създаване на опитна заедност.
Книгите, преводите, лекциите на професора по социология, главния редактор на списание Социологически проблеми Кольо Коев са различни подсказвания, че за феноменологично настроеното око границите между видимо и невидимо са винаги подвижни; че рационално и ирационално са не твърди величини, а понякога плодове на случайност или непредвидимост, уловими само в моментни снимки от гледна точка на вечността.
През конструиране на текстове, авторски и преводачески, Кольо Коев деликатно увлича – а това е умение, то изисква усърдие! – да се вслушваме в гласове, като тези на Валтер Бенямин, Георг Зимел, Макс Вебер, Алфред Шютц, Мартин Хайдегер. И допускаме, че то е не защото той има илюзията, че може да отговори на предизвикателства, като например това да интерпретира изчерпателно подобни „трудни” топики, а защото се стреми да подготвя сетивата на другите – читатели, студенти, колеги, приятели – за не съвсем обичайни срещи с не съвсем обичайни гласове, включително гласове на мълчанието. И защото е културен дар-задължение да водиш и други там, където откриваш места на жив смисъл, помагащи да разбираш себе си така, както иначе не би могъл.
Приятел и колега, който вероятно би възразил бурно срещу разполагането на всяко минало – и на собственото му – около някакво си будно аз, чиято форма на присъствие да е център на концентрични вълни, впрочем, повече или по-малко възбудими от реконститутивната способност на четящите го, както в случая.
Понеже решаваме да повярваме на предложението му, давано предпазливо, ненатрапчиво, както, впрочем, и всичките му съветничества – да виждаме в топографията на миналия опит множество слепи петна, които могат да се превърнат или да не се превърнат в живо настояще, затова се и обръщаме тук към вече направеното от него досега: не толкова за да го обобщим, колкото за да потърсим в него основание за следващото му движение, да го очакваме, да го предизвикаме: да съблазним към движение! Признанието като провокация. И иронизиращото само себе си оказване на почит – като крайно забравяне на себе си чрез опит за заговаряне на чуждия идиом, на идиома на признавания.
Персоналният свят, точно както и социалният, неизбежно се разпада на различни полета на значение. При Кольо Коев на пръв поглед изследователски привилегирована е върховната реалност на всекидневието – отлята в по-паметливи от мимолетните ни усети предмети, каквито са преводите му, каквито са книгите му. Ако махнем с ръка на онези качества, каквито се изискват, за да устояваш на напора на всекидневието, дори и хитричко, което ще рече безопасно, отстранено до статус на изследователски обект (но на какви цени се пребивава истински в паралелните реалности, една от които е науката, знаят мнозина), нека сложим край на това начало на очакването с една сякаш само психологическа интерпретация: тя пък би прочела привидното пребиваване на повърхността на всекидневното като призоваване de profundis.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
