Кошмарите на Фройд
„Истерия” от Тери Джонсън. Превод Златна Костова. Режисьор Боян Иванов. Сценография Елица Георгиева. Музика и музикално оформление S.U.S.F. Участват Тодор Близнаков, Силвана Пишимарова, Веселин Цанев, Благовест Благоев. ДСТ „Алеко Константинов”. Премиера 19 октомври 2012 г.
Психоаналитикът получи популярност сред патриархалния съвременен българин и без глобалното влияние на Де Ниро или на класиката „Семейство Сопрано” - с техния нов, чувствителен, стресиран от бизнеса си мафиот. Вероятно образът на печелещия поне трицифрени суми на час психоаналитик се явява натрапчиво в мечтите и на кандидат-студентите, щом интересът към психологията сред тях и тази година бе много висок. Така че, беше крайно време на сцената да се появи неговият „баща” Фройд. При това, да се появи именно с комедия - интелигентна комедия, написана иронично и остроумно, с движещо се в широк тематичен и емоционален регистър чувство за хумор, като „Истерия” на Тери Джонсън. Изкуството на диалога, чрез който се създават ситуацията и характерите, действието и обратите в него остава ненадминато преимущество на английските драматурзи. Особено в комедията. Благодарение на Златна Костова, това богатство в пиесата на Джонсън може да се чуе в съвременен, чудесен сценичен език, който носи видимо удоволствие и комфорт на актьорите - качество на театралния превод, което най-добрите владеят. Да не говорим за блясъка и езиковото остроумие в диалозите между Дали и Фройд, което, при един по-добър театрален вкус, би ги превърнало в „крилати фрази”.
Представлението на Боян Иванов и Елица Георгиева разказва версията на Джонсън за действително състоялата се през 1938 г. среща между Фройд и Дали като сюрреалистична картина, като предсмъртен кошмар в съзнанието на известния учен.
Има още два персонажа – Джесика, дъщеря на негова пациентка, донесла му известност след научна публикация за нейния случай, и Яхуди, негов приятел, също лекар, събирателен образ на евреина. Дъщерята се появява, за да изясни на всяка цена случая на майка си и да разобличи лицемерието на учения. Така започват недоразуменията по време на срещата с Дали. Френският прозорец, на който се появява Джесика (Силвана Пишимарова), задължителен за всеки уважаващ себе си фарс (защото през него любовникът/любовницата обикновено бягат), тук не се отваря. За сметка на вратите. Особено тези на стаята и на килера в кабинета на Фройд. Следвайки почти задължителното за комедията на ситуацията правило, те непрекъснато се отварят и затварят, героите влизат и излизат, обличат се и се събличат, а панталоните падат. Силвана Пишимарова (Джесика) и Благовест Благоев (Дали) доста събрано и точно изиграват характерните за този тип комизъм хиперболизирани жестове и фарсовост.
Заедно с тази „задължителна” страна, режисьорът следва и една по-сложна психологическа линия, в която се опитва да представи „задния двор” на комедийния жанр, тоест, кошмарите, които преживява ученият - неговите терзания, извиканите от угризенията на съвестта образи. Представя изтласканите на сцената въплъщения на въпросите за отговорността на учения, за неговия радикализъм или конформизъм и пр. Тази линия се носи най-вече от Тодор Близнаков, който се опитва да представи Фройд доста сложно - на ръба между образа на комичния старец и тъгата на уморения в края на живота си мъдър учен. Веселин Цанев (Яхуди) му помага повече в първата посока. Като цяло, тази линия се усилва от сценографията на Елица Георгиева, която почтено следва текста, представяйки кабинета на виенския лекар в един аскетичен стил, но и давайки доста възможности на режисьора – например, да „разтече” часовника от стената преди смъртта на Фройд като цитат от Дали, да размести стените или да сложи пред окото в ръцете му прочутия бръснач от „Андалуското куче” на Бунюел.
Независимо че като цяло спектакълът тече леко мудно и ритмически се нуждае от известни корекции, той предлага едно далеч по-изтънчено и умно забавление, отколкото обикновено може да се види в този театър.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 29.10.2012 17:27
Кошмарите на Вандов
Кошмарите на Вандов
От: Ян Гочев
Я виж ти, какъв пасаж! Виолета Дечева се засилила да пише рецензия за постановка на голяма софийска сцена, без това да е творение на Младенова или Добчев. Ама какъв е този произвол?! А-а-а, сетих се, сетих се. На независимата критичка й е поставена бойна задача. Трябва да се подкрепи изборът на една откровено нефелна пиеса, която е напълно неразбираема за съвременния български зрител и едва ли ще напълни голямата зала на Сатирата и за три представления. Само че изборът на този драматургичен шедьовър е направен не от друг, а от г-н Никола Вандов, който завежда рубриката за театрална критика на в. "Култура" и в същото време заема уникалната длъжност "драматургичен консултант" в Сатиричния театър. Вие да не вземете да си помислите, че тази длъжност е някаква синекура, сита хранилка, осигурена от бившия директор на Сатирата Иван Попйорданов на вечно гладния за синекурни постове Вандов, та да си осигури благоволението на "Култура". Да не вземете да си помислите, че има конфликт на интереси. Да не вземете да си помислите, че сега - след идването на новия директор - Вандов е преследван от кошмара на празните зали вследствие на неудачния избор на пиесата и трябва спешно да се докаже какъв шедьовър е всъщност "Истерия" и как това е изтънчено и умно забавление, което простата българска публика няма да разбере. Готов съм да се хвана на бас, че този спектакър няма да издържи и десет представления. Нищо. Това няма значение. Важно е кошмарите на Вандов да не се реализират и той да си запази синекурата още десет пъти по десет години. Че ако и от тука го изритат, както от предишната хранилка (архивариус в Народния театър, отговарящ за подреждане на програмите) - лошо, мното лошо... Преследват българската интелигенция!
