Людмилие и пост-людмилие
Евгения Живкова в „Денят и други неща“. Разговорът е около полу-(не)състоялата се конференция, посветена на 70 години от рождението на Людмила Живкова. Най-напред Асен Григоров се усети: „Тъпо от наша страна ще бъде – каза – да очакваме да говорите против майка си“. Да, тъпо е, но тогава защо канят щерката?! То е все едно да поканиш осъдения за корупция депутат от ДПС Митхат Табаков и да го питаш за справедливостта на присъдата. Но това е чест прийом на българските телевизионери – питат магистрати за критиките в европейските доклади срещу съдебната система, Румен Овчаров дава мнения да я има ли АЕЦ „Белене“, а министър Цветанов коментира (не)успехите в борбата с престъпността. Все едно да интервюираш мишката обича ли сиренце – никаква информация и изненада, пълна тавтология.
Случаят, разбира се, с Евгения Живкова не беше съвсем типичен – на нейното сфинксоподобно присъствие се противопоставяше овладяното несъгласие на Асен Григоров и по-нетърпеливото любопитство на Сибина Григорова. Особено интересно беше второто – тя гледаше Евгения Живкова като някакъв непознат екзотичен екземпляр, изскочил кой знае от кой ъгъл на историята, за да прелъстява зрителя. Естествено, с приказки (именно приказки!) за хубавината, спокойствието и благополучието на социалистическото време. Прочее, за Евгения Живкова това със сигурност е било така – все пак, спецназът е работил за нея на пълни обороти, не й се е налагало да чака на опашка за копринени чорапи или хамбургски салам (при нас го пускаха в четвъртък). Така че, в думите й дори може да открием искреност – тегобите на дефицита нея не са я засягали. Както вероятно и тегобите на затворените граници и инкриминираните книги…
Но това е обикновен социализъм, а конференцията в СУ беше посветена на необикновения, на людмилието, както го нарича Вера Мутафчиева в своите „(не)Бивалици“. Людмилието е един особен вид социалистическо строителство, еклектично съчетаващо в себе си квази източна индийска мистика в елементаризиран руски вариант (Блаватска, Рьорихови баща и син), марксоидна лустросана реторика за пред Големия брат и националистическа грандоманщина, съградена върху мита за тракийско-орфическите корени на българското духовно (ДУХОВНО!) съзнание. За доказване на последното на Александър Фол дори му се налага да създаде цяла нова теоретична дисциплина – тракология (злите езици говорят още, че той е създател и на дисертационния труд на Людмила Живкова, но тук жълтите вестници знаят повече). Цялата тази мешавица представлява един абсолютен кич, където Аспаруховите жени са накичени като амазонки, а Любомир Левчев, Светлин Русев, Стоян Михайлов, Евтим Евтимов, Павел Писарев и други още мислят Людмила в огнени категории. Тоест, културният кич като последна фаза на обществено изродяване при социализма. Прочее, дали това не е историческа закономерност?
Та този кич днес се опитват да ни представят като висока духовност. Изскачат от шубрака разни тогавашни функционери и мамини синчета и щерки и съблазняват: „С-с-с-покойствие! Ви-с-с-с-ша духовно-с-с-с-т! Бе-з-с-с-платно з-с-с-дравеопа-з-с-с-ване и обра-з-с-с-ование! Работа за в-с-с-с-ички!“, все дивотии от този род. Защото, както отколе е известно, безплатен обяд няма, все някой се налага да плаща. В българския случай това са 11-те милиарда външен дълг, заради който Андрей Луканов фалира държавата, спирайки плащанията към чуждите кредитори. И, само между другото, в тези 11 милиарда влизат със сигурност и кич-изцепките на людмилието.
Всъщност, каква му е духовността на това време може да се разбере не от конференции, а просто като се пусне телевизора и се попогледа шоуто на ТВ 7 „хМилионер търси съпруга“. Там се подвизава друга издънка на правешката фамилия, Тодор Славков, по-известен като „малкият Тошко“. И ето как българската „духовност“ (ДУХОВНОСТ!)се мята между кича на людмилието и простотията на реалити-шоуто, в двата края на които откриваме кого? – Тодор Живков, разбира се, или ако не точно него, то поне филизи от неговата могъща простовата и „народна“ фигура…
Живков умря, да живеят живковчетата!...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
