Метаезикът на славата
„Франкофрения (или не ме убивай, знам къде е бебето)” (Francophrenia (Or Don’t Kill Me, I Know Where the Baby Is), 2012, САЩ, 70 минути, режисьори: Джеймс Франко и Йън Олдс; продуценти: Винс Джоливет и Майлс Леви; сценаристи: Иън Олдс и Пол Фелтън; оператор: Дъг Чембърлейн, в ролите: Джеймс Франко, Стийв Бъртън, Роджър Нюкомб, Джули Мари Берман и др.
Прожекции на SoIndependent: 30 октомври в Дом на киното, 1 ноември в Euro Cinema, 3 ноември в Люмиер.
От фестивала в Ротердам този необикновен филм ме държи здраво. Игрови и сериозен, той експериментира на всякакви равнища. Дори да не успееш да излезеш от авангардния му лабиринт, поне не изпускаш от поглед Джеймс Франко. Тук 34-годишният зрителски любимец е в двоен ипостас – на режисьор (заедно с Йън Олдс) и на изпълнител. Актьорът Джеймс Франко пък се раздвоява между себе си и персонажа Франко от лекарския дневен сериал на ABC General Hospital – най-дълголетният в жанра си (продължава от 1963), носител на „Еми” и определян от критиката като „най-великата сапунена опера”. Тук не е излъчван или поне аз не съм го мярвала, но действието му, наситено с бели престилки, интриги и превратности, се развива в измисления град Порт Чарлз, разположен в северната част на щата Ню Йорк. С прекъсвания (от 2009 до 2012), Джеймс Франко гастролира там в ролята на автор на съвременно изкуство - сериен убиец, който в крайна сметка е обезвреден...
„Франкофрения...” използва един снимачен ден на General Hospital – когато героят отива в Музея на модерното изкуство в Лос Анджелис. И със засекретен екип запечатва зрителската лудост по Джеймс Франко и телевизията, сцени от работата по сериала, маниакалността на Франко, собствените фрустрации на Джеймс Франко...
Френетични фенки от всякакви възрасти и размери крещят/шептят името му, той щедро раздава неподражаемото си лъчезарие, в тъмнината героят му крои пъклени планове, актьорът се гледа все по-боязливо в огледалото на славата, а, за да не би зрителят случайно да си отдъхне, действието е структурирано във флешбек...
Получило се е сардонично риалити с елементи на фройдистки трилър, стигащо до забавен хорър за „параноята на известните”, според самия Джеймс Франко.
Тези, които го познават като актьор от „Джеймс Дийн”, „Тристан и Изолда”, „Човекът-паяк”, „Милк”, „Вой”, „127 часа”, „Яж, моли се и обичай”..., са наясно, че за него няма лимити или амплоа – той може да се превъплъти класно във всекиго, дори в Хю Хефнър (в Lovelace, все още не излязъл). А за невиждалите го досега „Франкофрения...” е късмет за потапяне в уникалната му аура.
В предишните си черно-бели режисьорски опити (5-минутният „Пирът на Стивън” с Teddy за късометражен филм от Берлинале и пълнометражният „The Broken Tower”, посветен на поета Харт Крейн) Джеймс Франко се занимава с хомосексуалността в различни епохи, възрасти, ситуации. „Франкофрения...” е още по-дълбоко предизвикателство - обиграването на цивилизационни знаци и културни модели чрез раздвояването на един от най-просветените млади екранни символи (има докторат в Йейл и готви втори в Хюстън) – между киното и телевизията, независимите филми и Холивуд, славата и ужаса...
Филмът е по-издевателски и от Celebrity (1998) на Уди Алън. «Франкофрения...» може да се възприеме като какофоничен, интелигентен, самоцелен, недоправен, нарцистичен филм... Откъдето и да го погледнеш, обаче, си е незаличимо смешен.
В Ротердам залата пощуря. Надявам се така да е и в София.
Прочее, Джеймс Франко участва и в друг важен филм на фестивала - „Марина Абрамович: Артистът присъства”на Матю Ейкърс и Джеф Дюпре.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
