Ходене по буквите
Сара Кейн. „Събрани пиеси”. Превод от английски Владимир Левчев. ИК „Алтера”. С., 2012, цена 15 лева
Може ли драстичната Сара Кейн да бъде интерпретирана сама по себе си? Несводима ли е до други явления? Заради преводача на нейната драматургия Владимир Левчев, се сещам веднага за друг представян от него автор – Алън Гинсбърг и „Вой”: „Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени от/ лудост, изгладнели истерични голи...” Но у Кейн епидермалната политика почти липсва... Няма го и поколението, колектива... Заради самоубийството й се сещам за друга велика самоубийца - Вирджиния Улф, която, ако беше „свободна от социални ограничения”, през ХХI век сигурно би написала „Жажда”... Но у Кейн мелодията на пола вече е крешендо на депресията и суицидалния разпад на езика: „Смъртта е моят любовник, който иска да се премести при мен”, казва родената през 1971 г. писателка. Заради заглавието на най-прочутата й творба – „4:48 психоза”, се сещам за „4:33” на Джон Кейдж. Но у Кейн „писъкът на един нарцис”-ист няма нищо общо с истеричната тишина у Кейдж, готова да помести нестройните шумове на другите... Сам Владимир Левчев подсказва сходството на „Жажда” и „4:48 психоза” с поемите на Т.С.Елиът. Но у Кейн няма никаква вяра, камо ли умерения консерватизъм и въобще премереността на нобелиста. Но тук не става дума за Пустата земя, а за пустата Кейн – за населилите се у нея демони на клиничното усещане за празнота. При нея всичко е емоционално-извънмерно, брутално. Ала шокът ни най-малко не е въпрос на самооблъщение. И текстовете й за театър могат да бъдат прочетени като поеми. В тяхното привидно бръщолевене, а иначе изящна структура, каквато само автентичната лудост може да изгради, има стихове, като: „мразя думите, които ме държат жива/ мразя думите, които не ми дават да умра”; „аз съм тази, която никога не срещнах, чието лице е копирано от вътрешната страна на съзнанието ми”; „това, което понякога бъркам с екстаз, е просто отсъствие на болка”... Всъщност, свръх прецизното описание на собствената й депресия парадоксално издига драматургията й до небесата на поезията. Подпухнали небеса, самоцелни като самата поезия, както раздразнено ги нарича тя. Защото изразът на болката не я облекчава. Защото ходенето по буквите е „дело на емоционален плагиатор, който краде болката на другите и я абсорбира в своята, докато”... Докато Сара Кейн не е най-после „изтрещяла”, щастлива и свободна, обесвайки се на връзките си за обувки през 1999 г. За да тръгне през времето.
Амелия Личева, Гергана Дачева. „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини”. ИК „Колибри”, С., 202, цена 22 лева
Проф. Никола Георгиев е автор на знаменитата сентенция „Филолог съм и нищо филологическо не ми е чуждо”. Личева и Дачева равнопоставят в един том литературознанието и езикознанието, като техните речникови статии са осведомени за последните новости в науката, без да се боят както от понятен за широка аудитория израз, така и от това да наложат отпечатъка на персоналните си вкусове. Резултатът е повече от обнадеждаващ.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
